Още когато показаха случаят с 62-годишната родилка, намириса на пропаганда, но тогава бях твърде заета, за да пиша. Сега не съм и ще се възползвам. От една страна, това което се случва в Гърция е наистина гадно. Жени, българки даващи (много) яйцеклетки за някакви пари, на някакви хора. Донорките излъгани откъм пари и грижа за здравето им, приемниците излъгани, защото не знаят истинското състояние на донорките (въпреки че същото важи и за донорите на сперма). Общо взето всички са прецакани освен клиниката и посредниците. Но усещането, което ни се насажда не е към тези посредници, които вероятно биха могли да бъдат наречени престъпници, ако имахме подходящи закони, а по-скоро срещу целият процес на даване и взимане на ембриони. Наскоро имаше подобни настроения срещу сурогатното майчинство. Утроби под наем и други глупости. И защо? Защо някой смята, че майчинството е нещо твърде свято, за да бъде продавано, но иначе не е достатъчно свято, за да не бъде регламентирано и отказвано. И кой би се наел да каже кой има право на дете и при какви условия има право да го получи? Познавах жена, която не можеше да има деца. Т.е. не знам дали не можеше, но нямаше, а много искаше и бяха подали документи за осиновяване и чакаха от доста време. И тя изглеждаше толкова отчаяна. Аз лично не мога да я разбера, може би защото биологичният ми часовник още не е стигнал до там, а може би защото моят просто не работи на същия принцип. Но въпросът е, че тя беше отчаяна! Някои хора просто много искат да имат деца (а други мои познати съвсем не искат). И ми е трудно да си обясня, как някой ще се изправи пред тях и ще им каже - ти нямаш право да си вземеш донорска яйцеклетка/сперма, защото не си достатъчно добра или защото самият процес е "дяволски". Значи, ако осиновиш дете, няма проблеми, въпреки че то не е с родителите си и пак не е с твоето ДНК, но ако "осиновиш" ембрион е лошо, защото психологията на ембриона не позволява такива манипулации? Що за глупости са това!А ако дадена жена не може да износи дете, но има съвсем читави яйцеклетки, защо да не може да си плати на някоя жена да й износи собственото й бебе? Още повече, че понякога дори не става въпрос за пари, а за роднинска подкрепа - примерно от сестри или братовчедки. Без да съм имала дете, мога да си представя колко се привързваш към нещото растящо в корема ти. Но ако трябва да бъдем съвсем честни, става въпрос не за някаква висша любов, а за хормонална реакция, подсигуряваща оцеляването на плода и на поколението. Същите хормонални реакции се получават и по други поводи - например при трансексуална операция или хормонално лечение. Т.е. това е нещо, което ние можем да манипулираме и да използваме. Е, добре, каква е разликата в случая? Защо една жена да няма право да бъде сурогатна майка, ако е преценила, че иска и може? Толкова много жени не могат да износят дете по хиляди причини, защо тези хора да трябва да останат без поколение?! И както и да е, връщайки се към донорските яйцеклетки и сперматозоиди, защо един мъж или жена да е по-приемливо да се отдаде на безразборен и не безопасен секс, за да стане родител, отколкото да използва донор? Това звучи налудничаво! Но точно това е изводът, ако човек започва да мисли по въпроса. Имаше изискване сурогатните майки да са женени (?!) и да имат вече деца (това по-мога да го разбера). Искам и за хората, които си плащат да сложат изискване да са женени. И тогава ще се върнем щастливо 20 години назад. Това ли ни е целта? Затова ли гледаме турски сериали, за да се върнем назад към времето на патриархалните извращения? Забелязвате ли, че в турските сериали няма секс? Жените забременяват, ама как и защо, някак не става ясно. Това ли искаме? Да се върнем към щъркелите? Ми браво на нас. Това дори носталгия не е, по-скоро някакво раздвоение на личността и лицемерие. От една страна чалга певиците, а и певците са въплащение на секса, и имат толкова потресаващо много фенове, от друга - всички искат да се върнат в някакви турски взаимоотношения, в които мъжът е господар, жената - дете, за което да се грижат, а сексът се подразбира (някак).
