За един много скъп стар "приятел"

Обичам те, едва ли ще забравя

за всяка твоя дума и сълза!

Отричам се от тебе, но остава

в сърцето неугаснала искра.

Забравях те и пак към тебе се завръщах

със сълзи в очите и умираща душа!

Кълнях се и отново те прегръщах,

но сили нямам вече да греша,

но грешка ли си щом дъха ми спира,

когато спомня си деня,

в който слънцето безпаметно умира

и ражда се отново в зениците на твойта красота!