За идеалната жена.
.... или по-скоро за разочарованието.
След като тъй симпатичния ми Рупани зачекна темата за разводите/разделите и ефектите от тях върху околните :))), и след Неизпратеното писмо, ме навяха разни мисли.
А именно:
За преследването на идеалната жена и откритието, че и поредната се е оказала несъвършенна/неподходяща/не-точно-идеална.
За пресметливостта и любовта. (За това, че наскоро ми казаха, че любовта не е достатъчна щом перспективата на взаимоотношенията е лоша.)
Искаше ми се да разбера:
- колко трае една любов обикновенно;
- има ли любов, когато има пресметливост;
- защо търсейки партньор преследваме идеали;
- алчни ли сме или любовта наистина не е достатъчна.
Виждал съм двамца, които по отношение на пресметливоста бяха лика прилика - отцеляха 5 години - не се скараха зарад пресметливост.
Идеали - колкото и да ги преследваш - идеален човек няма - имате ли си доверие - всичко е ОК и малко компромиси без тях нестава.
Ами на някои хора много бързо им писва и сменят средата, а алчността при всеки е различна степен и различна в значението "алчност" - незнам - пак си зависи от отношението човек към човек.
А колкото до влиянието към околните - въпрос на възпитание да занимаваш все живо покрай себе си с проблема си, тва е кошмарно, поне при мен кат страничен наблюдател - беше кошмарно - за щастие свърши :)
Една любов трае от няколко минути до няколко часа - после се сменя емоцията. Любовта и "пресметливостта" (доколкото разбрах, става дума за отношенията на хартия) не си пречат, а се допълват. Когато преследваме идеали, не търсим партньор и обратното, това са отделни и несъвместими дейности. Любовта си е достатъчна, но се предхожда и спохожда от "алчност" (нали пак става дума за същото, за критерий?).
Охооо, алчност! Я си помислете само за желанието да притежавате партньора си само за себе си! Това не е ли алчност? Ами за идеалните образи в които обличаме своите любими? Това за Дулцинея не е никаква измислица - не само Дон Кихот е виждал неземна красавица в селската грозница. А според мен любовта е нещо, което е на талази - усилва се, затихва, усилва се,... Божа работа е колко трае. Като включим в сметката и склерозата...
Бори, Сестричката има предвид търсенето на идеалния партрньор (май). Че какъв да е, като още не го познаваме? То, както се разбра и след като го намерим, пак може да го направим идеален или реален, в зависимост, какви диоптри ни е надянала любовта на очите. А любовта (така поне както се тълкува това нещо тука) наистина не е достатъчна. То иначе всички щяхме да живеем в "Рай в колиба" (Рай в шалаше - рус.), като Адам и Ева. Ама като забръска сняг...
Абе не се занимавайте с теоретизация. То като дойде сляпата неделя, всички теории изгарят (в огъня на любовта :)))))))))))))) )
Мен пък напоследък ме гложди един въпрос: Константа ли е способността на човек да обича и ако има той повече приятели, по-малко любов ли дава на всеки един?
А за константа ли е любовта - хич не знам. Ама се съмнявам.
Абе, стига с тия майки и деца!
Ами тогава да обърнем въпроса така:
Ако имаме едно Зло Джудже - то еднакво ли ще мрази всички, или омразата му ще стигне само за катеричките и заради това зайците ще са му безразлични?
Еми, Сестричке, ако имаме Зло Джудже и определено количество омраза, сигурно някой ще бъде спасен:)