За какво тъгува "Един Слеп"?

"Един слеп свири на чело в кварталното кино..." бате КольоНе, вече не свирят. Сега те програмират, слушат световната мрежа и се борят с живота си. И за живота. Читалището им се намира в Ст. град. Там се ограмотяват. Преди няколко дни видях един от тях на спирката. Замислих се за трудностите за движение в света на зрящите и здравите. Мислех си за специално пригодените за инвалиди маршрутни таксита и автобуси, колко пари се дадоха за това... но аз така и не видях инвалидна количка в маршрутка. То и детски не съм виждал отдавна в претъпканите автобуси. А старите и болните как ли вземат на абордаж рядко задържащите се на спирката автобуси... то график се гони. Кой ли ще ги чака да се качват. После си помислих за обичайната за милата ни родина гледка на ниски тротоари и пригодени за хората с трудности в придвижването учреждения... Мисля си колко са крехки телата ни. Да сте чули скоро статистика за убитите и ранените по пътищата? Мъртвите са си мъртви. За тях някого ще тъгува, но какво се случва с ранените? Колко са инвалидите работещи във вашата фирма? Колко работещи инвалиди изобщо сте виждали? Помагали ли сте някога на инвалид? Познавате ли инвалид? Бихте ли назначили инвалид? Ще отидете ли отново във фирма където сте били обслужен от инвалид? Как ще реагирате ако отидете на бизнес среща и разговаряте с инвалид? Ако знаете за такова място – кажете ми. Искам да поздравя такива работодатели. Ако има такъв магазин и ми е близо ще пазарувам редовно от там. Ако и други постъпват така това ще стимулира и други фирми да наемат хора с увреждания. Това е начина. Видя се че административните мерки не вършат работа. Ясно е че без подкрепата на обществото няма правителство което да се справи с интеграцията на хората с увреждания. Знам, че трябва да помогнем защото утре между „тях“ може сме и „аз“ и „ти“. Тогава обаче „ние“ вече ще е с друго съдържание. Билета за там обикновено е еднопосочен. Бидейки от „тях“ обаче ти вече си пристрастен. Тогава вече гласът ти вече няма да се чува добре. Затова нека поговорим, да се усмихнем, да помогнем – СЕГА. Утре може би ще бъде късно.