Според мен всеки има право на дете, придобито по някакъв законен и невредящ на никой начин. В крайна сметка, телата ни са само съдове за душите ни. Наблюдавани са случаи на промяна на личността при трансплантации или тежки инциденти. Всеки може да си промени тялото в мъжко или женско, ако има достатъчно пари и желание. Трудно е да се говори за телата ни като за нещо абсолютно. Единствената засега абсолютна разлика е в детеродните способности. Но толкова много жени ги нямат по някаква причина. Толкова двойки имат нужда от медицинска помощ, за да се размножат. Кои сме ние, че да им пречим? По-добре ли е, богатите двойка да си отвлекат дете, отколкото да си родят собствено? Наскоро чух за случай, в който в мол в София изчезнало дете, затворили веднага мола и го намерили в тоалетната ПРЕОБЛЕЧЕН и май с друга прическа! Т.е. готов за отвличане. Защо трябва да се стига до там?
А рационалността е проста - на първо място грижа за майката и нейните права и живот, на второ за това на зародиша. Но в крайна сметка, както всеки може да си излезе от болница с подпис, така би трябвало и всеки да може, пак с подпис да поиска рискова бременост. Много ме впечатли случаят с 62-годишната майка. Някои казаха, че тези деца били обречени да станат сираци. А кой може да гарантира колко живот остава на който и да е? Тази жена може да живее и до 90, 20-годишна майка може да умре от катастрофа, свръхдоза или пневмония. КОЙ може да каже кой колко ще живее?! И всичките проценти на света не дават гаранция. Т.е. не може възрастта да ни бъде основен критерий. Вероятно трябва да се прави оценка на семейно състояние, здравословно и психическо, но в крайна сметка, всеки който гледа Карбовски ще знае, какви уроди раждат ли раждат. Щом природата е решила, че те могат да се разплождат, кои сме ние, че да казваме не?
Дени хубаво, ама не ми е точно. Може и да съм нещо с квадратно мислене ама не мога да глътна едновременно и настояването "природата е решила" (изродите, които Карбовски систематично издирва и каталогизира да се множат) и обратното - "природата пречи" на толкова жени - защо да им забраняваме да си направят бебета по неприроден начин. Струва ми се, че има още път да се извърви докато намерим принципната етична позиция по въпроса, която да включва всичките многообразни казуси на "неприродно" размножаване.
Иначе фундаменталните глупости за за "децата на дявола" са си само анамнеза на диагнози за различни личностни разстройства на застъпниците им. По това съм напълно съгласна.
ПП. Тази кака Филипова обаче, ясно си определя целта на критиката и тя е "тъгровията с". Зачудих се само на 1 нещо. Органните дарения и кръвните имат цяла регулация, която именно е предназначена да предпазва процеса от "търговска" употреба. Защо за генетичния материал никой не се сеща, че е част от абсолютно идентична верига?
ППП. Вярно, дето вика Коприна, редакция на коментар не може да се прави. затова пускам остатъка във втори коментар.
Людмила Филипова е родена през 1977 г. в София. Внучка е на дългогодишния член на Политбюро на ЦК на БКП Гриша Филипов. Завършва висшето си образование в УНСС, където се дипломира като бакалавър през 2000 г. После учи магистратура към американския City University и работи като пиар в големи компании. Авторка е на книгите “Анатомия на илюзиите”, “Червено злато”, “Стъклени съдби” и “Мастиленият лабиринт”. http://www.blitz.bg/article/10692
Дени, тия дни АГ докторите направиха прес рилийз по въпроса (така мисля, щото прелитайки покрай телевиро го чух 2-3 пъти, а така се отразяват организирани инф. събития.
