За детските приказки
Книгите от детството, са онзи първи светъл лъч който оцветява света, в фантастични цветове. Те, макар и не съзнателно, са формирали мирогледът ни и ако днес сме такива каквито сме, то до голяма степен го дължим и на тях. Тези книги (не говоря за типичните народни опростени приказки) са едни ос първите мерилки и палитрички, с чиято помощ оценяваме и оцветяваме света. От тях сме се учили да правим разлика между добро и зло, между грозно и красиво, до голяма степен те са формирали мирогледа ни.
Книгите от моето детство, приказките които са ми чели за лека нощ, кратките разкази за деца, бяха доволно странни и нетрадиционни. И ако днес съм леко щипнат във акъла и не съвсем праволинеен (какъвто се харесвам, пък вие ако щете) до голяма степен го дължа на тях.
Сред най- любимите ми книги, например беше „Бертолдо Бертолдино и Какасено” на Джулио Чезаре дела Кроче. Много се смях и плаках с глупавите и, и умни герои. Много от сценките и диалозите си спомням и до днес, макар че се загуби още в детството ми, при развода на нашите. За съжаление Книгата има едно единствено издание и е отдавна изчезнала. Надали ще имам удоволствието да я чета на своите деца (когато евентуално ги създам). Отгласи от книгата има тук.
Сред най- любимите ми приказки бяха и „Девет приказки и две в повече” на Карел Чапек. Този човек е просто гениален! И до днес си спомням например „...но ще ми трябват много пари, казал детективът. Те му дали много пари и той поел по широкият свят” както и разните определения защо Валтава е така блестяща и мн. др. Слава богу те са многократно преиздавани (защото и тях съм затрил) Ето най новото издание тук .
Прекрасни спомени имам и за малко объркващите, понякога разплакващи „Приказки за страната Алабашия” на Карл Сандбърг (тук и там ). Още си спомням за село Дробчета С Лук, за Зигитата, Приказките за буквата Х, за родените в огън. Бяха прекрасни, цветни, пъстри. За съжаление останаха у една бивша приятелка която се влюби в тях.
Ами онези невероятни „Приказки от стари времена” на Ивана Бълич, колко нощи съм се крил под одеалото, с фенерче за да ги чета! Пълни с великани, зли вещици братоубийства, златни момичета и какво ли не. В тях имаше всичко, завист, злоба, доброта, човечност, топлота, те бяха искрени като живота. Отделни разкази, има тук, тук. За съжаление книгата не е преиздавана.
Безкрайно любими бяха детските стихове на Джани Родари много от които помня и до днес наизуст. Още имам онази прекрасна книжка „Продавач на надежда”. Мисля си понякога дали пък тези стихчета не са за родителите които ги четат на децата си! Тук е едноименното стихче, също така Джелсомино И Лукчо. Не можах да намеря „Приказки по телефона” но те са преиздадени, ето ги тук .
Тук разбира се не вдигам дума за популярните за всяко детство „Пипи” "Карлсон" Емил от Льонеберея" " "Малкият Мук" "Том Сойер" "Патиланско царство" "Приказки на братя Грим" "Приказки от 1001 нощ" "Андерсенови приказки" и много други популярни за всяко детство детски книжки.
"Маугли" например беше, първата книга, на която се учех да чета, доста преди първи клас. Още помня уникалният всепомиряващ израз, на животинското многоезичие, на които, мечката Балу, обучаваше малкият Маугли- ние с теб сме от една кръв, аз и ти (представете си как звучи на змийски- колоритно нали).
„Малкият принц” „Алиса” и „Мечо Пух” за съжаление не са книги от моето детство. Тях прочетох доста по- късно, като юноша бледен. Това за съжаление понамали прекрасното им внушение. Жалко, че не съм ги имал като дете.
