За Принца, Злодея и Жабата IX

                          Глава IX

В малкото, китно селце, разположено на около десетина левги*, северозападно от равнината Гилорей припламваха огньове... Беше студена зимна вечер, а сивият  пушек се извиваше над колибите и вдъхваше онова тайнствено настроение, което винаги предшестваше тежките зими... Снегът засега едва бе покрил влажната почва, а ъгли от листа се подаваха скришом и оцветяваха земята, като я превръщаха в приказен килим...

В местното ханче, запазило топлотата и гостоприемството си от отминали епохи се сбираха обичайните посетители, и в разпалени разговори и срещи поглъщаха огромно количество от винената реколта, придобита с тежък труд през изминалите години... Последната есен не бе никак лека, и сърцата на хората бяха свити, а тихи въздишки смущаваха привидната хармония...

Беше валяло изобилно– градушките бяха обрулили едрите пурпурни гроздове и сега хората, които се препитаваха изцяло от вината, които произвеждаха, бяха угрижени – нямаше ги обичайните закачки, нямаше го онзи гърлен смях, който често огласяше ханчето, а мълчанието и тъжните мисли често навестяваха присъстващите...

Изведнъж, вратите на ханчето се отвориха рязко и един мъж се втурна през портите... Беше Теорет – ковачът на малкото селце... Нещо го беше смутило.. Изглеждаше притеснен, а едрите му рамене се бяха отпуснали вяло, лицето му се бе свило в сива гримаса...

Теорет живееше в една колиба, разположена в западния край на селцето и прекарваше дните си в изнурителен труд, превит под могъществото на тежките чукове, които звучно кънтяха и изковаваха прочути мечове... Той имаше единствен син, който много обичаше... Живееха само двамата, защото Теорет бе загубил съпругата си по време на епидемиите, които вилнееха в местността през последните лета... Оставен почти без надзор, малчуганът обичаше да обикаля безгрижно из селцето, а понякога се осмеляваше да прекрачи границите му, като безразсъдно се впускаше в приключения, отвъд зеления покров на надвисналите лозя... Но винаги се завръщаше в уречения час, а онази тиха, наивна детска усмивчица не слизаше от лицето му...

Но този път го нямаше никакъв – две вечери не се бе завърнал, а в околностите нямаше и следа от детето... Една буца се бе настанила трайно в гърдите на Теорет и не му даваше покой... Желанието за живот у ковача се бе изпарило...

* 1 левга = 4.828 километра