Та значи хипотезата беше, че не се било случило влошаване на здравето, ами просто с изместването на плана за раждане в средата на 30-те години на жената станало очевидно нещо дето си го имало и преди - изчерпване на някакъв яйчников потенциал. Пестицид да каже термина - не си го спомням. Та излиза, че преди понеже тази работа с децата сме гледали да я отхвърлим до 30 г., след това не сме имали повод да се изследваме и да видим, че този пусти яйчников потенциал ни спада рязко. Това едва ли покрива всичките 270 000 дмойки, но вероятно се отнася за преобладаващата част от тях.
Пестицид, като имат същия режим казваш, защо търговията не се преследва и защо клиниките плащат на донорите? Това всичко незаконно ли се прави?
П.П. Това с невъзможността да си редактираш коментарите е гадно!
Както и да е, прочетох за едното близначе. За съжаление от такова нещо никой не е застрахован. Права си за разликата във възрастта, но на мой приятел майка му беше хванала абсолютно последния влак за времето си. И също нямаха за какво да си говорят. Общо взето бяха в постоянна война. Това не значи, че не е отгледала добро дете. Просто, някои деца са много близки с родителите си, някои изобщо не са. И не става въпрос за конфликт на поколенията, става въпрос за различни характер, нещо от което не можеш да се скриеш, вярвайки че детето ти винаги ще бъде продължение на корема ти. Има типове хора, с които просто е трудно да общуваш, ако ти се падне такъв за дете, нямаш много избор.
Познавам жена, която вероятно е на 80 вече, и която е съвсем нормална, грижи се за единия от синовете си (!!!) и общуването с нея си е приятно. Така че наистина си зависи от човека. Съгласна съм, че 62 е много късна възраст, но ако се замислиш - ми тя продължителността на живот трябва само да се покачва. В един момент дори 62 няма да е твърде много. Според мен 45-50, или по-скоро 50 трябва да е възрастта за финансирано от държавата оплождане по какъв да е начин. След това вече, ако искаш, плащай.
Мария - това че в България продължителността на живот пада не се дължи толкова на лошото здравеопазване, колкото на отвратителните условия на живот и вероятно на увредените гени. Но и баба ми и дядо ми починаха на 70, а дядо ми е работил в Кремиковци и тялото му беше скапано до неузнаваемост. И въпреки това намери начин да живее толкова и то без да са били заможни или безгрижни. Живяха си извън София и си се справяха.
Така че не приемам такива приказки за продължителността на живот. Общо взето не знам защо ви е обхванал такъв песимизъм. Да, много хора умират по-рано отколкото трябва, дори и много по-рано отколкото трябва. Но това може да се очаква за тежките години на преход, както и за поколението, което е било облъчено най-много от Чернобил, част от тях са си изгубили и професиите и общо взето са живели дълго време на ръба на оцеляването. Да не говорим за съпътстващия алкохолизъм, плюс отвратителната храна. Но това не може да продължи вечно. А науката си напредва навсякъде по света, не само в богатите държави. И това което вчера е било твърде скъпо за България, утре няма да е. Хайде сега да сложим граница за раждане 30, защото сме заобиколени от нещастни, изстрадали и генетично увредени хора, които още имат следи от Цезий в костите си. Ми не може така. Напредъкът в науката рядко се отразява върху целокупния народ. Но с времето, все повече хора имат достъп до нея и се облагодетелстват. И ако не се окаже, че след 3 поколения всички ще са болни от рак заради мобилните мрежи, то тогава почти със сигурност всички ще живеем по-дълго.
