За контрола и мотивацията на работното място
Преди няколко седмици "поради системни закъснения на служителите" на работа въведоха глоби. Закъснение с 5 минути е позволено, след това - глоба, която надвишава дневното заплащане на доста от нас...
Приехме го с черен хумор, но някак огорчени. Това не е казарма все пак. Може да имат право шефовете, знам ли, все пак ми плащат да съм там в определеното време, ама чак пък толкоз :(
Преди няколко дни тролея, с който пътувам обикновено така и не дойде, следващия - също. И аз почвам да мисля и да пресмятам - дали ще ми излезе по-евтино, ако закъснея и ми удържат глобата, или ако хвана такси, с вероятността пак да закъснея, и хем да се изръся за таксито, хем да ми удържат глобата.... Хем смешно, хем трагично....
Работила съм на място, където ни наблюдаваха с камери и имаше пряк шеф, по-висш шеф, регламентирани начини за комуникация, кореспонденция и т.н. Работила съм и на място, където пък цареше доста голям хаос и дезорганизация, да не кажа, че си беше доста голяма слободия :) Така като се замисля, май първото ми работно място беше най-добре - имахме известна свобода, докато шефката не й щукнеше от време на време да ни постегне.
А ето на какво попаднах докато се бях разровила из Интернет в знак на възмущение от наложеното ни наказание http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-06-16&article=149792
Предполагам, че истината е някъде по средата, пък и всеки човек различно търпи органичения, разпоредби и контрол.
А обратната страна на нещата - мотивацията?
Лично за мен, за да се чувствам комфортно на едно място, са важни няколко неща. Сред тях може би на първо място е това работата да е в хармония с нагласата ми, или простичко казано - да е това, което обичам да правя, а не да ми създава негативни емоции и нервно разстройство. Също така да имам някаква перспектива за развитие в по-близко или далечно бъдеще.
Да работя с приятно настроени хора, без интриги и клюкарстване.
Шефа да е поносим :)
И не на последно място заплащането да ми е достатъчно, за да живея нормално и да си позволявам някои благини от живота :)
Сега като се замисля на всяка от предишните ми работи е липсвало едно или няколко от тези неща, а си мислех, че сегашната ми ги съчетава всичките. И може би за това така се огорчих от заповедта за глобите....
Е, няма нищо идеално. И нищо постоянно... Нещата се променят, хората също.
Приехме го с черен хумор, но някак огорчени. Това не е казарма все пак. Може да имат право шефовете, знам ли, все пак ми плащат да съм там в определеното време, ама чак пък толкоз :(
Преди няколко дни тролея, с който пътувам обикновено така и не дойде, следващия - също. И аз почвам да мисля и да пресмятам - дали ще ми излезе по-евтино, ако закъснея и ми удържат глобата, или ако хвана такси, с вероятността пак да закъснея, и хем да се изръся за таксито, хем да ми удържат глобата.... Хем смешно, хем трагично....
Работила съм на място, където ни наблюдаваха с камери и имаше пряк шеф, по-висш шеф, регламентирани начини за комуникация, кореспонденция и т.н. Работила съм и на място, където пък цареше доста голям хаос и дезорганизация, да не кажа, че си беше доста голяма слободия :) Така като се замисля, май първото ми работно място беше най-добре - имахме известна свобода, докато шефката не й щукнеше от време на време да ни постегне.
А ето на какво попаднах докато се бях разровила из Интернет в знак на възмущение от наложеното ни наказание http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-06-16&article=149792
Предполагам, че истината е някъде по средата, пък и всеки човек различно търпи органичения, разпоредби и контрол.
А обратната страна на нещата - мотивацията?
Лично за мен, за да се чувствам комфортно на едно място, са важни няколко неща. Сред тях може би на първо място е това работата да е в хармония с нагласата ми, или простичко казано - да е това, което обичам да правя, а не да ми създава негативни емоции и нервно разстройство. Също така да имам някаква перспектива за развитие в по-близко или далечно бъдеще.
Да работя с приятно настроени хора, без интриги и клюкарстване.
Шефа да е поносим :)
И не на последно място заплащането да ми е достатъчно, за да живея нормално и да си позволявам някои благини от живота :)
Сега като се замисля на всяка от предишните ми работи е липсвало едно или няколко от тези неща, а си мислех, че сегашната ми ги съчетава всичките. И може би за това така се огорчих от заповедта за глобите....
Е, няма нищо идеално. И нищо постоянно... Нещата се променят, хората също.
(мой бездарен превод от Антоан дьо Сент Екзюпери)
Преди време като студентка работих като сервитьорка и барманка в едно заведение на 2 смени, като втората смяна беше до посред нощ, след това ходихме доста често по дискотеките ('щото като си гледал по 8-9 часа как хората се наливат и се забавляват, повече от всичко искаш и ти да му отпуснеш края) и после най-редовно се падаше да съм първа смяна от 7 сутринта, и съответно закъсненията бяха редовна практика (не че съм закъснявала нарочно, просто тая безкрайна липса на сън и преумората си казваха думата и се е случвало да закъснея с 10-15 мин например)..Та моя шеф тогава измисли същата простотия да налага глоба за закъснение над 5 минути, "която надвишава дневното заплащане на доста от нас!!!" (точно както при вас). Аз му казах, че следващия път като разбера, че ще закъснея (щото съм се успала, изтървала съм автобуса или нещо такова) просто няма въобще да стъпя на работа този ден, щото така или иначе ще знам, че няма да ми бъде платено, защо да ходя да бачкам цял ден тогава като мога да си остана в леглото
Ами това е, което исках да споделя ... (а иначе всеки си знае как да реагира на такова нещо, но ако смяташ че е несправедливо - не се примирявай просто)...
Исках и за мотивацията да напиша нещо, ама това е друга тема, която сега не ми се подхваща. Нали знаеш, като те попита шефа "Работиш ли?", ти му кажи "Работя за колкото ми плащаш!". А то е ясно, че идеалното работно място не съществува...
Факт е, че няколко човека вече напуснаха в знак на протест, а шефовете явно не са искали и да ги задържат. Факт е също, че аз също имах някакви идеи за напускане, но ми увеличиха заплатата :). И още един факт е, че има доста големи шансове да се махне тоя диктаторски режим. (Това вчера го разбрах и много се обнадеждих, че все пак има защо да работя на това място).
Абе ситуацията при нас е сложна, но стискам палци да се оправят нещата, защото хората, с които работя ми харесват и не ми се ще да почвам пак всичко от начало...
-Една колежка седеше на каса за бира зад бара,а аз и охраната си говорехме до входната врата,което е забранено по длъжностна характеристика на договора.В следствие на тази ситуация аз и охрната бяхме глобени с цяла заплата а колежката уволнена поради простата причина,че не е позволено да се почива в залата а на определено за целта място.За мен това е чиста гавра с персонала и глоба от сорта(цялата заплата) позволено ли е в България и то при такава ситуация?