За Странджа
Интересно нещо каза кмета на Царево, Петър Арнаудов, в интервю тази сутрин по канал 1. Той е на мнение, че парка е незаконен, че не е законно да се обявяват за резерват частни земи и че парка не е засташен. Каза още, че срещу протеста на 6000 интелектуалци от цяла България, стоят 10 000 жители на община Царево.
Такова твърдение е най - малкото нелепо. Първо тази местност е уникална, защото е местообитание на редица ендемични видове, т.е. организми, които се срещат само там и никъде другаде, това само по себе си ги прави ценни за цялото човечество, не само за България. Красивата природа и девствените гори са безценни за България. Унищожи ли се веднъж може никога да не се възтанови отново. Тези гори са роден дом на животни поставени в Червената книга, т.е. застрашени от изчезване.
Как ще се отрази на тяхното съществуване построяването на туристическо градче и свързаната с това инфраструктура?!
Да вероятно част от тези 10 000 ще намерят работа там. И препитание, но за сметка на това България като цяло ще загуби много!
Моето мнение е, че от бъдещите хотели там печалбата за страната няма да е голяма. Както и преди съм на мнение, че печелят определени хора, на които определено не им пука нито за нас като народ, нито за България.
Все пак, исками се да вярвам, не сме лишени напълно от правосъдие и че влизането ни в Европейския съюз не е било напразно.
И Бог да пази България!
Петиция за запазването на природен парк Странджа:
ПЕТИЦИЯ ЗА ЗАПАЗВАНЕТО НА ПРИРОДЕН ПАРК СТРАНДЖА
Природен парк Странджа е обявен през 1995 г., за да пази уникалните екосистеми и биоразнообразие, както и за съхраняване на самобитните странджански фолклор, култура и историческо наследство. Със своите 1116 кв. км той заема над 1% от територията на страната.
Показателен е фактът, че през далечната 1933 г. именно тук е обявен първият резерват в България - Силкосия. В международен план Природен парк Странджа е единствената българска територия, включена в петте приоритетни за опазване територии в Централна и Източна Европа. Паркът притежава европейско значение по отношение богатството на висшата флора, гнездящите птици и разнообразието от влечуги; и световно значение по отношение на бозайниците, безгръбначните животни и горите с терциерна растителност. Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа - Via Pontica. Общият брой на видовете хабитати е 121, като по този показател Паркът е на първо място сред защитените територии в Европа.
Статутът на Природен парк Странджа спира безконтролното застрояването по Южното Черноморие сега. Община Царево заедно с инвеститора на незаконно ваканционно селище край село Варвара обжалват заповедта за обявяване на Природен парк Странджа от 1995 г.
Заради незаконното ваканционно селище искат да заличат най-голямата защитена територия в България - Природен парк Странджа. Така ще се отвори пътят за превръщането на останалата незастроена най-южна част на българското Черноморие в бетонна пустиня.