Тук толкова много сте изписали и с право, че не ми се търси, но споменаваш майчинството като някакъв хормонален дисбаланс, с който природата застраховала вида:))))))) То този хормонален дисбаланс продължава явно цял живот:)))
А за майчинството, виж сега, за мен е много просто. Аз съм убедена долкото е възможно в прераждането. Както и в това, че животът ни е предопределен в разни граници. Т.е. когато някой се завре утробата ти, то не е на случаен принцип, а ти си се съгласила, той/тя също. И ти усещаш близостта с тази душа, което на биологичен език се превежда като хормони (защото все пак тялото може да усеща само по своя начин). Душата не се свързва с новото тяло веднага и съответно ти започваш да си го заобичваш бебето постепенно, а не наведнъж. А мозъкът държи да подсигури хормоните да са възможно най-силни, защото бременността е свързана с доста неприятни неща, включително намалена способност да се грижиш за себе си. Т.е. по-примитивни организми трябва да имат достатъчно добра причина да си опазят плода, пък и детето след това. И затова е и тежката хормонална зависимост по време и веднага след бременността. Но тази зависимост не е всичко. Същото се получава и като се влюбиш в някого. Заливат те хормони. В някакъв момент те те отпускат и ако всичко е наред, влюбването се превръща в любов, която вече не е (толкова) хормонална. И все пак, хормоните са си хормони, и те могат да бъдат манипулирани от медицината при желание.
Изобщо не мисли, че отричам майчината любов. Та аз толкова обичам кучето си, а той дори не говори :) Майчината любов наистина е най-силната, но не мисля, че тя се поражда в 9те месеца на бременноста. Там се поражда връзката с душата на детето, но истинската любов идва по-късно, когато се грижиш за детенцето. Нима осиновените деца са по-малко обичани? Т.е. ако жената добие детето си чрез заместваща майка, то тя пак ще си го обича. Ако го добие и чрез външна утроба, пак ще си го обича. Както и мъжът, впрочем, ако му се даде възможност. Дълбоко убедена съм, че мъжете могат да обичат не по-малко от жените, просто ние никога не им даваме шанс. Но това не е толкова важно. Не съм казвала, че с хормонална терапия можеш да спреш да обичаш детето си, трябва си друга терапия и Карлос Кастанеда я споменава и си мисля, че това за което той говори е да се освободиш от въздействието на хормоните и да започнеш да обичаш истински. Но това не е темата на поста. Темата на поста е, че бременността е не по-малко или не повече свята от всяко друго нещо на този свят. Човешкото същество минава през различни етапи от съществуването си и всеки му се струва най-важен и най-свят и най-специален. А всъщност всички са. Ако една жена е готова да отдаде утробата си под наем, това е неин избор. И тя може да се справи с него ако иска. В крайна сметка колко хора си оставят децата в домове и голяма част от тях не са затънали в безкрайна депресия. Вероятно има голяма разлика в начина, по който една майка която чака детето си се свързва с него и една майка, която знае, че ще го остави. Не знам. Но е факт. И просто не трябва да се обобщават чувствата на бременните жени, просто защото са бременни. Всяка е различна и всяка изживява детето си по различен начин, както и всяка майка се грижи за децата си по различен начин.
А за физическото издържане на отглеждането на дете, е благодаря ти, думи като твоите винаги ми действат много окуражително. Не знам как така в нормалния свят жените раждат и си им остават и зъби и нерви и всичко останало, но не и в България (поне ако съдя от някои мнения в бгмама, относно смисълът да си слагаш брекети преди да забременееш, след като след това и без това зъбите ще ти опадат). Общо взето май ще прекратя участието си в спора, защото наистина мисля, че ще е хубаво и аз един ден да си имам деца, пък тия приказки не ме вдъхновяват особено.
П.П Почудих се как да я нарека тази операция- толкова ме объркахте с тия изкуствени утроби, ембриони, които били хора и всякакви ужасии. Между другото в Германия вече е забранено плодът да се износва от друга жена....заради усложнията, които възникват след това. При някои от жените, които износват чужда бременност се задейства хормоналният дисбаланс, за който Дени писа и има какви ли не криминални деянии, след подобни действия!
А за Германия - жалко е, че са го забранили. Защото е ясно, че тази практика няма да спре и само ще се измести в други страни като България, където няма закони, които да регулират износването. Или просто в такива, в които властите се подкупват по-лесно.
