За Славена
От вчера Славена отново е при нас. Беше на гости на баба си в Кюстендил за около месец. Този път не й хареса и по 10 пъти на ден звънеше по телефона за да иска да си я приберем. Сега е доволна, но едва ли ще е задълго, след като ние сме на работа от сутрин до вечер. Затова ще се опитаме да й отделяме повече време вечер. Неприятно е през лятото в града детето ти да няма с кого да си играе. В блока други деца няма. Изчеднали са и от района наоколо. Каква ли става? Няма да се учудя, ако след два дни Славена заяви, че предпочита да е на училище, отколкото във ваканция.
Интересно ми беше да прочета това ... Сина ми в момента е на село, но е по-малък, и си имаме подобни усещания/проблеми, но малко обърнати ... както и да е. Вероятно след няколко години ситуацията ще бъде същата като при теб :) А междувременно и на нас ни е мъчно за него, а той засега се оправя с родителите ми. И едва сега (за първи път се отделя от нас за повече от няколко дни) усещаме колко ни липса, до каква степен сме се привързали и свикнали едни с други, и как наистина ще трябва да отделяме повече време за него.
Живи и здрави да са ни дечицата!
Марио Асенов
Един от най-сладките ми спомени. Още не ходех на училище. За първи път ме оставиха при баба и дядо на село. А на мен не ми хареса. И се държах ужасно, обаче баба ми беше желязна и изобщо не се оплакваше на нашите. Слава богу, татко внезапно беше решил да дойде да ме види, а аз - на покрива на къщата! Трябва да съм била на не повече от 5. На покрива.
Пълен триумф, да ви кажа. Моментално багажът ми беше опакован и си се прибрах :)
Затова синът ми винаги е имал окончателната дума - като каже: "Във Варна", значи във Варна. Ако не ще - не отива. Не че може да се качи там на покрива, ама за всеки случай :)