Нашите искания са:
• Да не се допусне съдебното решение, обявяващо за нищожна заповедта за обявяване на Природен парк Странджа, в ущърб на националните и общоевропейски интереси, което да заличи от картата на защитените територии Природен парк Странджа
• Всички незаконни строежи на територията на Природен парк Странджа да бъдат премахнати
ПЕТИЦИЯ ЗА ЗАПАЗВАНЕТО НА ПРИРОДЕН ПАРК СТРАНДЖА
Име и фамилия
Професия
1. Теди Москов
режисьор
2. Мария Сапунджиева
актриса
3. Христо Мутафчиев
актьор
4. Атанас Пенев
музикант, група БТР
5. Младен Киселов
режисьор
6. Ина Шкарова
драматург
7. Славчо Николов
музикант, група БТР
8. Весела Казакова
артист
9. Кирил Маричков
композитор
10. Ана Мария Тонкова
музикален журналист
11. Милена Славова
певица
12. Георги Лозанов
журналист
13. Мария Добрева
музикален журналист
14. Иван Ласкин
актьор
15. Андрей Андреев
16. Стефан Денолюбов
поет
артист
17. Анибал Радичев
поет
18. Недялко Йорданов
писател
19. Йорданка Кузманова
актриса
20. Георги Господинов
писател
21. Валя Ахчиева
журналист, БНТ
22. Иван Андонов
артист
23. Силвестър Силвестров
артист
24. Данчо Лазаров
музикант
25. Иван Гранитски
писател
26. Иван Христов
тв водещ, „Сблъсък”
27. Йорданка Стефанова
актриса
28. Васил Сумрачки
актьор
29. Елин Рахнев
поет
30. Розана Радичкова
драматург
31. Милена Спиридонова
актриса
32. Цветана Манева
актриса
33. Ана Пападопулу
актриса
34. Александър Морфов
режисьор
35. Захари Бахарев
актьор
36. Андрей Филипов
драматург
37. Филип Аврамов
актьор
38. Валентин Ганев
актьор
39. Маргарита Младенова
40. Деян Донков
режисьор
актьор
41. Ивайло Христов
актьор
42. Добрин Векилов - Дони
музикант
43. Аглика Трифонова
режисьор
44. Ана Цолова
журналист
45. Десислава Гаврилова
директор на „Червената къща”
46. Маги Малеева
спортист
47. Валери Йорданов
актьор
48. Георги Кадурин
актьор
49. Валентин Танев
артист
50. Иван Радоев
актьор
51. Георги Новаков
актьор
52. Миглена Караламбова
актриса
53. Милен Миланов
актьор
54. Любомир Петкашев
актьор
55. Георги Къркеланов
актьор
56. Кристина Янева
актриса
57. Веселин ранков
актьор
58. Зорница София
режисьор
59. Александър Пейчев
продуцент
60. Кристина Николова
оператор
61. Джонатан Хейдълбъргър
режисьор
62. Асен Блатечки
актьор
63. Стефан Щерев
актьор
64. Юлиян Вергов
актьор
65. Николай Киров
продуцент
66. Мила Кирова
продуцент
67. Нана Гладуиш
тв водещ
68. Андрей Арнаудов
тв водещ
69. Белослава Йонова
певица
70. Екатерина Лимончева
кинокритик
71. Недялко Йорданов
поет
72. д-р Костадин Георгиев-Калки
музикант
73. Юри Лазаров
журналист, зам. генерален директор, БТА
74. Мария Стефанова
журналист, председател на СЕМ
75. Мирослава Янова
социолог, директор, МБМД
76. Дойчин Василев
алпинист
77. Стефан Стефанов
мениджър, Алианц България
78. Силва Зурлева
председател на Съвета на директорите, Нова телевизия
79. Деян Славчев - Део
тв водещ
80. Дичо Христов
музикант
81. Георги Минчев
композитор
82. Кирил Ампов
композитор
83. Тони Ампова
певица
84. Сандра Керелезова
редактор
85-86. Елица и Стунджи
музиканти
87. проф. Боян Биолчев
ректор, Софийски университет
88. проф. Боян Йонов
ректор, Национална художествена академия
89. проф. Станислав Семерджиев
ректор, НАТФИЗ
90. проф. Васил Николов
директор на Националния археологически институт и музей - БАН
91. Любомир Левчев
писател
92-122. над 30 преподаватели от Софийски университет
123. Леонардо Бианки
продуцент
124. Краси Желязков
музикален продуцент
125. Васил Ампов - Графа
музикант
126. Павлин Каров
певец
127. Константин Драгнев
композитор
128. Александър Петров
автор
129. Димитър Керелезов
автор
130. проф. Иван Евтимов
пианист
131. Ивайло Диманов
писател
132. Георги Гълов
писател
133. Роси Рос
певица
134. Веселин Тодоров
композитор
135. Михаил Белчев
поет
136. Кристина Белчева
актриса
137. Мери Агасян
музикант
138. Хайгашот Агасян
музикант
139. Ивайло Крайчовски
музикант
Защитените зони се определят от 2 европейски директиви (Директива на птиците и Директива на хабитатите), отразени в българското законодателство чрез Закона за биологичното разнообразие. Защитените зони с европейско значение изграждат екологичната мрежа НАТУРА 2000. Те са много по-големи по площ от защитените територии и не налагат забрани за всякакви човешки действия. Напротив, тяхната цел е да се запази природата като ресурс за устойчиво развитие на районите, които попадат в тези зони.
