За блоговете

През последните пет дни бях на един семинар за Интернет медии, или т.нар. e-journalism, организиран от Френското посолство в София и воден от зам. главния редактор на електронното издания LeMonde.fr. И сега бързам да споделя впечатленията си. Споделям ги именно и конкретно с вас, блогерите в bglog.net, зашото на това atelier, както викат французите на познатия ни workshop, особено много си говорихме именно за ... блоговете . За тяхната сила, съизмерима с традиционните медии, за тяхното светкавично развитие и все по-голяма популярност. Аз, естествено, с гордост казах, че и тук си имаме наш роден блогерски сайт, чийто създател (по-скоро основател) не само познавам, но имам честта и да ми е ужасно добър приятел  (Това, че напоследък рядко се вясвам в блога си, е тема на отделен монолог :) Естествено побързах да се похваля и с 1000-ния блогер в bglog.net .

На французина, който водеше ателието, Alexis Delcambre, явно му се понрави, че в групата има поне един блогващ участник. А групата ни беше малка, защото ателието беше разделено на две части - студенти от факултета по журналистика и от френска филология, и работещи журналисти-франкофони. Аз попаднах във втората група, която беше диста малобройна - само 8 души, поради неудобното за всеки старателно работещ журналист време на семинарите, от 15 до 18 часа, от сряда до неделя. Добре че моята шефка винаги ме подкрепя що се отнася до учене, а и това си се води задълбочаване на квалификацията.

Но да си дойдем на блоговете. И тъй, големият извод, който този Alexis искаше да втълпи в главите на онези, които още не бяха наясно, беше, че блогът не е просто измишльотина на децата, които си нямат работа и по цял ден седят пред компютъра. Блоговете до голяма степен съперничат на традиционните медии, защото предлагат информация от първа ръка, предлагат я по неподправен начин (в повечето случаи) и често тази информация може да бъде доста по-задълбочена и компетентна отколкото го правят журналистите, когато става дума за наука например. На запад това е вече факт. В немалко случаи през последните години "публиката" черпи информация от блогове (цунамито в Югоизточна Азия или атаките в Лондон през миналото лято, например), защото така се е случило, че нещо голямо се случва и то е отразено в Интернет от обикновените хора, а не от медиите.

И накрая, за хубав завършек и за да се замислим повечко (ние журналистите, а защо не и всички останали), изгледахме едно филмче. Споко, филмчето е на английски, колкото и невероятно да изглежда, че на един франкофонски семинар, воден от истински жив французин, нещо може да се случи и на английски (франскофоните сред вас ме разбират) . А ето го и филмчето.  Помислете си ...