"Какавидите" ми е любимата фант. книга. Една от тях, де.
"Според мен всеки има право на дете, придобито по някакъв законен и невредящ на никой начин." Дени, знам, че вярваш във възможностите на науката, но аз пък вярвам, че има кътчета в тайнството на познанието, до които никога няма да ни се даде да стигнем. Ние обаче упорито опитваме - манипулираме гени, дрогираме 10 годишни деца с лекарства, защото не внимават в час... Не смятам, че всеки има право на дете - така, както си го написала. За да не изпищите възмутено - да поясня - вече доста хора познавам, които не само не трябва да са родители, но и би трябвало да им се забрани да се доближават и до чуждите деца... И какво от това - имат деца, дори някои от тях са учители - т.е. даден им е шанс да осакатят стотици и хиляди нечии други деца... НО неведоми са пътищата Божиии... Не ми се пише повече по тази тема - твърде сериозна и болезнена е - майчинството е най-болезнената и сериозна тема за една жена, и не бих искала да засегна някого.
Ще дам само още един пример, за да поясня какво имах предвид с тайнството на познанието - имаше един фантастичен филм за бъдещето - ГАТАКА. Та в него се разправяше за новото време, в което родителите могат да избират гените на детето си и то да се роди съвършено. Герои са двама братя - единият се ражда по нормален начин, заченат по нормален начин - и има лек дефект (това е удачно и за темата на Келвинатор за ефектите и дефектите ;). Родителите му решават да не повтарят грешката и с второто си дете и го зачеват, ползвайки науката - избират цвета на очите му, ръста му, никога да не се разболява... Изобщо - създават едно ефектно човешко същество... Само дето то се оказва посредствено... Само дето дефектният брат притежава нещо повече от съвършените гени, нещо, което науката не може да предвиди, манипулира и изчисли предварително - воля, амбиция, копнеж, душа, мечти... Та това е основната разлика и между мен и теб - ти вярваш на науката, а аз - на това, което ти като учен не знаеш все още :)))...
Да, смятам, че всеки има право на деца, дори и чудовищата или пълните идиоти. Защото понякога точно децата на чудовищата са много по-умни, силни или нежни от децата на "идеалното семейство". А и би било много по-ужасно да забраниш на някой да се възпроизвежда от това да модифицираш детето генетично. Защото ако в единия случай родителите решават локално, във вторият случай, става въпрос за глобална евгеника, в която едни групи хора ще забраняват на други хора да се размножават. Както и да е, наистина няма смисъл да спорим, защото вие като едни добри майки сте обсебени от това да направите всичко най-добро за децата си. И пропускате, че връзката е двупосочна, децата също ви учат на много неща. Ако не беше така ужасяващият за вас конфликт на поколенията, възрастните много по-трудно биха свиквали с новите неща и биха възприемали новите нрави. Понякога единственият начин да научиш нещо е да ти го преподаде някой твой близък. А кой е по-близък на една майка от детето й. А "дете" е само етап от развитието на даден човек, но той/тя въпреки неразвитото тяло и празния мозък не е по-малко човек и по-малко личност от майка си. Общо взето точно тази болезненост ме дразни. Защо трябва всичко да правим толкова неестествено. Майчинството е просто част от живота, нищо повече. Не е по-свещено или болезнено от карането на кола (е, нямам предвид физически болезнено :Р). Вселената е еднакво свещена или несвещена във всички свои аспекти. Но това си е мое мнение и не обвързвам никого с него.
