За кралете, човеците...опакото.. и не съвсем /с любезното съдействие на Киа Моторс/

Кога той разбра че изпитво омраза към човека? Може би когато усети себе си като началник? Когато неговото кралство му се довери с надеждата да ги поведе към нещо по-добро? Когато разбра, че може да се разпорежда с чуждите съдби, а и самите тези съдби искаха да се разпореждат с тях? Когато видя, че неговият тормоз не среща никаква съпротива? Когато осъзна че у тези хора няма нищо, което да уважава? 'Да Ваше Височество','Разбира се Ваше Височество', 'Ваше Височество винаги знае кое е добре за народа и умее да му го обясни на достъпен език'. Неговите везири, на чиито съвети трябваше да се доверява за своите решения се бяха превърнали в безмозъчно плазмодийно създание, несмеещо да вземе каквото и да е решение самостоятелно, още по-малко пък да го изкаже на глас или пък защити своята позиция. Да, вярно е - държи се отвратително с подчинените си. И го осъзнава. Но пък нали точно те му позволяват да бъде такъв с тях! Чрез агресията и деспотизма си той се опитва да пробуди силата в тях, да ги провокира да действат. Обаче изглежда в тях просто няма нищо. Няма какво да се провокира! Неговите подчинени търпят всичко като мазохисти и след всичко това изказват някаква странна, необяснима, също мазохистична благодарност. Защо не прекрати всичко това? И така е ясно, че са слаби - защо се опитва да ги провокира да реагират с активни действия? Безсмислено е! Но той вече не можеше да се спре. Ненавистта към неговите безволеви и пасивни подчинени, се бе превърнала в отчаян, с нищо немотивиран натиск - докрай, до дупка. Сега вече той искаше от тях безусловна капитулация.Опияняваше се от унижаването на субектите, които раболепничаха и угодничаха, от подтискането на всяка тяхна съпротива. Това стана негова цел. Съществата, наречени поотделно 'човек', бяха лишени от самоуважение, дори от каквото и да е собствено мнение и желание да мислят! Те го гледаха с ужас и благоговение. Държаха се така, сякаш от него, от неговата реакция на техните действия зависи целият им живот. Откъде е тази вътрешна ограниченост в същество, чието име 'звучи гордо'? Омразата му не бе предизвикана от конкретни хора. Не е важно кои са те - завистници, недоброжелатели, конкуренти, подчинени или случайно срещнати минувачи. Не, той ненавижда просто човека! Човекът е натрапен 'идол'. Оскърбен и самодоволен, пасивен и слаб, но при това смяташ себе си за център на вселената. Разбира се, понякога срещаше и изключения. Глупаци, които си мислеха че могат бъдат независими. Хора, които отказваха да бъдат използвани, но и които отказваха да стъпват върху други, за да се изкачват нагоре. Наивници, които смятаха че независимо от коя страна на веригата си - роб или господар, си оставаш жертва на веригата/робството. Той изпитваше уважение към такива хора, защото бяха единствените които му се противопоставяха. Но наред с уважението му към тях идваше и страхът. Защото такива хора не желаеха да бъдат манипулирани, а и открито демонстрираха неприязън, когато някой опитваше да ги контролира. И този страх го караше да изпитва омраза. Чиста, неподправена, постепенно наслояваща се омраза. Дали той щеше да остане в историята, като човекът възродил своето кралство и донесъл благоденствие на своите сънародници? Или пък ще бъде запомнен като прахосникът-популист? Времето ще покаже. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!