За Трети март и клишетата

Мина поредния казионен Трети март. Дежурната заря, речта на Първанов, заход на Шипка, цветя и венци и „Под Игото”. Дежурния митинг на увитите с национални трибагреници, обездолени и ограбени от цяла България, дошли с автобусите си да повдигнат духа чрез речите на Вожда. Той пък си припомни реториката от която беше поотвикнал и ни призова да го вардим, да се обединяваме около него, защото веч е пробил и толкова удари понесъл, и толкова много направил за правото народно дело, че то вечно ще живее оттук насетне,  дори и врагът да го унищожи. И около партията му, „защото врагът не спи и ни отрелва един друг разединени” Значи няма да се занимаваме с него, и ако го споменаваме, то не е да обясняваме, че след 130 години да използваш историческа дата като мотив за политическа доктрина означава да си просто дребен политически мошеник. Българи и турци се биха заедно рамо до рамо през 1916 година срещу същите руснаци, а конницата на генерал Колев срази прочутите казаци. Самите руснаци се клаха едни други след година. Руснаците, победили през ВСВ получаваха помощи от победена Германия през ВСВ. Споменаваме го да припомним за ланшното Му „гостуване” по редакции в един друг контекст. Разбира се, съвсем задължително е да бъде яростно критикуван-това е съвсем в реда на демократичната преса. Същата, която му се хилеше в лицето и му задаваше идиотски въпроси на първата пресконференция. Тя тогава беше много изненадана и мислеше, че е промъкнал се на царска трапеза просяк, апаш, уличен музикант. Ще се налапа и ще падне отдолу. Така се е изненадала и през 29та година в Германия. Следващата пресконференция-2006та бяха доста по толерантни. От сега да знаете-на по следващата медиите ще са направо уважителни. Само, че този път ние ще изненадаме тези, които очакват да проревем срещу своеволието Му. Но не, защото Му симпатизираме-опазил ни Бог, или за да избегнем Белене, когато дойде на власт. Накратко-подкрепяме Го! Ми малко ли сме писали, че медиите у нас правят фалшива реалност, че служат не на обществото, а на Мамона, че формират и бутат общественото мнение в годна за задкулисни играчи и собственици насока, че се изживяват не като четвърта, ами едва ли не като първа власт, че по пътя за господството си над ума и тревогите на бай Стамат си служат с непочтени средсва и т.н и т.н. Та нали въпросният документ, заради който побесня Той, е обикалял години редакциите и никой не е посмял да го публикува, щото е било видно,че е нечитав. Та нали е напълно ясен и приносителят му-ясни са приятелите и враговете му, ясна е и мотивацията, ясно е, че е кьорфишек. Но не беше ли същото и с книжката на Софиянски, с досието на Петър Стоянов, с Оня и Тоя списък и хилядите кьорфишеци, надълго и напоително обговарвани по СМИ тата.
Е, че какво лошо има на някой да му избият бушоните! Някой да има смелостта да тропне с юмрук по масата и да каже-Баста, така не може, писна ни, дойде ни Догуша от Лъжево! Ще кажете, така не може, има си органи, съдилища и прочие.
Но може ли да съдим някой, тръгнал да се разправя по нетърпелив начин с действителността? Знае се, че от психологичен аспект, в основата на такива движения седи именно желанието на огромни маси да променят околната среда по нетърпелив начин. За да стане обаче това факт, трябва да има още няколко условия. Първото е да се загуби чувствителността на масата от хора към собствената свобода. Тя до такава степен да се компрометира, че да стане бреме.” Там, където свободата е реалност, масите се стремят към равенство, а там, където има равенство, към свобода се стреми само едно малцинство-пише Хофър през 1949г. Дьо Токвил уточнява, че за обезпечение на на свободата трябва вековно възпитание. „Хората се стремят към свобода и равенство и пълното осъществане на тези два принципа е идеалът на демокрацията, но обичайки свободата, повече ценят равенството. „А равенството, казва пак той, води до развиване в обществото на наклонности, заплашващи с установяване на деспотизъм, равнодушие към обществения интерес и предоставяне на повече права върху правителството, което да му осигури ред и спокойствие.”
Днес ние интерпретираме свободата или като медийна тридневна клюка, или като кампания с лозунги, клишета и с всички цеви, наподобяваща соц произвола, или като безадресно неангажиращо бръщолевене от предавания –говорилни, „шоо”-та, или като абстрактна, идеологизирана митомания, изтъкана от комплексарски сюжети. За сметка на това нямаме отношение към безобразията на всекидневието, където държавата и политиката присъстват не като абстракция, а като физически субект-чиновник, директор, политик -т.е като реални артисти в драмата, в която всички останали са безмълвна публика. Защото моето е мое, и аз яростно го браня, а общото е ничие- и това е важна прилика на национализма и фашизма, като масово настроение, като обществена нагласа.
Случаят с „Топлофикация” е пример на тази странна пиеса. Резултатът от действието на държавата, осмелила се да разбута нередности в едно общинско дружество е масовото неплащане на сметките!
Пътя до това беше утъпкан от масови втълпени клишета за либералните поуки за свободата на индивидуалния избор и за груповата вярност към каузи и идеали. Недоволството от собствената съдба има ясна цел - "поправяне" на нещата чрез разправа с другите - турците, циганите, евреите, руснаците Но винаги в историята, когато то се е появявало, е имало съвсем реални субекти, които съвсем реално са узурпирали свободата-личности, партии, че дори и етноси, заели неподобаващо високо място с непочтени средства. Въпросът е, че не самите етноси или партии или личности са виновни за условията, благодарение на които са там. А благодарение на:
липсата на гражданското чувство, на нормален критически поглед към условията, зад които се реализират конкретните играчи и интереси.
Така сме и с отношението ни към празниците.
Оказа, че след като си отиде соца с неговата идеологическа подредба на значимостта им, ние нямаме единно мнение по абсолютно никакви важни за нацията въпроси. Всички дати в историята ни са повод да си извадим комплексите и да си премерим верността към сегашните ни визии и клишетата-независимо национални или партийни.
У нас се смята за задължително, ако си, примерно, десен, да си яростен русофоб, същевременно върл американофил, верен на линията, дори когато е крива. Съответно-Трети март-долу. Ако си ляв е обратното„Здравствуйте братушки”И празнуваме според линията на централите или враговете ни. Нашата, примерно,  иска да плюем винаги по Сидеров и така да го поливаме. „Който твърди, че фашистите винаги лъжат и винаги не са прави в исканията си ,просто не е в час”-перефр Райх. Съответно,  според линията трябва да отричаме Трети март, но и Десети ноември. Но ние не сме били живи на трети март 1878, но на 10 ноември бяхме! И помним много добре какво означаваше тази дата за нас. Просто, не е ясно къде щяхме да сме, ако го нямаше, или беше дошъл след няколко години и много кръв. А Трети март спокойно можеше  и да не дойде никога.Ако ни бяха изклали след поредния бунт на някой революционер-светиня за националния дух..