За едната му бира...

Днес, по обед...

-О, В., как си след вчера?
-Абе…, ходи напред и не ми говори….
-Хехехе, кажи де...
-Ходи напред и не ми говори просто те моля…
-Ти са ли ставаш?!?
-Ходи напред, помолих те най-учтиво!!
След двайсетина крачки:
-Знаеш ли, аз повече никъде няма да излизам, никога!
-Е, сега нали си навън?!
-Не ми се смей, аз ти казвам, повече никога няма да излизам и да пия бира…
-Знам си те аз… не ми разправяй глупости…
-Не, аз мразя бира, вече… Не мога повече.
            Мразя бира, никога няма да да пия бира, вече.
Добре ми каза Явор: “Бира ли пиеш? Ще те черпа и аз една, ама как не ти се подува корема, незнам…” Това ми се стори отвратително и абсурдно… Нищо, че през 15 минути навестявах кенефа…
-         И колко изпи?
-         Че то можеш ли ги запомни? Невъзможно… 5-10, не може да са били повече…
-         И аз не мога да пия бира толкова…
-         Абе кво ми говориш… Разбираш ли, че таман се заприказвам с някой и се налага да прекъсна, за да търча да кенефа! Да не говорим, че по едно време съвсем забравих къде съм… ОТ БИРА!
-         Еми, така е…
-         Абе как ще е така… ти не разбираш, дъха ти става ужасен, все едно не ечемик е ферментирал в тая бъчва, а мърша! Говорих  с разни хора…, просто не ми се мисли…, как съм говорила, какво… ОТ БИРА!
-         От бира, от бира, ама то не отбира, хахаха…
-         Не ми се смей, по дяволите, свалях се цяла вечер с кой ли не…УЖАС!
-         Кажи къде да седнем.
-         Давай напред… Накрая не знаех какво съм изпила и какво са ме черпили и реших, че е най-добре да си тръгна без въобще да плащам сметката!!! Разбираш ли, за да не ме прецакат…. Ужас…
-         Сядай, сядай сега, на всеки му се случва…
-         Абе, ясно то ама… Раздадох си номера на телефона на всеки, без дори да ми го е поискал, говорих с разни хора… ужас, ужас… А сега като станах!??! По добре да бях умряла… Гледах филм, представаш ли си? Четох Библията, нищо… НИЩОООО!! Нищо – ни разбирам, ни ме вълнува…
-         То па Библията как ли може да те развълнува…
-         Ами по принцип… ох… не мога да мисля, корема ме боли, усещам някаква утайка в главата си и ме боли, когато тая утайка се размърда… И сега ме поздравяват разни ужасни хора….
-         Стига глупости, кажи какво ще поръчаш, за мен една Бекс, моля!
-         Ох, боже, за мен кафе и… една голяма наливна….