„В страната на легендите” я няма никъде вече, не е преиздавана, няма я и като файл и е най вероятно е безвъзвратно загубена за поколенията деца. Прекрасна е, аз все още я имам. Както и спомените за първите срещи с крал Артур и неговите рицари, Робин Худ, Ловеца на плъхове, Летящият холандец и Доктор Фауст. Помня как си преразказвахме приказките в беседката пред блока вечер, докато всички дружно треперихме:)
„Дечко Палечко и петлето Клечко” на Стефан Мокрев беше голяма забава. Много самобитна и шантава книжка. За съжаление никъде я няма.
„Приключенията на Моливко и Сръчко” на Юрий Дружков, също спада към видовете приказки в черната книга, а какви приключения само, какви картинки, колко фантазия, жарко!
„Африкански приказки” „Индийски приказки” „Френски приказки” с прекрасните си илюстрации (особено индийските), пълни със странни екзотични имена и места, също са безвъзвратно изчезнали. „Приказки от тропическата гора” на Орасио Кирога се е изгубила нейде в дебрите на порастването.
„Хитро огледало” пък, на Иван Кръстев и Иван Димов беше една от най прекрасните ми и любими детски книжки. Адски колоритна и самобитна! Мисля че доста е повлияла на изборите ми, та дори и на начинът ми на писане и мислене. още помня стихчета като:
„Носете ми букети от трева
овцата- юбилярка се развика.-
Лалетата преглъщам аз едва,
а розите пък- ми бодът езика!”
или пък:
-Ей ти, силен питон,
колко мляко пи? – Тон.
-А защо не пи грам?
- Да не стана пиграм!
Ако имате идея къде могат да се намерят някои от тези книжки, драснете някой ред.
А кои бяха вашите любими детски приказки?
А дали съм прав, за това че приказките от детството, са ни оформили такива каквито сме?
Книгите от моето детство, приказките които са ми чели за лека нощ, кратките разкази за деца, бяха доволно странни и нетрадиционни. И ако днес съм леко щипнат във акъла и не съвсем праволинеен (какъвто се харесвам, пък вие ако щете) до голяма степен го дължа на тях.
Сред най- любимите ми книги, например беше „Бертолдо Бертолдино и Какасено” на Джулио Чезаре дела Кроче. Много се смях и плаках с глупавите и, и умни герои. Много от сценките и диалозите си спомням и до днес, макар че се загуби още в детството ми, при развода на нашите. За съжаление Книгата има едно единствено издание и е отдавна изчезнала. Надали ще имам удоволствието да я чета на своите деца (когато евентуално ги създам). Отгласи от книгата има тук.
Сред най- любимите ми приказки бяха и „Девет приказки и две в повече” на Карел Чапек. Този човек е просто гениален! И до днес си спомням например „...но ще ми трябват много пари, казал детективът. Те му дали много пари и той поел по широкият свят” както и разните определения защо Валтава е така блестяща и мн. др. Слава богу те са многократно преиздавани (защото и тях съм затрил) Ето най новото издание тук .
Прекрасни спомени имам и за малко объркващите, понякога разплакващи „Приказки за страната Алабашия” на Карл Сандбърг (тук и там ). Още си спомням за село Дробчета С Лук, за Зигитата, Приказките за буквата Х, за родените в огън. Бяха прекрасни, цветни, пъстри. За съжаление останаха у една бивша приятелка която се влюби в тях.
Ами онези невероятни „Приказки от стари времена” на Ивана Бълич, колко нощи съм се крил под одеалото, с фенерче за да ги чета! Пълни с великани, зли вещици братоубийства, златни момичета и какво ли не. В тях имаше всичко, завист, злоба, доброта, човечност, топлота, те бяха искрени като живота. Отделни разкази, има тук, тук. За съжаление книгата не е преиздавана.
Безкрайно любими бяха детските стихове на Джани Родари много от които помня и до днес наизуст. Още имам онази прекрасна книжка „Продавач на надежда”. Мисля си понякога дали пък тези стихчета не са за родителите които ги четат на децата си! Тук е едноименното стихче, също така Джелсомино И Лукчо. Не можах да намеря „Приказки по телефона” но те са преиздадени, ето ги тук .