НАТУРА 2000 в България
* Като бъдеща членка на Европейския съюз, България е задължена и се е задължила да изгради мрежата от защитени зони НАТУРА 2000. Задължила се е също така да осигури опазването на природата в предложените за включване в НАТУРА 2000 места (потенциални НАТУРА 2000 зони) още преди влизането ни в Европейския съюз.
* Екологичната мрежа НАТУРА 2000 следва да бъде изградена в България до датата на присъединяване на страната ни към Европейския съюз. До 1 януари 2007 година тя трябва да представи на Европейската комисия списък със зони, отговарящи на критериите за включване в НАТУРА 2000.
* До този момент в България са инвентаризирани и предложени 114 места според Директивата за Птиците и се подготвят още 377 места по Директивата за местообитанията. В повечето си места те се припокриват помежду си, като билогичното разнообразие на страната позволява Натура 2000 мрежата в България да обхваща поне 34-36% от площта на България.
Причините, пораждаща трудности при изграждане на НАТУРА 2000 в България:
* държавата не налага превантивни мерки за защита на потенциални НАТУРА 2000 зони.
* ежедневна заплаха от загуба на голяма част от бъдещите защитени зони поради тяхното унищожаване преди 1 януари (така нареченото заварено положение)
* подценяване на проблемите, свързани с околната среда
* нарушения на законодателството поради некомпетентност и корупция
* липсата на широкомащабна информационна кампания сред населението
* заблуда и страх сред местното население, породени от липсата на информация
НАТУРА 2000 в детайли:
* Eвропейската екологична мрежа Натура 2000 е най-сериозната инициатива за съхраняване на природното наследство и устойчиво развитие в райони със запазена природа. Тя представлява мрежа от защитени райони в Европа, създадени в съответствие с Директивата за природните местообитания от 1992 г. и Директивата на птиците от 1979г.
* Целта на мрежата е да гарантира запазването на най-ценните и заплашени от изчезване природни видове и местата, които те обитават. Това опазване трябва да гарантира, че разпространението, числеността (или площта) и състоянието им няма да се влошават от момента на обявяването им като НАТУРА 2000 зони. В редки случаи се очаква и подобряване на тези показатели.
* Опазването на природата се постига чрез: активно управление, поддържане, възстановяване и създаване на човешки дейности в защитените зони, които са пряко свързани с опазването на видове и местообитания или не ги увреждат. На второ място, чрез ограничаване на дейности, които унищожават конкретен вид или неговото местообитание в дадена зона.
* Въпреки, че Натура 2000 обхваща всички защитените досега територии включително териториите с най-строг режим на защита по българското законодателство (резерватите), тази екологична мрежа не е просто система от природни резервати, където да е изключена всякаква човешка дейност. Местата, които се опазват по Европейското законодателство, са много по-големи по площ от сегашните защитени територии и включват, както общинска земя, така и частна собственост. Целта на създаването на НАТУРА 2000 мрежата не е отдалечаване или противопоставяне на човека и природата, нито пък отнемане на частна собственост. Целта е в бъдеще да се гарантира устойчиво екологично, икономическо и социално управление на зони с общочовешко значение поради тяхното изключително природно богатство.
* Изборът на районите, включени в Натура 2000 се базира изцяло на научни критерии, като например степента на срещане и гъстотата на дадените видове, както и екологичното качество и площта на природните местообитания, намиращи се в тези райони. В тяхното управление пряко се отчитат взаимовръзката на природозащитните цели с дългосрочните интереси на хората живеещи в района.