Еволюционна теория - ние сме като животните - създадени сме така, че чрез ЕСТЕСТВЕНИЯ ПОДБОР да оцелеят носителите на най-жизнеспособните и успешни гени. НО животните не са като нас - не могат да прецакат живота на нероденото си дете, вземайки наркотици, докато са бременни. След като потомството им навърши определена възраст, го изхвърлят от гнездото, за да се научи да живее самостоятелно. Не и хората - ние винаги намираме начин да съсипем живота на децата си, като при това оправдаваме действията си с най-благородни морални подбуди. Намирам за странно хората да се явяват на изпит за шофьорска книжка, а да могат да създават деца толкова безотговорно лесно... Вероятно Бог е пуснал някаква промоция и е забравил да врътне кранчето...(На божествената теория за произхода на хората няма да се спирам)
Да, безспорно чувствителна е границата между фашистките идеи за чиста раса и пълната свобода на учените да забременяват 70-годишни майки... Но пак питам - обяснете ми как карането на кола може да е лукс или привилегия, а всеки да може да прави и отглежда деца. Питам в светлината на моя собствен опит: 1. била съм в няколко български дома за изоставени деца 2. съседката ми от първия етаж има дете-аутист. Фактите: тя е бяла, бащата е африканец; вземала е наркотици, докато е била бременна, а детето след раждането го храни предимно в Макдоналдс. То може да е чудесно дете, но това никой никога няма как да провери, защото то не реагира на човешки призив за общуване. Не виждам и голям шанс за евентуалните му други дарби, като имам предвид коя е майка му, как го храни и отглежда. Не виждам и някой от тях да е щастлив... 3. хилядите случаи на "родители", които връзват децата си на верига или ги изнасилват, също не желая да коментирам.
Дени, родителството, не само майчинството, но и бащинството, е свещено - не можеш да го приравняваш с карането на кола или правенето на буркани. Не само защото това е актът, който доближава човека до началото на вселената и до Бога, а и защото нормални, щастливи, пълноценни, творящи блага, психически уравновесени хора се създават и възпитават от себеподобни (поне в 99% от случаите).
С други думи, и маймуна може да завива гайка #14 или да пълни буркани, но за да се създаде пълноценно човешко същество, е нужно малко повече от комплект гени...
Ela Georgieva wrote : С други думи, и маймуна може да завива гайка #14 или да пълни буркани, но за да се създаде пълноценно човешко същество, е нужно малко повече от комплект гени... Подписвам се с две ръце под това. Дениджейн, въпросът за мен е в избора - защо избираш да имаш дете? Напр. избираш да имаш дете, защото ти е нужно да задържиш мъжа си. Мъжа естествено хваща гората, ти оставаш сама с детето, което плаче, харчи пари, иска неща...и намразваш това дете, или пък просто преставаш да си съпричастна с него. Естествено, детето не е виновно. Но то се уврежда - не расте в необходимата му среда от стабилност и обич. Вероятността да стане прекрасен художник е голяма, но по- голяма е вероятността да стане насилник. И кой носи отговорността за това? Никога няма гаранция какво ще се роди, как ще се развие, от какво ще се разболее и т.н. Но ако може да се предотврати увреждането - каквото и да е то, емоционално или физическо, майката е длъжна да го предотврати, а не да го предизвиква. Не ме разбирай погрешно, не изключвам ролята на бащата.
Подписвам се с две ръце под това. Дениджейн, въпросът за мен е в избора - защо избираш да имаш дете? Напр. избираш да имаш дете, защото ти е нужно да задържиш мъжа си. Мъжа естествено хваща гората, ти оставаш сама с детето, което плаче, харчи пари, иска неща...и намразваш това дете, или пък просто преставаш да си съпричастна с него. Естествено, детето не е виновно. Но то се уврежда - не расте в необходимата му среда от стабилност и обич. Вероятността да стане прекрасен художник е голяма, но по- голяма е вероятността да стане насилник. И кой носи отговорността за това? Никога няма гаранция какво ще се роди, как ще се развие, от какво ще се разболее и т.н. Но ако може да се предотврати увреждането - каквото и да е то, емоционално или физическо, майката е длъжна да го предотврати, а не да го предизвиква. Не ме разбирай погрешно, не изключвам ролята на бащата.