Тук разбира се не вдигам дума за популярните за всяко детство „Пипи” "Карлсон" Емил от Льонеберея" " "Малкият Мук" "Том Сойер" "Патиланско царство" "Приказки на братя Грим" "Приказки от 1001 нощ" "Андерсенови приказки" и много други популярни за всяко детство детски книжки.
"Маугли" например беше, първата книга, на която се учех да чета, доста преди първи клас. Още помня уникалният всепомиряващ израз, на животинското многоезичие, на които, мечката Балу, обучаваше малкият Маугли- ние с теб сме от една кръв, аз и ти (представете си как звучи на змийски- колоритно нали).
„Малкият принц” „Алиса” и „Мечо Пух” за съжаление не са книги от моето детство. Тях прочетох доста по- късно, като юноша бледен. Това за съжаление понамали прекрасното им внушение. Жалко, че не съм ги имал като дете.
„В страната на легендите” я няма никъде вече, не е преиздавана, няма я и като файл и е най вероятно е безвъзвратно загубена за поколенията деца. Прекрасна е, аз все още я имам. Както и спомените за първите срещи с крал Артур и неговите рицари, Робин Худ, Ловеца на плъхове, Летящият холандец и Доктор Фауст. Помня как си преразказвахме приказките в беседката пред блока вечер, докато всички дружно треперихме:)
„Дечко Палечко и петлето Клечко” на Стефан Мокрев беше голяма забава. Много самобитна и шантава книжка. За съжаление никъде я няма.
„Приключенията на Моливко и Сръчко” на Юрий Дружков, също спада към видовете приказки в черната книга, а какви приключения само, какви картинки, колко фантазия, жарко!
„Африкански приказки” „Индийски приказки” „Френски приказки” с прекрасните си илюстрации (особено индийските), пълни със странни екзотични имена и места, също са безвъзвратно изчезнали. „Приказки от тропическата гора” на Орасио Кирога се е изгубила нейде в дебрите на порастването.
„Хитро огледало” пък, на Иван Кръстев и Иван Димов беше една от най прекрасните ми и любими детски книжки. Адски колоритна и самобитна! Мисля че доста е повлияла на изборите ми, та дори и на начинът ми на писане и мислене. още помня стихчета като:
„Носете ми букети от трева
овцата- юбилярка се развика.-
Лалетата преглъщам аз едва,
а розите пък- ми бодът езика!”
или пък:
-Ей ти, силен питон,
колко мляко пи? – Тон.
-А защо не пи грам?
- Да не стана пиграм!
Ако имате идея къде могат да се намерят някои от тези книжки, драснете някой ред.
А кои бяха вашите любими детски приказки?
А дали съм прав, за това че приказките от детството, са ни оформили такива каквито сме?
Не става дума за "Карлсон", "Алиса", "Мечо Пух", "Малкият принц", които родителите и бабите ми ми четяха докато бях съвсем малка, а после аз прочетох и сама. Те са класика, с която вероятно всеки се е запознал и е открил по нещо свое било като дете, било като юноша или възрастен.
Става дума за книги като например "Алфануи открива света" на Рафаел Ферлочио. Нейната фантасмагорична реалност ми носеше една невероятна тръпка - колко е прекрасно човек да развинти фантазията си и да пусне въображението си да твори на воля! Друга моя любима книжка е "В Непариж и другаде", чийто автор, за съжаление, в момента не мога да си спомня. Точно затова първо трябва да прегледам библиотеката и после да споделя :)
Страхотен коментар, Мише. Докато го четях, се присетих за още две- три приказки. Една от тях е невероятната и завладяваща „Приказка за Стоедин” на Никола Русев. Макар че я прочетох сравнително късно, тази книга завинаги ще остави отпечатък в душата ми. Русев е невероятен разказвач, поднася простичко историите си, без главозамайващи метафори, без сложни от плетеници мисли, които читателят едвам да проследява и именно това го прави невероятен- с еднаква сила ще го разберат и три годишното дете и престарелият дядо, който я чете на детенцето за лека нощ.