Какво е забранено и какво не в НАТУРА 2000 зоните?
* Няма никакви предварителни забрани върху нови дейности или разработване на зоните, включени в Натура 2000. Всеки конкретен случай ще се разглежда поотделно. Директивата за природните местообитания съдържа ясна процедура за оценяване и вземане на решения, свързани с проекти за развитие, които ще окажат влияние върху дадената защитена зона. Включването на райони в Натура 2000, зависи от биологичното богатство на различните държави членки. Колкото е по-богата на биологично разнообразие дадена страна, толкова повече места ще влязат в Натура 2000 в границите на нейната територия.
* Дейности, които не увреждат защитените местообитания и видове няма да бъдат забранявани в зоните от Натура 2000, дори могат да бъдат финансово стимулирани. Например:
o извършването на селско– стопанска дейност в НАТУРА 2000 зона – може да бъде подпомагано преференциалното отглеждане на определена порода животни, които по някакъв начин е ценна за региона и Европа;
o лова на определени видове в зона за защита на лешоядите при положение, че убитите животни се използват за захранване на лешоядите;
o развиването на условия за екологичен и селски туризъм и т.н.
* От друга страна за ограничаване на дадени дейности е създаден механизъм за финансови компенсации. Например при ограничаване на разораването на нивите, при положение че дадена изоставена селско-стопанска площ се е превърнала в ценно местообитание на определени видове животни (гризачи, влечуги...); ограничаване на степента и използваните материали при строителство на жилищни и други сгради и други, собствениците на земи се компенсират в зависимост от всяко конкретно наложено ограничение.
Финансиране на НАТУРА 2000
* Понастоящем програми на ЕС и по-специално програми, свързани с Политиката за развитие на селскостопанските райони, като напр. агро-екологичните мерки и специално сформирания фонд “Лайф” отпускат значителни суми за изграждане и поддържани на Натура 2000. Водят се дискусии за финансирането на Натура 2000 за в бъдеще.
* Независимо дали получават финансиране от Структурните фондове или не, страните членки са задължени да спазват разпоредбите на Натура 2000.
* Съществуват и редица проекти на неправителствени организации, насочени към инвентаризирането и изграждането на НАТУРА 2000 в България.
* От всяка една страна обаче зависи да приложи както трябва тези мерки и да не разпилее тези пари.
Ползи за местното население при включване на имот в границите на НАТУРА 2000:
* финансиране от Европейските фондове;
* компенсации на собствениците на земи в защитени зони срещу евентуални ограничения на конкретни дейности;
* ограничаване на монопола и създаване на възможност и перспектива за развитие на дребен и среден бизнес и запазване на частната собственост в ръцете на сегашните им собственици;
* запазване на дивата природа на България;
* устойчиво управление и развитие на изоставащите райони;
* запазване и оценяване на българските традиции и дух;
* възможност за развитие на туризъм, който не унищожава околната среда - гаранция за траен интерес и превръщане на запазената природа на България в привлекателна дестинация сега и за в бъдеще;
* създаване на перспективи по зони, които ще дадат възможност за печалба и завръщане на младите хора по родните места;
* развиването на природосъобразен (а не масов) туризъм създава повече възможности за създаване на социални контакти, за опознаване на хората в границите на България и извън нея, което способства за установяване на разбирателство и съдействие между хората като основа на изграждането на мирна Европа;
* запазване на качеството на околната среда чрез регламентиране и стриктно следене качеството на водата и въздуха повишаване и/или запазване на здравето на хората;
* повишаване на самочувствието на хората, живеещи и/или работещи в защитените зони.
Виж още сайтове с информация за Натура 2000
Както и да е - петицията съм я подписала отдавна. И колкото и да се чувствам поласкана, че се вписвам в графата на 6000-те интелектуалци, не знам и не виждам какво бих могла да направя по въпроса, ако всичко е предрешено.