Първо, кои сте вие да кажете кои хора са пълноценни? Вие мислите ли, че възпитавате децата си по най-добрия начин? Естветвено. Но дали е така? За много хора вашето възпитание не би било най-доброто по някакви причини. Изобщо не оспорвам родителските ви качества, просто казвам, че не можете да абсолютизирате. Някои родители предпочитат да пляскат децата си, други наблягат на вербалната агресия, трети пък предпочитат да са незаинтересовани или възвишени или либерални. Но дали тяхното възпитание е най-доброто за тяхното дете? И да, всеки може да каже как е хубаво да се възпитава едно дете, но не всеки може да бъде идеален, нали? На всеки му се случва да си изпусне нервите по някаква причина. И какво, дайте сега никой да няма деца, защото не сме съвършени. Ами не сме. Хората не са съвършени. Но се опитват. Всеки по своя начин, на нивото което е, се опитва да направи най-доброто. Колко е добро това добро е друга история. Но се опитва. И в тези опити, той/тя евентуално ще достигнат до ново разбиране и той/тя ще се променят и ще станат по-добри. Малко, но по-добри. Или поне ще разберат до какво води лошото.
И както и да е, не мислите ли, че сте малко надменни така изключвайки хората от останалата част на природата? Значи всичко живо има изконно право и задължение да се възпроизвежда, а ние трябва да въвеждаме ограничения. И защо? Защото някой си изсмукал от пръстите някакви идеи кои хора са нещастни и че тези хора е по-добре да не съществуват. Ми да ви кажа, аз съм си изживяла първите 13 години от живота по болници. Не смятам живота си за безполезен или за твърде тежък. Напротив, много си го обичам и всичките тези изживявания смятам, че са били полезни за мен. И в крайна сметка, страданията са част от живота, иначе нямаше да учим това което не ни харесва. Не казвам, че хората трябва да страдат, но не казвам и че не трябва. Човек не е на тази земя, за да бъде съвършената част от машината на обществото. Ние сме тук, за да се учим и развиваме. Понякога това изисква и страдания и болки. Стивън Хокинг също ли не е трябвало да съществува? И неговият живот ли е безмислен и е трябвало да бъде предотвратен в зачатие пък и преди това. Просто...не мога да повярвам, че водя този спор. Всеки живот е свещен. Да, майката може да реши, че дадена бременност е твърде рискова и да се откаже от нея. Но това си е нейно право. Останалите имат право да се намесват само ако става въпрос увреждане, което води до непрекъснати болки или до пълна невъзможност да се възприема околния свят или до пълна невъзможност да се взаимодейства с ок. свят. Но това са много крайни случаи. Просто защото не ти харесват възпитателните възможности на някого да му отнемеш правото да бъде родител, това не го разбирам.
А и ако забеляза темите се смесиха - от това какво природата ни позволява да правим със себе си, до това кой изобщо има право да има деца. Съжалявам ако съм реагирала твърде емоционално, мислех да поредактирам малко, за да не обидя теб или Ела, но после реших, че няма да е съвсем искрено.
Дени, ако си реагирала толкова емоционално без изобщо да имаш деца, това значи, че носиш емоционалните рани от първото си семейство. Кой има право да има деца - преди се е решавало по естествен начин, сега не толкова - но и в двата случая - аз не съм Бог, за да определям. Учените са тези, които се опитват да изземат функциите на естествения подобор/Бог - по това имам мнение и вече го казах (припомням - не мога да се съглася, че всеки човек е пригоден за родител и има правото да бъде родител - по причините, посочени по-горе, но това си е мое лично отношениe при разговор с моя личен Бог). Почваш нова тема - за възрастните родители - което също не си изживяла от собствен опит - т.е. мнението ти е отново само чисто теоретизиране. Теоретизирането може да е безценно във физиката, но в човешките отношения практиката е мерилото дали една теория работи.
