За Принца, Злодея и Жабата, Глава XIII

Глава XIII

Сънят

Тони бе заспал неусетно. Дълбокият сън го бе застигнал и го бе оплел в цветната си паяжина. В розово – сивите нюанси се приплъзваха сатенени пелерини, а борове надвисваха грубовато... Гатанки в тъмното... Тихи, потайни истории се нашепваха на език, непонятен за момчето от малкото селце...

Сънят го върна измежду лозята на Лир (така бе наречено селцето, след господството на един владетел, което бе продължило над двеста години). Тони се промъкваше измежду тях, а отрудени, морни селяци се привеждаха и пълнеха изобилните плетени кошници с едри, сочни гроздове... Откъсна една едра чепка и нетърпеливо започна да отронва пурпурните зърна... Лакомо похапваше, а сладкият сок го даряваше с живителни сили... Измежду лозята мярна за миг баща си Теорет, приведен и закрил лицето си с едрите си длани... Тони се приближи до него и го прегърна. Теорет плачеше, а когато избърса сълзите си с ръце и погледът му се срещна с този на момчето, неописуем страх се изписа в очите му...

Изведнъж, гледката се промени рязко – лозята се бяха сгърчили и извили в страховити чупки, а гроздовете не бяха вече така сочни – свити и сухи – приличаха повече на изцедени сиви зърна, апатично посрещащи своята гибел...

Тони наблюдаваше селцето Лир от една сива скала, а в небето се мержелееха облаци, обгърнати в жълто – оранжеви багри... Пламъци танцуваха епично измежду сухите лозя, а купулите на колибите в Лир се бяха превърнали в ехтящи клади – пукащи и гърмовно – сновящи... За миг видя колибата, в която бе отраснал – погълната от безспирните пламъци... Видя и майка си – тичаща измежду лозята и търсеща... В миг разбра, че търси него, но когато понечи да се втурне към нея, погледът му се спря в сивата бездна и в нищожната пътечка, чезнеща в скалните грамади... Неописуем страх го обзе от височината и едва не залитна... В тъмнината мярна два виолетови пламъка, а зловещо нашепване се разнесе из въздуха...

В миг дърветата се преплетоха в масивна преграда, а трънливи клони се спуснаха застрашитлно и надвиснаха изпод скалите, като обградиха бездната в трънлив венец... Небето се затъмни, а пурпурни облаци се скупчиха тежко... Въздухът стана студен, а гъст прахоляк обзе пространството и стана трудно да се диша... Тони едва си пое въздух...