За добрата дума.....

Ръбат е животът ни, остър, ъгловат, неудобен за носене, труден за влачене (поради чепатостта си) пък и пътят един- целият в ями (тия от Райската община хич не си гледат работата- че поне малко чакъл да нахвърлят в тия душевни терзания, потрошихме си чувствата). Де на буксир го влачим, де по сизифовски го бутаме, ма криво- ляво напредва... към края си. В тая касапница от осакатени души и чувства, има много малко.... лепенки и бинтове. Та точно за консумативите ми е думата... Живота (нали знаете) е трънлив (пък макар Розов и бозав) много рани по душиците ни клети се трупат, много енергия изтича през тях... та точно за това са добрите думи, за да закърпим дупките по душите си.... Скъпят се хората на добри думи, страх ги е да не ги помислят другите за мекушави.... Преглъщат комплиментите и състраданието, оперират се отрано от съчувствие... за да им е по лек живота... само че живота каквото получава, това и връща- той е като огледало на самите нас! Пазят си хората добрите думи, че са малко, а лошите- океан

Добрата дума, връща надеждата за живот. Тя е котвата която задържа някои души в света ни. Тя е пламъчето което ни води, в мрака на неверието и отричането. Тя е отговорът на извечният въпрос- защо го правя!? Добрата дума ни спасява... Добрата дума е малка лъжа... или полу истина. Добрата дума е повече от истина (слава богу че не е религия) Добрата дума винаги е въпреки...гадостта на живота. Добрата дума е захарта в компота. Добрата дума е стръкчето надежда.... Добрата дума е почти и повече от усмивка...



Добрата дума е в теб



Промълви я