" Защото вече почти всичко по тялото може да бъде сменено при желание, късмет и вероятно пари. Само мозъкът не може. Но останалото подлежи на поправки от най-различен тип. Тогава какво изобщо значи възрастта?" -- продължаваш да възприемаш човека като механичен сбор от части, гайки с различни номера, изключвайки душата и психиката му от уравнението - от личен опит и от задълбочени наблюдения върху стотици деца/родители мога да ти кажа, че има ОГРОМНА разлика дали едно дете е създадено/възпитавано от родители на 14, 15, 20, 30, 40, 50, или 60 години. Да, на теория всичко си има плюсове и минуси, ама за Златната среда чувала ли си :)?
А колкото до моята емоционалност, ами всъщност винаги съм такава, когато смятам нещо за фундаментално неправилно. Просто след битката ми с ворфакс тук, реших, че може би не си струва да го показвам. Но понеже тук си говорим само аз, ти, Коприна, Случайна и пестицид, реших, че може да си позволя някои волности. Но така или иначе, не съм целяла да обидя никой. Наистина имам много рани идващи от "първото ми семейство", но пък то ми даде уникална гледна точка, така че обичам всичките му части :)
Аз ли криво се изразявам, ти ли криво ме разбираш :)? Нямам време за теории, а и не мисля, че мнението ми има каквото и да е значение за бъдещето. Бих си поговорила с теб след време, когато имаш поне 3 години практика в каквото и да било, за което пишеш на теория.
Не че обиждаш някого, мен поне не, но не виждам смисъл в хабенето на толкова много енергия - и двете сме достатъчно упорити да си каканижем така до безкрай... и накрая и двете ще си бъдем на същите позиции, както в началото. Мразя безсмисленото пилеене не енергия, а тия приказки за безграничността на човешкия дух и хипотезите за 80-годишни, раждащи все едно са на 30-40, мога вече да ги понеса само ако са сюжет на фантастичен роман. Земята и без това е пренаселена...
Весело лято!
Пестицид - всъщност даваш идеалния пример - колко деца са отгледани от баби и дядовци. Племениците на приятеля ми са отгледани от пра-баба им, докато майка им и баба им са работели. Пък са си съвсем нормални деца. Малко е странно хората толкова да се вторачват във възрастта при това положение. И наистина, филмът беше пропагандиран доста сериозно. А преди това мисля, че имаше филм и на Мира Добрева за заместващите майки и той май имаше подобно послание.
Пестицид, моля ти се, знаеш, че твърдо поддържам възможността да се даде шанс. Но не на 12 или 62- годишни хора. Съгласна съм, че хората просто искат да дарят любов. Любовта не е нещо което можеш да купиш и да подариш когато ти хрумне. И изобщо не намесвай ампутирания крак, той не влиза във възрастовата категория :)))
Гаранции няма никъде и за нищо. Съществува обаче едно нещо, което се казва допустим риск. Не родителя, а детето рискува. И така желаещият да дари любов кандидат-родител би трябвало добре да прецени къде точно идва допустимата граница. Защото все пак става въпрос за живота на детето - освен за този на родителя.
Щом питаш, казвам - малко по-малко от 10 години гледах майка си, която беше парализирана с тежък паркинсонов синдром и непоносим характер. Едновременно с това отглеждах детето си. Желанията им бяха сходни само в идеята "занимавай се с мен". Идеалното решение беше да четем Андерсен, в следствие на което детето знаеше да чете на 4 години. Не разбирам желанието да променяш нещата непрекъснато. Никога не съм го разбирала. Представям си нещо като механизъм на сейф - въртиш наляво и надясно, докато го нагласиш както трябва и се чуе "щрак". Може би съм остаряла, да. :)
А иначе говорех точно за "занимавай се само с мен" състоянието. Колкото повече опит имаш, толкова по-лесно осъзнаваш връзките между нещата и събитията и ги манипулираш и това обикновено се случва, когато порастнеш достатъчно. Но ако не можеш или не искаш да правиш тези връзки, се връщаш в изходното състояние "аз пък искам да е така". Но това не ми се обсъжда, защото и на мен ми носи гадни спомени.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви