За котките

"Имало едно време една котка. Живеела си тя като много други котки, ама не била като всички. Брояла се за домашна, но не можела дълго да си стои в къщи и при първа възможност се стараела да се измъкне. Да се измъкне през отворен прозорец или - когато забравяли да затворят вратата... отвсякъде може да се измъкне една котка, стига да иска. Не, тя не тичала на улицата, както правят другите глупави котки. Тя се качвала до най-горния етаж, оттам - на тавана и през отворената капандура - на покрива. 

На покрива винаги има много разнокосмести котараци, различни цветове и породи. Тя се приближавала до всеки от тях и го питала: "Как си?". Ако котаракът не й отговарял или отговарял не така, както на нея й се искало, тя отивала при следващия. Най-много й харесвали "новоизпечените" котараци, които са тук отскоро.

Всъщност, котката обичала всички котараци, но както е казал един стар котарак, "Който обича всички, той не обича никого". Някои котараци започвали усилено да дишат при появата й, но това винаги отминавало бързо, тъй като на котката не й било интересно да се занимава с тях по отделно, на нея й се искало всичко наведнъж, да обеме необятното, а котараците чувствали това, както никой друг не може да го почувства, и бързо охладнявали към нея. Но това не е беда, нали по света има толкова много други котараци! Неразорана целина! Ще стигнат и за нея и за още сто такива котки...

После, след като поздравяла всички и си поприказвала с всички котараци на покрива, котката се прибирала в къщи и чакала, кога пак ще забравят да затворят прозореца или вратата..."

"Колко странно, снощи си мислех, че ако и да не обичам някого, то са хората, които през цялото време затварят вратите и прозорците. И че не ми е интересно да общувам с хора, които нямат по една такава котка в душата си. Смешно, нали?"

"Няма нищо смешно. А защо точно снощи си мислеше за това?"

"Няма значение. Просто си мислех, че ако пред една такава котка, която иска "да обеме необятното", непрекъснато затваряш прозорци и врати, ти просто бавно я убиваш. А ти имаш ли си котка?"

"В мен или в къщи?"

"В теб, разбира се. За "в къщи" не е моя работа :)"

"Знаеш ли, писал съм това преди година. И сега си помислих, че вероятно съм го писал за себе си. Само че защо в женски род? Сигурно, за да не се сети никой :)"

"Защото "душа" е от женски род, затова"

"Смесицата от никотин и кофеин наистина активизира мозъка :)"

"За съжаление на пуша, но ще опитам - може третата чаша кафе да активизира и моя, че още не мога да се събудя"

"След третата чаша кафе? Все още доглеждаш добър и хубав сън... :)"

(Из днешен постинг и коментарите към него. Не давам линк, защото коментаторът съм аз, а както намекнах, това са само част от коментарите. Останалите си запазвам за себе си :)

Запазвам ги, защото в тях е обяснението за сантименталното ми настроение :)).