За Рецензията и за Твореца Специално!!!
Една бирена капачка се строполи на пода и отекващия звук се заби в съзнанието на присъстващите.Полази ги чувство на смут. Всички тръпнеха в очакване... На рецензията... Която бе обещана. И не се бе появила... Бат Боре стоеше в стаята и мълчаливо поглъщаше поредния облак... Съзнанието му се бе замъглило... Вече бе забравил...
С рязко движение, Лирика взе сатъра от кухненския плот. С един замах бе отсякъл главата на Твореца, заедно с тази на извънземния Страто... Не, че Страто беше виновен. Даже напротив... Лорда си пийваше спокойно ракийка и пушваше тревица, докато не остана без глава, а съответно и без устни, с който да си дръпва...
Просто замахът бе толкова силен и яростен, че не можа да се задоволи само с един човешки живот...
Останал вече без глава, Твореца започна да се обяснява...
-Ама аз бях забравил... Забавих се... Правото и кривото му гърло говореха вместо него, като наместо говор бликаше кръв и се чуваше само клокочене...
Всички го разбраха, но останаха някак безмилостни и безпристрастни към трагедията... Освен Ледената Лейди...
BgLOG.net
· 27.09.2005
· veselin
Ема Весо, бива ли така грубо и недодялано! Трябва повече финес моето момче, по-професионално...
"Winter is coming..."
Ееееее, ми в стила на заплашване на Твореца! Да го сплашим малко! :) С черен хумор :)
Аз си карам по моя си начин... А вие се правете на мъжкари колкото си щете! :Р
"Winter is coming..."
Кървавата лейди приседна на ръба на покрива. Нощта я правеше невидима. Беше съвсем безшумна. Само от време на време фините пера на изящните й черни криле шумоляха от вятъра...Чакаше...
Чакаше търпеливо Борис отново да сбърка (не пущайки на време редакцията на главите от романа) за да довърши, това, което Ейс не успя...
Луната плахо подаде бледия си лик иззад купчина буреносни облаци. Лейди Фрост обърна взор към нея и се усмихна лукаво. Перфекто изработен титаниев меч блесна в ръката й. Време беше...
(в случай на нужда ще има продължение)
"Winter is coming..."
Застанал сам на ръба на високия каменист бряг Борис се опитваше да измисли начин да се измъкне невредим... Срещу него, потънала в мълчание стои Фрости. Погледът й е пронизващ като северен фьон. Устата й е застинала в зловеща полуусмивка и само чака Твореца да направ грешно движение за да изпълни един дълъг скок и да го избута направо в бездната...
Фрости само привидно е спокойна. Очите й се присвиват и отразяват към него (дали случайно) лунен лъч... Атаката е внезапна и непоколебима... Твореца отскача секуна преди острието да се забие в пясъка и се претъркулване оспява да се измъкне от смъртоносната й атака. Но не задълго... Само за миг тя се бе озовала зад гърба ми... ръцете й се сключват около голия му врат и оказват необходимия за счупването му натиск...
"Winter is coming..."
После аз съм бил груб.... Да счупиш врата на някого, на който главата вече не е на раменете му....
Важно е да има финес... И аз ти казах... Това мойто е отделна история! То може цяла книга игра да направим...
"Winter is coming..."
- рече Твореца и мушна още една водчица. - Отново очистиха мой двойник. Това на нищо не прилича - седми дава фира.
Та туй он рече.
Рече, още отсече -
на Лирика главицата,
а на Фрости - ръчицата...