За Ричард Столман
Ще ви разкажа както ви обещах за срещата си със Ричард Столман - този човек, дал много на света и който продължава да дава множество идеи и да се бори за свобода.
Първо, когато бях на конференцията бях много приятно впечатлен от Богомил Шопов, той обръщаше внимание на всеки, въпреки че видимо бе много притеснен за развоя на нещата. Специално внимание обръщаше и на мен, което много силно ме накара да го харесам още повече като човек.
Конференцията започна малко късно, мисля че Столман закъсня малко. Но когато почна....нямам думи да опиша чувството, което изпитах. Столман говори разпалено и естествено. Усещането, което имаш, когато го гледаш и слушаш е че той вярва в тези неща и това те кара да се възхищаваш, защото всеки един човек копнее за свобода. Свободата да бъде добър, да дава на приятелителите си това, което има и да не го наричат за това му действие пират. Свободата да живееш в свят, който да си част от общност, където хората да са заедно и да се обичат.
Столман говори много и можете да си представите как 1 час не му стигна. Просто той е вдъхновен и говори, защото вярва в това. На конференцията той говори за свободния софтуер, но не бе това само темата, която засегна. Той прескочи към политиката и към мегакорпорациите. Прескочи и на темата за музиката, като предложи 2 варианта, които според него ще са справедливи към музикантите.
Накратко - относно политиката, той попита хората "Вие имате ли президент, който вие сте избрали?" Всички казаха "да, имаме!". И той каза - "Защото в Америка си нямаме. В Америка президента бе избран от корпорациите, които му помогнаха да подправи изборите за втори път".
Относно музиката, той каза, че всеки един американец дава 17 долара годишно за музика. От тях, само 4% отиват при музикантите, другите са печалба за голямата индустриална машина на звезди.
Неговата идея е, музиката да бъде свободна за споделяне сред хората, защото така те живеят като човешки същества - същества, които по природа си помагат един на друг и не крият нещо от съседа и приятеля си само защото нямат право да го споделят. Та той предлага на всяко устройство или компютърен плеър, които могат да свирят музика да има бутонче, чрез което всеки, който харесва музиката да го натиска и така да дава 1 долар. Този, който няма пари и 1 долар е голяма сума за него да не натиска бутона. А богаташите да могат да натискат бутона колкото пъти пожелаят. Дори и всеки месец по веднъж. А рекламните кампании да бъдат по-човешки и вместо агресия да казват "А ти натисна ли бутона? Помогна ли на своята група да се развива, за да те радва и утре с нови песни?".
Цялата пресконференция я качвам тук и може да бъде свалена от http://www.bglog.net/stallman/stallman.wav. Извинявам се за качеството, но не успях да го редактирам и конвертирам. Ако някой може, ще се радвам ако го направи в името на свободата :)
Първо, когато бях на конференцията бях много приятно впечатлен от Богомил Шопов, той обръщаше внимание на всеки, въпреки че видимо бе много притеснен за развоя на нещата. Специално внимание обръщаше и на мен, което много силно ме накара да го харесам още повече като човек.
Конференцията започна малко късно, мисля че Столман закъсня малко. Но когато почна....нямам думи да опиша чувството, което изпитах. Столман говори разпалено и естествено. Усещането, което имаш, когато го гледаш и слушаш е че той вярва в тези неща и това те кара да се възхищаваш, защото всеки един човек копнее за свобода. Свободата да бъде добър, да дава на приятелителите си това, което има и да не го наричат за това му действие пират. Свободата да живееш в свят, който да си част от общност, където хората да са заедно и да се обичат.
Столман говори много и можете да си представите как 1 час не му стигна. Просто той е вдъхновен и говори, защото вярва в това. На конференцията той говори за свободния софтуер, но не бе това само темата, която засегна. Той прескочи към политиката и към мегакорпорациите. Прескочи и на темата за музиката, като предложи 2 варианта, които според него ще са справедливи към музикантите.
Накратко - относно политиката, той попита хората "Вие имате ли президент, който вие сте избрали?" Всички казаха "да, имаме!". И той каза - "Защото в Америка си нямаме. В Америка президента бе избран от корпорациите, които му помогнаха да подправи изборите за втори път".
Относно музиката, той каза, че всеки един американец дава 17 долара годишно за музика. От тях, само 4% отиват при музикантите, другите са печалба за голямата индустриална машина на звезди.
Неговата идея е, музиката да бъде свободна за споделяне сред хората, защото така те живеят като човешки същества - същества, които по природа си помагат един на друг и не крият нещо от съседа и приятеля си само защото нямат право да го споделят. Та той предлага на всяко устройство или компютърен плеър, които могат да свирят музика да има бутонче, чрез което всеки, който харесва музиката да го натиска и така да дава 1 долар. Този, който няма пари и 1 долар е голяма сума за него да не натиска бутона. А богаташите да могат да натискат бутона колкото пъти пожелаят. Дори и всеки месец по веднъж. А рекламните кампании да бъдат по-човешки и вместо агресия да казват "А ти натисна ли бутона? Помогна ли на своята група да се развива, за да те радва и утре с нови песни?".
Цялата пресконференция я качвам тук и може да бъде свалена от http://www.bglog.net/stallman/stallman.wav. Извинявам се за качеството, но не успях да го редактирам и конвертирам. Ако някой може, ще се радвам ако го направи в името на свободата :)
Уж сме за свобода и всички прекрасни неща но накрая опираме до сиренето.
Аз ползвам ОО.о, но отивам при Майкрософт да им искам пари.
А иначе още от древността има демокрация. Но в гръцката демокрация робите са бачкали, а гърците са философствали:)
οначе много уважавам Столман!!!