Историята на коледната питка започва още със създаването на вселената и с онова специално късче от елементи, в което има почти всичко необходимо за една хубава коледна питка. Докато стоим близо до Луната и гледаме как Земята се завърта около горящото кълбо милярди пъти и как променя лицето си, и тя като нас търсеща идеалния баланс, е много важно да забележим уникалното въздеиствие на Слънцето, съзвездието Андромеда и положението на Малката и Голямата мечка, а да не забравяме и на майка им, върху една конкретна част от Земята. Едно малко кътче завряно между планините. Нека да се спуснем към него...
От лунна орбита, през облаците, към кафявото нещо, какво е това? Планина и до нея нивички и още малко в ляво и сме там... Тук покрай малко селце минава планински поток. По-любопитните ще искат да узнаят, че този поток, който местните са кръстили с престижното име "Реката", извира по-нагоре в планината и за да стигне до селцето минава между елховите дървета, пада от няколко малки водопадчета, а когато е в настроение се събира с безотговорните дъждовни ручейчета. А за други, които предпочитат да останат в тайна, ще е интересно да знаят, че това не е обикновено изворно поточе, а докато пробива пътя си нагоре през скалите, то събира в себе си, за спомен, части от тях, песъчинки, минералчета и каквото друго му хареса... но все едно стига до котловинката. Хубава, плодородна, черна почва или за тези които са всеки ден с нея - кал. И ето какво се случва там в калта... Точно под повърхноста едно малко, малко зрънце се увива с топлината на слънчевите лъчи, които падат под идеален ъгъл, пие планинската вода и малко по малко расте. Издига кръшна снага към светлината, расте, пълни главата си с плод и в един момен, сякаш натъжено от себе си, я клюмва на една страна. Идва жътва и главичката на познатото ни тъжно и замислено житно стебло е грижовно прибрана в една кошница. Къщичка с бабичка. Къщичката с дворче, в дворчето сняг, а бабичката с престилка и с очакване на внуците. На дървената маса има кана с вода, до нея купчинка с брашно, от онова замисленото. В печката вече от известно време горят дърва. Няма смисъл да се споменава, че всичко в къщата е подредено, килимите изметени, прахта забърсана и покривките опънати, когато бабата с вещи движения започва месенето. Мисли си за внуците, докато с кръгови движения (обратно на часовниковата стрелка) смесва елементите, но магията ще стане след малко... Ето тестото е готово, отпочинало си е след толкова мачкане, лежи в тавичката, вълнува се много, малко е притеснено. Часът, който чака още от сътворението на всичко най-накрая настъпи. Бабата вкарва тавичката в свещеното място, където в следващите няколко минути ще се случи магията. Горещо е. Водата, земята, изпратила от свое име замисленото жито, въздуха и огъня започват вълшебния си танц. Всичко трябва да е идеално! Никой от елементите не трябва да прекалява... Питката трябва да вдиша достатъчно от въздуха, за да порасне голяма, а огъня да внимава да не я изгори. Когато всичко това стане и бабата погледне готовата питка и леко се усмихне всичко е готово.

Ето така петте елемента правят идеалната Коледна питка...