Забравил съм да спомена и за „Приключенията на Лукчо” на Джани Родари. Още помня прословутата реплика на принц лимон „Бог да ме пази от приятелите – с неприятелите сам ще се справя.” много прекрасна книжка, както и „Джевсомино...”
Сега се зачетох в книжката която си пуснала звучи доста обещаващо.
Ще те поздравя с първата приказка, която научих наизуст няколко години преди да тръгна на училище. Тя е авторска - на любимата ми поетеса Леда Милева.
Работна Мецана
Станала рано зарана
нашата Меца-мецана.
Съчки в гората събрала,
огън висок си наклала,
та да направи чорбица
Меца на своите дечица.
Сипала бобец и ето,
скоро запяло котлето.
Литнала пàра нагоре,
Меца сама си говори:
- Сложих солта и пипера,
само къде да намеря
стръкченце-две меродия,
гозба да видите вие?
Сетих се! Кума Лисана
е домакиня прибрана,
всички в гората я знаем,
чакай да взема назаем!
Меца, с пантофи обута,
тръгнала тъй, за минута,
бързо, додето е време,
стрък меродийка да вземе.
Нека играят децата,
чудо ще стане чорбата!
Бързала Меца, но спряла -
сивото зайче видяла.
- Жив ли си, здрав ли си, братко? -
тя заприказвала сладко. -
Хапваш ли честичко зеле?... -
Час или два отлетели.
- Ех, че ме, Зайо, залиса,
бързам, отивам при Лиса!
Тръгнала Меца, но тука
чула кълвачът да чука.
- Слушай, другарю, от вчера
мисля си да те намеря:
чукаш от тъмно в гората,
рано ми будиш децата!...
Ето и ти ме залиса,
бързам, отивам при Лиса!
После решила да мине
Меца край свои роднини.
Първо се спряла при Ежко.
- Чух, че настинал си тежко,
имал си кашлица, хрема,
чуй, аспирини да вземаш!
Чай си свари от тинтява,
топъл го пий - да те сгрява...
Ух, че ме, Ежко, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
Спряла се Меца за малко
и при кумеца си: - Жалко,
пак ти съдрали кожуха!
Приказки разни се чуха -
уж си се вмъкнал в кошара,
а те натупал овчаря...
Ех, че ме, Вълчо, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
- Чук-чук! А в тази хралупа
лешници кой ли си трупа?
Ти ли си тук, Рунтавелке,
ти ли си тук, хубавелке?
Трупай, събирай - да има!
Скоро ще дойде и зима...
Ах, че ме, сестро, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!
Тук-там Мецана поспряла -
ей месечина изгряла,
светнали ясни звездици,
млъкнали горските птици.
- Бре, що ли става чорбата?
Как ли са гладни децата?
Може без стрък меродия,
чакай назад да завия!
Хукнала Меца веднага,
хукнала Меца да бяга,
в тъмното потна се връща,
спира пред своята къща.
Гледа - извряла чорбата,
гладни заспали децата...
Пустата Меца-мецана,
стана за смях из Балкана!
Хитро огледало
Иван Кръстев / Иван Димов
Към малкия читател
Багра след багра, дума след дума…
Пъстрата книжка тръгва по друма.
Автори двама – в ласкава длан
с молив и четка, в размисъл тиха –
Кръстев Иван и Димов Иван
с обич за тебе сътвориха.
Папагали
Нас папа ни само гали,
за това сме папагали!
Ако мама нас ни гали,
ще ни викат мама гали!
Питон
- Ей ти, силен питон,
колко мляко пи? –Тон.
-А защо не пи грам?
- Да не стана пиграм!
Рими близнаци
Щърк
Казва щъркът: „Ще пера
днеска своите пера.
Ще измия клюн и шия.
И пижама ще си шия-
та с пижама на карета
ще се возя на карета.”
