За какво служат автомобилните клубове?
"Маниаци разни" - ще възкликнат пешеходците и сигурно в това ще има доза истина. "Взаимна помощ" - биха казали част от шофьорите и в това също ще има истина.
Само толкова ли?
На 19ти април членовете на клуб "Митсубиши-България" направиха света малко по-добър.Една идея се превърна в перфектно организиран и проведен празник за децата от Дом за деца лишени от родителски грижи "Българка" в Стара Загора.
Без много шум, но с много човечност и ентусиазъм, изцяло с лично средства, членове на клуба от цяла България подариха на повече от 60 деца от дома не само разкошен пикник, дрехи, играчки и техника, но и най-важното: вярата, че някой го е грижа за тях, че има надежда, че мгат да имат бъдеще.
Подробности за тази инициатива - във форума на клуба.
Това е първата подобна инициатива, но не е единствена за клуба. И по всичко личи, няма да бъде и последна.
Успях да отскоча до мястото на срещата малко след като всичко беше приключило. Всичко беше чисто и по нищо не личеше, че допреди час тук са лудували стотина човека. тези, които бяха останали, изглеждаха изморени от дългия ден (някой от тях са тръгнали на път в 4 сутринта, за да пристигнат навреме), но на лицата им грееха усмивки.
Обикновени хора, като мен и вас. И... малко по-добри!
Само толкова ли?
На 19ти април членовете на клуб "Митсубиши-България" направиха света малко по-добър.Една идея се превърна в перфектно организиран и проведен празник за децата от Дом за деца лишени от родителски грижи "Българка" в Стара Загора.
Без много шум, но с много човечност и ентусиазъм, изцяло с лично средства, членове на клуба от цяла България подариха на повече от 60 деца от дома не само разкошен пикник, дрехи, играчки и техника, но и най-важното: вярата, че някой го е грижа за тях, че има надежда, че мгат да имат бъдеще.
Подробности за тази инициатива - във форума на клуба.
Това е първата подобна инициатива, но не е единствена за клуба. И по всичко личи, няма да бъде и последна.
Успях да отскоча до мястото на срещата малко след като всичко беше приключило. Всичко беше чисто и по нищо не личеше, че допреди час тук са лудували стотина човека. тези, които бяха останали, изглеждаха изморени от дългия ден (някой от тях са тръгнали на път в 4 сутринта, за да пристигнат навреме), но на лицата им грееха усмивки.
Обикновени хора, като мен и вас. И... малко по-добри!
Супер инициатива. Предай истински адмирации за делото на хората, които познаваш в този клуб.
Така е, след няколко поколения ще сме по-добри!
Май не е единствената инициатива. Другата, която има вече 2 или 3 годишна история е на рокери, които на същия принцип са си "осиновили " един дом за сираци. Първият път, просто искали да направят нещо приятно за децата за някакав празник (мисля беше деня на детето) със собствени сили и средства. Събрали пари, купили подаръци и се изтърсили с моторите (около 20-ина са, сещате се като какъв шум вдигат, не могат да минат незабелязано) в дома. Слава Богу, приели ги с усмивка и добро и хората толкова се омагьосали от реакцията на децата, че вече повтарят всяка година. Твърдят, че има носи несравнима радост, вече знаят имената на децата и по снимките(не мога да ги намеря сега) личи, че децата страхотно се забавляват, а рокерите са нежни инструктори и изобщо не са уплашени от децата които са им полазили страховитите мотори. Ще потърся довечера пак линка.