За глупостта на медиите

Едно от най-коментираните събития от миналата седмица се оказа нахлуването на атакисти в офиса на редакцията на два вестника. Заваляха декларации, статии и контрастатии, даде се дружески залп от солидарната преса и предавания, разчитащи на  скандалите и популизма. Дето се вика-голяма изненада, голяма сензация. Също като онази изненада преди две години, когато някаква никому неизвестна партия станала  парламентарно представена. Айде холан-нито тогава имаше нещо неочаквано, нито поведението на Атака тези дни е нещо изненадващо. Седмичник писал, че Атака била спонсорирана  от ДПС, те пък се разсърдили и отишли групово „да протестират.” Само, че това го твърди не редакцията, а Сезгин Мюмюн, а за явлението като генезис писа още през 2003 та в „Още инфо” Теодор Дечев, а ако бяхте по проницателни, лесно щяхте да се сетите кое-що и по „изцепката” на  Доган по Славишоу. В резултат на акцията, двата вестника си вдигнаха  позаспалите тиражи, а Атака- рейтинга, каквото и да отчетат социолозите утре. Значи двете страни са удовлетворени, каквито и публични юмруци да си разменят, както и да завърши тази втръснала сапунка.<?xml:namespace prefix="o"?>

Проблемът е, че третата страна-ние, сме  единствените потърпевши от тази продължаща глупост. Фиксираме поведението на медиите, защото Атака е кристално ясна. Налага се да повтаряме неща, писани преди две години, тъй като, види се, край нямат неразбралите и ненаучилите многогиражници, с претенции да ни информират и бъдат могъща власт. Пресата пишеше, че няма начин Атака да влезе в парламента, сетне, че като влезе, ще се кротне; редовно твърди, че е временно явление, дължащо успеха си на екстравагантността на лидера. Че няма никакви шансове да оцелее и а-ха да се спихтяса-социолози и журналисти я погребваха на няколко пъти, след поредния инцидент или изцепка на водачите, след поредното разцепване. Да, ама не. Защото иде реч не толкова за социално или политическо обяснение, а за чиста психология. Явлението се  наблюдава винаги, когато има сриване на стари ценности в главите на масовите хора, а новите още не са се установили. Но не веднага, в граничния период, а известно време след това-когато се формира параноидален колапс. В случаят постпреходната реалност, плюс неясното бъдеще създават кризисно съзнаниекато спешна карта на реалността. Стават разни неща в главите ни, обозначени като емоционална чума(Райх)и  катастрофично съзнание. Адорно, Фром и Маркузе виждат в това съзнание реакция на тези социални групи, които в резултат на радикалните промени не могат да се справят със ситуацията, но като проумяване, натъманяване на собствените ценности и конфликта им с околния свят; не могат нито да я разберат, нито дори да я назоват, да я свържат с едни или други вече видени или преживяни житейски състояния.Тогава търсят бягство в силата, авторитета, родителя, в който да се припознае А-за и да се спаси от потъване.Черпи енергия от комплексите на личността и задължително е възпитавана в насилие-от родители и общество. Затова страхът е основен фактор и масовият човек търси опора и  идентификация-с нацията, държавата, лидера, авторитета. Чрез тази идентификация масовото кмплексарство като  идеологията става социална реалност. Такава партия  е най силна, когато характерът на бай Стамат съответства на характера на Вожда.С други думи,ако днес Стамат  се олицетворява с ГП, вдругиден с ББ, то идва ред на ВС.Обаче няма такава последователност-а тъкмо обратно-понеже това не е рационаленизбор, а импулси, идващи от инстинктивния, асоциалния(инстинктивния) слой на характера. А там има правила:
-няма двама победителя-а винаги един, най силния. Няма как такъв тип партия да не се нацепи до ядро около лидера. Нито имат шанс да оцелеят други, освен него. Справка-Рьом, съратниците на Кастро. Нито може да се опитоми, дублира, дискредитира или маргинализира-защото се крепи на глад за вяра и справедливост,защото е вождистка, но не само като бягство от отговорност, но и с мистиката на Провидението зад Вожда и  неговата неизчерпаема дързост да предизвиква действителността и да я срива .Всяко посегателство отгоре му ражда сплотяващи и разширяващи се вълни на ответнасимпатия.
-колкото  е по разрушителен-толкова по силен. Нямат шанс „социал”-истите, както  Грегор Щрасер, отлюспен през 1925 от НСДАП, аимат шанс единствено възможните оставащи, като Готфрид Федер, изразител на провинциалните, расистки и популистки тенденции. Всички партии у нас са повече или по малко вождистки, но тъй като при инстинктите на масовия човек  побеждава най-безконтролния и  неограничения, подобни партии винаги  имат предимство.
-ако не се ръчка-умира. Затованикога нямат и  не биха имали другареторика, освен скандалната и крайната.
-веднъж отърван, избухва взривно и  докато не срине всичко и не се налудува, спиране няма.. Колкото по го преследваш или изобличаваш с разумни доводи, толкова  по го поливаш.”Бий магаре-по магаре” Такива движения винаги са отразявалиирационалната характеропатия на обикновения масов човек. Затова косят наред всякоя възраст, класа, пол,занятье, но предимно средната класа, в която се кълнат и целят системните партии-хората, "справящи се" със ситуацията. „Невъзможно е да се обезвреди, ако го търсим всъответстващите политически обстоятелства само в немците или японците, но не ив американците и китайците, ако не го забелязваме в самите себе си.”-писал преди 75 години Вилхелм Райх.Тогава пресата била също изненадана от явлението. Също давала дружески залпове,като особено се отличил местния вестник MünchnerNeueste Nachrichten, предвестник на днешния „Süddeutschen Zeitung“, с главния си редактор-Фриц Герлих. Ясно ви е какво му се е случило след седем-осем години, откак написал пламенната си статия по повод присъдата над Хитлер за Мюнхенскияпуч.

Поуката ли-с  инстинктите не може дасе воюва дилетански и без да ги разбираме в същността им. Защото само ги торим.Например, като правим предавания тип „пара през свирката”, разобличаващи нравите и действителността ни-но само на думи. Или като си лаем по народному, затираж.Така създаваме глад за вяра и справедливост и рушим основите. Хайнрих Бьол твърди, че първо си отива езика-девалвират думите и  понятията и тогава идели маршируващите...