За лалетата и вятърните мелници

От година и половина се подвизавам в европейската столица на партитата и забавленията, но досега честно казано все излизах с чужденци или българи, но никога с холандци. Е, чудото се случи, и отидох на едно техно парти в един доста голям клуб, изцяло в холандска компания (да, невероятно). През деня холандците са приветливи хора, готови да се пошегуват или да ти се изсмеят за нещо, добри професионалисти, и това е. Няма как да навлезеш в тяхния вътрешен свят, абсолютно затворено, бетонирано и т.н. Може да ти кажат какво са гледали по телевизията или че е хубаво време.

А в клуба...Съвсем друго нещо, непрекъснат пряк контакт, а след порядъчно количество алкохол ( е да, и други стимуланти...), направо те шашардисват с някой детски спомен от училище, или някакво откровение. И освен това целта е да си абсолютно абсолютно щастлив във въпросния клуб, иначе хората около теб започват да се притесняват че нещо не е наред, не ти харесва клубът , компанията или дявол знае какво. Толкова е странно.

Момчета и момичета са почти прегърнати ако си говорят в клуба, дори ако не се познават. Всички прегради падат.

Също така си мислех преди, че тревата и останалите екстри са само за туристите. Да ама не.

Незнам кое е по-добре – да си като робот на работа, а през нощта да се променяш драстично, или да си по-отворен на работа, а като отидеш да се забавляваш, да не можеш тотално да се отпуснеш.

Незнам също дали това “щастие”, което те демонстрират в клуба, е истинско, но ми се ще да вярвам, че е.