С риск да съм следващата оплювана заради масовия копи-пейст, ама така е като имам нет 3 дни, ще се възползвам на макс.
Та току що ми пратиха следният линк на статия със заглавие:

Конституционните правомощия на президента и раждането на деца

(Отворено писмо до г-н Първанов)

Красен Станчев

21 юли 2006

Прочетете я ако искате (ако вече е пускана се извинявам) . Сложих и датата, за да сте предупредени, че не е съвсем актуално, въпреки че демографската криза, дори и с проблема с детските градини пак си е на дневен ред. Това което ме подбуди да пусна тази статийка тук е следният цитат:
"В един вестник забелях и разкритието на задълбочената връзка между това Ваше изказване и предишни похвални прояви. Този вестник с право напомня, че в началото на януари Вие сте събрали Консултативния съвет за национална сигурност, за да обсъди мерки за справяне с демографската криза. За съжаление, аз съм пропуснал това важно събитие. Но сега разбирам като чета разбира, че значението на раждането на деца би трябвало да се постави по важност на една плоскост с отбраната на страната и доктрината за национална сигурност. "
Ммм, въпреки че съм далече от родителските проблеми, тонът на статията ми се вижда обиден. Макар и да не помня вече събитията провокирали словоблудството и да оценявам остроумието на твореца, не ми  харесва. Не ми харесва подигравката отправена към майките и техните проблеми. Не ми харесват тъпите или остри намеци. Най-не ми харесва, че познавам поне още един човек, който мисли по този начин- че държавата не трябва да се грижи за "морални каузи"(в най-общ смисъл на подпомагането на групи онеправдани хора с парите на други). Като уточнявам-спорът беше, че кампании целящи да помогнат  на някаква група хора с държавни пари, независимо от ситуацията са погрешни. В случая спорът ни беше за лепенките "гейовете са хора като нас" и "не, на домашното насилие". Първата смятам, че не е лоша идея, макар и да не съм съгласна с начина съвсем. Но за втората, естествено, като върла феминистка (за каквото ме обявихте) съм много за. И не мога да повярвам, че водих неколко-дневен електронен спор с въпросния човек, защо държавата трябва да подкрепя онеправданите групи и да спонсорира рехабилитирането им (тази дума между другото ми напомня за един сериал за дресиране на кучета ама както и да е).

 Не мога да разбера защо пребиването на съпруги/зи да е въпрос на "морал" на група хора. Това си е престъпление и трябва да се гони с всички средства на закона и държавата. Както се правят и кампании "не, на корупцията" и не знам си още какво. Все пак, преди всичко, за да се бориш с едно престъпление, първо трябва да информираш жертвите, че то е престъпление. Или да сложиш лични камери на всеки. Защо това да е по-неправилен начин да се харчат данъкоплатските пари от купуването на нови коли за депутатите или плащането на юристи, като тези с които аз се боря в моите спорове?

Заповядайте да си изразите мнението. Мога да отговарям само до утре следобяд, така че се възползвайте :) Може би е хубаво да припомня, че темата е въпросната статия и най-общо отношението на държавата към майките конкретно и на юристите към държавата и майките-абстрактно.

/а, да и за спорът с този приятел-може и да пропускам нещо, ама те неговите обяснения са винаги толкова абстрактни, че практичният ми мозък дава на късо/