Аз съм на бригада в Америка както доста от вас знаят. Много хора казват, че тук много лесно се пробива и това е страната на неограничените възможности. Да, може и така да е. Още не съм го разбрала това. Но аз не искам да оставам тук. Не искам да забогатявам. Не ми трябва никакъва американска мечта. Да, вярно съм дошла тук за парички, но това е за да мога да си плащам сама образованието и да  не завися винаги от родителите си. Разбира се съм за първа година и както се очаква ще успея само да си възвърна разходите, а може и малко отгоре. Но, да ви кажа  това не е малко. Аз тук съм си като на почивка. Ами да, почивката ми излезе 3 хиляди лева, но си заслужаваше. Тук съм само от 3 седмици и съм възхитена. Мога веднага да направя сравнение с България, но много хора ще ми се обидят. И все пак….

Тук хората са много мили. Понякога дори не вярваш на нещата които правят за теб и както се очаква си мислиш, че той го прави с умисъл и сте иска след това нещо от теб. Но не е тука. Съвсем непознат човек те спира на улицата, слиза от колата си и те пита дали имаш нужда от помощ. Ако си се изгубил ще те опути или направо ще те закара до там за където си тръгнал, ако се нуждаеш от такси веднага звъни на някое или пък ти предлага той лично да те закара. Където и да си се отнасят с теб като цар, нищо че ни виждат че сме бедняци и винаги избираме най евтинкото и си знаят че няма смисъл да очакват от нас бакшиш в кафето.

А пък в работата шефовете се отнасят с нас като с равни. Правим си голями купони. Нямаме никакви проблеми с тях. Винаги са насреща и готови да помогнат. Повечето от тях са на моята възраст. С колегите също вече сме много добри приятели. Някои от тях идват всяка вечер в хотела, в които сме оцеднали и много се забавлявахме. Снощи един колега и един от шефовете дойдоха също. Аз доста се изненадах, защото за пръв път идва шев при нас. Изкрараха ме по пижама от стаята, защото току що си бях легнала. Имаше студена биричка за всеки. Е аз съм непълнолетна тук, но това не ме спря да пийна и аз една:)). Ама това тяхното не е бира. Трябва да изпиеш три за да се напиеш както се напиваш с една в Бг. Имаше и пяни българи. Така де нали трябва да се открояваме. Ама и те американците пак как се лигавят изглеждаха по пяни и от българите. То може и така да е било ама аз да не съм разбрала. Имаше много смешки снощи.Като се поизнапиха взеха, че отидоха на басейна в хотела. Какво са правели там незнам, защото аз си легнах. Разбрах само, че одавили се няма:)) Незнам как са станали сутринта всишки за работа, но мен това не ме засягаше, защото аз бях в почивка.

То в почивния си ден ако почивах щеше да е добре…Сутринта станахме с една приятелка и попълнихме едни апликейшани за втора работа и след това отидохме в парка като клиенти. За нас разбирасе е безплатно. Американците плащат по 33 долара на човек.  Прекарахме си страхотно. След като ни омръзна във водния парк(ако изобщо може да ти омръзне някога, но времето напредна) отскочихме до карта. Беше ми доста забавно, защото ми е за първи път. И мога да си се качвам колкото си пъти искам и винаги безплатно, защото съм служител в този парк:)).

Всеки ден е забавно. А още на колко места не сме били. Американските ни колежки са с коли(няма американец, които да няма кола) и често отскачаме до съседните градчета и обикаляме магазините и ни показват забележителностите…

Единственото нещо което за сега не ми харесва е това, че българите все повече прииждат и прииждат. Станахме като цигaнски квартал тук. Ами предпочитам да живея с чужденци. Вече там си се чувствам като в българия. Не само, че нямаш възможност да упражняваш езика ами почнахме вече с нашите си номера. Почнаха да изчезват колела, не можеш да си легнеш рано заради купоните, крясъците…И се чудиш дали тези хора мислят изобщо че са на работа сутринта. Но това няма значение. Ще се издържим някакси:)). Толкова години сме се издържали в Бг, та тук ли, ама какво да кажем за горките американци, които са оцеднали в хотела?

Но заключението ми е че все пак тук е страхотно и съм заобиколена със страхотни хора(американци, българи-намират се, турци, шведи) и работата ми е страхотна, и града е страхотен и почивката….

И мога да пиша и да пиша, но времето пак ми свърши:((

Тери, извини ме, че пак ти намерих работа.