На чешмата
Купувачи стока мили,
жива стока – сто камили;
па я мили, па ридали,
че са много пари дали
Край морето
В дюни обградени с палми,
дядо сладко, сладко спал ми.
А го плаши с боа баба:
-Друг път спи на боабаба!
Минала е несебърка –
тя в кавгите не се бърка.
В брадатия град
С гега кара Петко зли
и брадати пет козли.
И току по булеварда
се провиква: „Буле, варда!”
Шал сърдито отбради
дребна бабка и се кара:
-- Тук е тясно от бради,
а пък Петко нови кара!
Петко и Петка
Зърна Петко с Петка в хана
мустакати пет кавхана.
Дремеше на пода свита,
уморената им свита.
-Влезте! – викат им боили. –
Стига сте ни се боили!
Петка каните им сбира,
Иска да ги пълни с бира.
-Дай ни кумис! – пет кавхана
скачат срещу Петка в хана.
В млякото от пет кобилки
бързо сложи Петко билки
и от него без покана,
Петка им наля по кана.
Вдигат кани пет кавхана
в чест на Петко с Петка в хана!
ПЪТУВАНЕ С РИМУВАНЕ
поемка с рими близнаци
В това село Кокаляне
я намеря кокал, я не,
та ще тръгна към Обеля
ябълка да си обеля.
-Че иди във Казанлък
да намериш в казан лък
и с лъка край град Елена
да убиеш два елена.
-Не елени! В село Мечка
искам да убия мечка.
-Черна мечка или бяла?
-Черна. Бяла има в Бяла.
-По напред иди в град Левски
и купи от там за лев ски!
-Пътят стръмен бил при Пордим
влакът пущал като пор дим.
-Ти мини през Самоводене!
-Не, че пътят само воден е.
-Е, тогава пък – през Шипка.
-Може да ме драсне шипка.
-А през Кула?
-Не че в Кула
чакали да падне кула.
-А през Шумен?
- Не, че Шумен
станал напоследък шумен.
-Я преспи на нар в Койнаре!
-Може, но не знам кой нар е,
а заря е вън зарила,
трябва да вървя за Рила.
-При пазара на Мусала
спри се и вземи му сала!
-Този сал в брезент завит,
ще изпратя с джип за Вит.
-И не се заглеждай в Арда,
а високо викай: „Варда!”
-Зяпам ли по клон, по мак,
виж, че блъснал ме помак.
-И не се отбивай в Трън,
може да те скъса трън!
-Да ме скъса! Утре в Триполи
ще намеря плат за три поли.
Но преди това в Кавала
ще си купя два кавала.
-Ако няма там, в град Струга
ги измайстори на струга!
-А на стадиона в Скопие
ще се състезавам с копие.
И ще тръгна с кон за Враня.
-Вран ли ти е коня?
-Вран, я!
-Е, иди на лов в Тирана!
-Стара палиш ми ти рана –
нямам пушка за соколи,
как да ги ловя - с око ли?
-Нищо! Спри на Самотраки!
-Там отиват само траки.
-А на остров Самос?
-Само с
кораб ходи се до Самос.
-Че тогаз тръгни за Крит!
-Нощем пътят е закрит.
-Но защо дъх затаи ти!
-Нямам път и за Таити,
та, да си изпълня плана,
ще отида в село Плана!
ХИТРО ОГЛЕДАЛО
Щом дума в мен огледа лик,
превръща се на друга дума.
Ей Димов с четки става в миг
на Кръстев с моливи и гума!
ПОЕМКА ЗА ОБРАТНИЯ ЧЕТЕЦ
Прекосил безстрашно Нил
на гърба на крокодил,
весел,
чернолик,
с чалма
Мук пристигна у дома.
Като мене той обича
да похапва сладолед...
По едно не ми прилича –
че чете от зад на пред!
Пиша му бор,
Мук срича роб;
думата борд
превърна в дроб.
А н г е л написвам,
език плете
и вместо Ангел
легна чете...
