За въображението и реалността
Тази нощ не спах.
Първо не ми беше добре, после едва заспах, а накрая се събудих в 4 часа, от нещо, което тупкаше ритмично по прозореца.
Проблемът не е в това, че нещо си е удряло в стъклото, а в думата "ритмично"!, което моят сънен мозък с богато въображение прие като дейност на същество с разум.След бързо размисляне относно местоположението на котката и че тя все пак не е на моята тераса, незнайно защо реших,че са извънземни, дошли да ме отвлекат. Разбира се, има още 6 милиарда ,че и повече, човешки същества на тази планета, но не - извънземните са точно на моя балкон и удрят ритмично! Следователно не можах да заспя повече, защото бях заета да се самоубеждавам, че всичко това са пълни глупости, но така и не посмях да си подам носа изпод завивката, за да проверя какво тупти! Върхът на всичко беше, когато и подът в стаята започна да скърца, все едно някой ходи.Е,тогава вече...На сутринта,когато станах все пак, защото трябваше да дойда на работа, се оказа просто,че е бил някакъв скъсан кабел, което все пак не обяснява стъпките в стаята!!!
Та мисълта ми е,че още от много малка имам такива...не знам и аз ...фобии ли?! Причинени единствено от това, че не мога да спра да си въобразявам такива неща. Например, когато бях на около 5-6 години и четях гръцките митове и легенди, бях решила, че под леглото ми има Цербер и той пази портите към Ада! И че ако само си подам незавита ръчичка или краче, ще ми го хруска, а може и цялата да ме изяде. Но това не е всичко...С разширяване на литературния ми (и телевизионен) кръгозор, към животинското царство в леглото се прибавиха вампири, в гардероба чудовища и извънземни, в тъмното демони и призраци. След един епизод на Досиетата Х доста дълго време бях убедена,че в канализацията живеят мутанти...Нощем,преди да заспя, трябва да съм убедена,че съм затворила всички прозорци и врати на чекмедженца...
Чудя се понякога как,когато децата ми ги е страх от чудовища нощем, ще трябва да им обясня,че НЯМА чудовища, като мен самата ме е страх.Безумие...
А иначе съм си нормален здравомислещ човек...Понякога.
Това ми напомня на преди като дойдох в Германия, в началото живеех сама в една квартира и беше като цяло малко тъпо, защото не познавах никого, не говорех почти с никого, семестърът още не беше започнал и нямаше как и защо да се срещам с когото и да било. Та тогава вечерно време чувах някакви странни шумове - къщата пукаше и скърцаше - а мен ме обземаше такъв страх... Ужким няма нищо, нали, АМА ОТКЪДЕ ИДВАТ ТИЯ ЗВУЦИ??? Наложи се да си разкажа сама на себе си (може би звучи смешно...), че в къщата живее един добър дух. Представих си го и взех да си измислям какъв е точно. Това някак си обясни нещата и ми помогна като че ли...
Странно е някак, колко ефективни са понякога срещу ирационалните убеждения някакви още по-ирационални методи.
Я, сродна душа! :) Eowyn, мислех че само аз имам такива фобии, амо се успокоих - не ми хлопа чак толкова дъската.
Като го няма Тери да ме пази през нощта /и да ме топли :)/, какъв страх настава. И моят под скърца, да му се не види!!! А преди лягане винаги поглеждам под леглото просто, за да съм сигурна, че няма нищо. Чудя се какво ли щях да правя, ако някой път се окаже че има нещо...
Казват че трябва да се бориш със страховете си. Е, как да се боря? От много гледане на филми съм установила, че всеки който отива да провери откъде идва шума, му се случва нещо. Е, не мерси, не искам да се боря със страховете си... Просто чакам утрото /или Тери :)/ да дойде :)
Е как можа да си изкривиш така душата? Поглеждала под леглото за чудовища....Признай си че гледаш там само за да видиш дали не съм си скатал чорапите за пореден път :)
И вече не ми викай Тери, а "Топливо АДЕ", както си ми викаш вечер, като искаш да те топля :) Но това Топливо вече мръсна дума стана, май трябва друго да измислиш :)
Teri
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК