За вас, начинаещо шофьори!
Доста хора от бглог карат шофьорски курсове.
Ето еднопомагало, коетоще им помогне да осмислят какво представлява Правилниказа прилагане на Закона за движение по пътищата за центъра на град София.
Някоипараграфи на този специфичен правилник отменят и видоизменят Закона.Те ще помогнат на всеки начинаещ шофьор да развие представите иуменията си.
Enjoy!
Ето еднопомагало, коетоще им помогне да осмислят какво представлява Правилниказа прилагане на Закона за движение по пътищата за центъра на град София.
Някоипараграфи на този специфичен правилник отменят и видоизменят Закона.Те ще помогнат на всеки начинаещ шофьор да развие представите иуменията си.
Enjoy!
Знаеш ли Шогун, аз уважавам първите американски колонизатори. С тия няма майтап. Зарязват всичко, мятат по един пищов на кръста, а с него и правдата и хайде - отиват да се гърмят в дивия запад като в "За няколко долара повече". Еньо Мориконе хубава музика е написал по въпроса. После с времето малко им дотегнало да спят все на шубе и решили да си изберат шериф и да му се подчиняват по общи правила. Тия сърцатите осъзнали нещо много важно: Ако спазват обществения договор ще живеят по-безопасно.
Като бях на специализация в САЩ ме респектираха две неща: В полицейските им управления висят снимките на кмета и общинските съветници като нашето политбюро едно време. И по-важното - всеки американски гражданин в качеството си на данъкоплатец има право да бъде в патрулната кола една смяна, за да види как работят тези на които плаща. Трябва само да подпише една декларация, че те не носят отговорност за живота му. Уважават правилата хората, но и изскват.
Замислен съм за нашия колективен дух. На моменти го окачествявам като робски. Защото той е в основата на ужаса не само по пътищата.
И приканвам всеки от нас да си зададе два въпроса:
1.Като нарушавам правилата, които всички сме приели в обществения договор наречен държава имам ли дупе и да си платя след това за дяволъка?
2.Имам ли куража да спукам от жалби всеки калпав държавен служител, който дръзне да пресече интереса ми без оглед на притесненията свързани с щетите които той може да ми направи?
Е, такова чудо отдавна не бяхме виждали. Карането по пътищата ни, имам предвид. Оцеляхме, и това май е най-важното. Вчера, карайки из Колорадото, си хортувахме с Жорката, че по последни данни България била задминала водещата Германия по брой на смъртни катастрофи. Бравос, юнаци! Така трябва - да водим в класациите, нали сме джигити.
На пътя за морето (още една похвала - за две години, цели 10 км от новата магистрала след Чирпан!!! Невероятни сме, урра!!) забелязахме нов пътен знак - жълт триъгълник, ограден с червена ивица и вътре - черна точка. Чудихме се дали не е за тунели или за дупки по пътищата? Или за нещо тъмно и кръгло?
Накрая ползвахме жокер "Обади се на приятел", за да не вземем да нарушим нов правилник някакъв, и се оказа онова, което вие може би знаете и без аз да ви кажа: знакът бил за участък, наситен със ПТП със смъртен изход..... Зловещност някаква. Но тоя знак беше като на всеки километър... И въпреки него, задминаваш пак и пак катастрофа до катастрофа.
За какви ваканции, почивки и отпуски/отпускане да говорим с тоя манталитет да убием хората около нас?!?
Абсолютно всякаква идея за уважение, спазване на правилник/правила, дори елементарна обич към близките, които возим, липсва в България. Движението вътре в градовете също е ад. Задминават ме отдясно, за да завият наляво точно пред мен, докато аз имам удоволствието да изпробвам качествата на ABS-а и да наблюдавам близостта си до вратите на колата на горепосочения кретен. Рамахват ми среден пръст, защото съм позволила на пешеходец да спре порива на първичната ми природа с вторични размисли и спиране. Такива разни.
Има ли изобщо един закон в тази държава, за който може да се каже, че се спазва? Пътен, граждански, данъчен? Може ли да се живее в пълна джунгла и никой да не предприема действия за промяна? Егати Абсурдистан-а!
Направо се побъркахме от напрежение, харчене на пари и късане на нерви. Грозно, животинско, пошло, първично поведение отвсякъде. Сега съм си вече у дома и съм щастлива, че съм щастлива и спокойна тук, където ми е мястото. Това с абстрактните Родини - е вятър работа. Домът е там, където се чувстваш у дома си.
А иначе - дълго ще помня сериозното лице на Терко, който над чашата бира в пловдивския Пълдин ни обясняваше как България всъщност била силно демократична и гражданска държава... Дали гражданите й са усетили това?