Пиша Кирил,
чете лирик –
гостът от Нил,
Мук чернолик.
Брей неприятно –
всичко обратно!
Леля ми Катя,
стана ятак,
в кал се превърна
нейният лак;
нежният лебед
литва дебел....
(В миг го охрани
гостът ми смел!)
Мир да е! – пиша.
Мук пак назад
чете, въздиша:
-Рим... Рим е ад!
Гледам го смаян:
-Как ще е ад
този слънчев,
и весел град!
Мук нос обвеси
(което е право),
но пак чете си
отдясно – наляво.
-Месо, не осем!
ярем, не меря! –
Аз се ядосвам
и се чумеря.
Казвам едно,
а друго излиза.
Мокра от пот
е моята риза.
Ставам, наплисквам
чело; - Чудак си!
Пиша ти искам,
казваш ми макси;
вместо такси
искат прочиташ –
с моята мисъл
хич се не считаш!
Мук нос обвеси
(което е право),
но пак чете си
отдясно – наляво.
Що ли да сторя?
Нещо ми хрумна.
Почвай, писалке,
спътнице умна!
Мук да прощава –
пиша капак,
отдясно - наляво
капак е пак!
Ана е Ана,
поп си е поп,
потоп чете се
все тъй потоп!
Волов е Волов,
нежен е нежен.
(Прав ли съм, Мук,
четецо небрежен!)
Бял хляб... Трикратно
правя му знак:
чети обратно –
бял хляб е пак!...
Гостът сияе
с усмивка голяма:
-Ето, на края
разбрахме се двама!
ПРОЧЕТИ ОБРАТНО
Нота ла дала тон
Радар – око на титан
Поп лапал лете петел като котак
Боб на враг не дал гладен гарван
А на север Велико Кокилев реве с Ана
ПОСЛЕСЛОВИЕ
Поет и художник
със молив и четка
създадоха тази
римувана гледка –
римувана гледка
с рисувано слово...
Читателю, сбогом!
До свиждане ново!
Надявам се тези весели стихчета, да са ви харесали. Това е една от детските книжки които са ми чели навремето. Помнех повечето стихчета още като невръстно членестоного. След дълго търсене из интернет и разни библиотеки, открих че книжката не е преиздавана и най вероятно е загубена за малките и големи читатели, за това седнах и я преписах. Дано ви хареса колкото и на мен.
От тази книжка съм срещала някои стихотворения в различни учебници и помагала, но иначе я нямам и не ми е попадала.
Ето едно по-известно стихотворение на Иван Кръстев...
Носорог
Носорог, носорог,
нос ли имаш, или рог?
Ако имаш само нос,
ще се казваш носонос.
Ако имаш само рог,
ще се казваш рогорог.
Ала ти си носорог -
значи имаш нос и рог.
и "Малкия принц"
и пръстена на Арабелаа;)
А иначе оформили са ме приказките, как да не са ме оформили... по едно време се питах: Абе, защо няма приказки за разведени принцове и принцеси, за победили зли магьосници и защо приказките трябва да завършват положително...
ГОДИНИ СЕ УЧИХ, ЧЕ НЕ СЪМ ПРИНЦЕСА...
Чакай, че се сетих пак за една песничка(аз явно живея в мюзикъл?):
Тарльо, Марлльо,
писанче, писанче,
със червено герданче, герданче,
сините ти очички, очички,
светят като звездички, звездички... ама май го забравих после
и пак песничка(разбра къде живея):
Тръгнал Рачо Капитана
да преплува океана
с параход, с параход,
тръгнал Рачоо, с триста раци,
триста опитни мо ря ци,(2)
а насреца нецо става
и нещеш ли се задава
кашалот, кашалот... ъъъъъъъъъ, ми добре де беше отдавнаа:(
Трябва да си врял
и кипял.
Много хляб да си изял,
че тогаз да си разбрал
своят идеал.
За паницата и супата
Трябва да е пълна купата.....