За гарите, отново
Имало някога,някъде една гара,вероятно я има и сега.Уж била гара като гара,но всеки който я видел се влюбвал в нея и изпитвал не опреодолимо желание да слезе да я разгледа,дори с риск да изпусне влака си.Никой не можел да каже на какво се дължи това,дали на ресторанта и`,който носел гръмкото име”Saloon” или на нещо друго.
А той наистина бил нещо различно от останалите гарови ресторанти.По стените му висели репродукции на картини,по масите били разхвърляни откъси от разкази, стихотворения и мисли написани от клиентите му.Е,не можело да се мине и без снимка на две от най-известните пийп-ъл певици,по-вече рожба на пиара си,отколкото на гласовете си.
Всеки,зърнел ли гарата се влюбвал в нея,някои толкова я харесвали,че оставали на нея и след като заминел последният влак.Сядали на пейката пред нея,любували се на релсите,семафорите и разцъфналите дървета.
Те твърдели,че понякога когато е нощта е лунно-красива минавал и трамвай по релсите и`,а звука му напомнял на творбите на един литературен герой, но напоследък трамвая минавал вече съвсем нарядко.Казвали също,че понякога минавал и фантом,пишел преди полунощ по стените и`,като почвало да се зазорява триел написаното
Гарата била щастлива,доколкото една гара може да бъде щастлива.Обичта на посетителите и`,попивала в стените,в релсите и в семафорите и` дори.
Тя сякаш живеела истински живот,но това било преди време-дошло горещо лято,пътниците доста намалели,не се чувал вече приятния шум от ресторанта когато понякога се зараждал някой спор.Не знаела,защо е така,дали е от горещините,дали някои от любимите и`пътници са открили нова гара или просто чакат да стане по-хладно за да се завърнат.
М,да,гарата си е все още там-изпраща и посреща влаковете, но изглежда малко тъжна и меланхолична,надявайки се отново да бъде весела и привличаща пътници както преди.
Понякога привечер,аз също присядам на перона за да посрещна и изпратя последния влак с г-н Някой си,който гледа с копнеж гарата,но отдавна не е слизал на нея, а след него се надявам да мине и трамвая с приятния звън,за който само съм слушал.
Deneb, понякога гарите умират ( щото Ники Василев им продава релсите за скрап), понякога само няколко души са останали да танцуват на перона...
Друг път тълпата ще те смаже на връщане от ваканция...
Гара за двама :))) :
(Photo: снимка на деня, National Geographic)
А да,гарите не умират-изтърбушват ги подобно на японски самурай
Като пътувах с теснолинейката, вcеки път виждах как от гарата в едно селце остава все по-малко - първо изчезват прозорците, после от керемидите надолу почва тухла по тухла да се изпарява... И накрая остава само циментовата основа... Като магия, само че некрасива.
А иначе творбата ми хареса. Мисля, че може да се развие. Има зрънце сякаш от Джани Родари.
Първо много от жп линиите трябваше и бяха закрити като неефективни. Второ при условие, че няма релси за какво е жп гара. Второ, след като БДЖ не си е разглобила гарите защо да не ги разглобят ромите. Не виждам къде ви е проблема. Истината е, че преди около век железницата е проправяла пътя на прогреса. В чисто географски план бързо развитие са получили селищата по строените в царство България жп линии. В съвремеността нещата се променят. Вчера гледах филм по някой от научните канали за Ню Йорската гара, нейната история, нейните хора, нейните служители, коловози и потайности. Ню Йоркската гара си е била направо пред закриване през 60-те и 70-- те години на 20 в. с развитието на автомобилния, и особено въздушния транспорт.
Аз все още тая детска любов по влаковете, релсите и може би малките селски гари. Поради тази ми любов като студент реших, че понеже няма да стана машинист и да карам влака /според Вапцаровото стихотворение/ поне ще вървя по релсите. И вървех с моята днешна съпруга по жп линията от жп спирка Бачо Киро до Трявна. минавахме през тунели, мостчета. Не беше много удобно за вървене, но поради това, че бе необикновено пътуване, бе и интересно. /пфу, че сложно го казах/. Обожавам миризмата на релсите и особено на траверсите, но дървените, които за съжаление на романтичния ми нос /вече позагубил поради хроничния синузит своята свежест/, постепенно се заменят с бетонни и бездушни техни наследници. Жп линията е доста самотен субект. Обича да говори с преминаващите влакове, но те бързо я отминават, обменяйки само по някоя и друга клюка.
А колкото до тъмнозелените,доколкото си спомням,казват,че извън земните били с подобен цвят.На земята все още няма такава
Денеб, някой ден ще успеем с телепортирането и тогава няма да са нужни релси, за да посетим гарите от сънищата и несънищата ни. Гарата, затова е гара, за да посреща и изпраща, преминаване, движение, през деня и нощта, а някъде към два часа е щастлива да види сгушения врабец на светлината на зеленото лунно око.
Хващай кондукторската чанта и...