С наближаването на коледните празници аз, като вярна Снежанка на добрия белобрад старец, почнах да се чудя какви да бъдат тазгодишните подаръци. Живея на място, където комерсиализмът отдавна е удавил всякакъв коледен дух и здрав разум: подаръците на децата се купуват обикновено по дълъг списък, без да се щади семейния бюджет; децата тук са свикнали да ПОЛУЧАВАТ - никой не се замисля за истинската същност на този празник.
Помня как се празнуваше на Нова Година у дома. Тъй като за тогавашните управляващи Бог не съществуваше, не се празнуваше неговото раждане, а краят на годината. Вярно, имахме си Дядо Мраз вместо Дядо Коледа, така че ние, децата, не сме се чувствали твърде ощетени. За родителите ни предполагам е било истинско предизвикателство да намерят някаква свястна играчка в полупразните магазини.
Майка ми винаги успяваше да направи чудо. Когато в детската градина Дядо Мраз изваждаше моето пакетче от чувала си, красиво опаковано, със залепена клонка от елха за разкош, аз знаех, че вътре непременно има нещо необикновено. Нещо различно от еднаквите редици пластмасови кукли в магазина за играчки.Рядко съм изпитвала по-голямо вълнение при получаване на подарък...Когато нетърпеливо разтварях кутията, се чувствах като Томи и Аника в къщата на Пипи - знаех, че вътре ме чака моята награда за цяла година старание (да, бях много добро дете :). И никога не оставах разочарована. Не ми хрумваше да кажа: "О, ама защо товааа? Аз исках синьо и да бъде като на...".
Малкото черно пиано, или японското мече, от което се разнася красива мелодия (още си го пазя!), или влакчето, което вървеше по истински релси... Години след това научих колко часове блъсканица на безкрайни опашки в ЦУМ е струвало това на майка ми, и защо се прибираше толкова уморена от командировка малко преди Нова Година...
Сега дойде моят ред да направя празника на децата си толкова незабравим. Как? В прекаленото изобилие от грозна пластмаса и промиващи мозъка реклами е трудно да се намерят онези подаръци, от които точно сега две малки момиченца имат нужда. Не искам да им подаря това, което АЗ смятам за правилно и интересно. Не искам и да ги затрупам с подаръци в стремежа си да компенсирам времето, което не съм прекарала с тях.Може би тази година Дядо Коледа най-сетне ще ми помогне да направя правилния избор :)... А вие какво бихте ме посъветвали?
Все си мисля, че на Рождество Христово децата е добре чуят, защо и какво се празнува - раждането на Исус Христос. Този, Който е казал, "Оставете децата да дойдат при мен". А подаръците могат да бъдат и в духа на празника - любов, веселие, радост, мир, топлота и грижа. Няма дете, което би ги отказало. И все пак тръпката от разопаковането на шарената кутия си остава, така че ти желая успех с празничните приготовления!
За моят малък Мартинчо едно малко пухкаво истинско коте ще е истински фурор, а големият ще е очарован, ако получи небе от фойерверки в негова чест. :-)
Направи нещо с твоите ръце :)
Всъщност, не знам колко са големи децата.
За да се зарадва дъщеря ми подобаващо, докато се чудеше какво да си поръча, аз й казах "А представяш ли си, ако има такова и такова нещо!" Тя се хвана, и каза, че това иска. Аз й казах, че такава играчка не може да съществува, защото как така цветето нали ще се отваря и вътре ще е Палечка. Тя каза, че работливите джуджета сигурно ще могат да го направят. Аз много сериозно се осъмних и я посъветвах да си поиска по-обикновен подарък............
Няма да ви казвам какво стана на Коледа. :)
Витрините-коледно украсени,магазините предлагат коледни стоки...А навън е есенен листопад...За мен така изчезва магията около коледните празници.Магията в чакането на нещо,което се случва единствено и само в края на декември.
За мен Коледа я има от години,но в един по-друг смисъл.Родената и живяла на село,и то село много,много на север с едни много люти зими,истински зими с бял пейзаж.На Коледа ...знаете какво се случва с прасето.Запомнила съм суетнята,настроението и последващите дни покрай "оправянето"му.
Като дете обаче с вниманието си ме удостояваше Дядо Мраз.Не ни пропускаше с брат ми.След години разбрах,когато бях по-голяма и Дядо Мраз "ме забрави"една година,че от предприятието на баща ми давали подаръци на децата на работещите в него.Колко голяма съм била не помня,но точно тази година за мен нямаше още един подарък.Тогава май и разбрах,че вече съм пораснала и Дядо Мраз дава подаръци само на малките деца.
Последният подарък,който си спомням,че получих от него беше книга.Аз много обичах книжките.Проблемът се състоеше в това,че бях в предучилищна група в детската градина и все още не можех да чета.Подавайки ми подаръка книжка /"Горската аптека"/,Дядо Мраз ми каза:Зная,че още не можеш да четеш,но нека това бъде първата книжка,която да прочетеш самостоятелно,когато нагодина научиш буквичките...Изпълних заръката му...От тогава книгите заемат много специално място в живота ми.Преди да приключа с ерата на Дядо Мраз ми се иска да споделя още нещо.По мое време посрещането на Новата година беше истинско събитие.Имаше празничност и вълшебство.Само тогава портокали и банани имаше на трапезата.Знаете,че сега е целогодишно присъствието им.Изчезна моментът на чакането нещо да се случи единствено и само на този празник.
Дядо Коледа днес.В един преходен период се налагаше обяснение на децата като как така миналата година е идвал Дядо Мраз,а тази вече идва Дядо Коледа.И децата започнаха да очакват вече два подаръка.Един от Дядо Коледа на Коледа и още един на Нова година от Дядо Мраз.Може би са необходими да минат много години,докато и последният,който помни Дядо Мраз да спре да го помни.В реалния живот няма магически пръчки,които да изтриват спомените на хората.
Има ли го Дядо Коледа или не?Привърженик съм на идеята-колко повече децата вярват в Дядо Коледа,толкова повече има чудеса за тях.А и незная възрастен,който да не поглежда тайно под елхата с надеждата да открие нещичко и за себе си...
Подкрепям и писането на писма до Дядо Коледа.Заедно с детето ни.Както и рисуването на желанието до добрият дядо.И изпращането му.И чакането-заедно.
Моето момиче все иска такива подаръци,дето като отиде помощникът на Дядо Коледа /таткото ни/ да го търси в магазините все го питат:Ама точно това ли търсите?То не беше вълк,на другата година лисица /имаше и бебе лисиче,което Дядо Коледа на своя глава беше сложил в чувала,но ние много му се израдвахме/,не беше кукла Братс.И в един момент установихме в къщи,че детето ни не е привърженик на огромните играчки.Големината не определяше радостта.До сега Дядо Коледа все успяваше да изпълни желанията ни.Лятото обаче,момиченцето ми изяви желание да пишем писмо до Дядо Коледа.Сега?Да,защо,не може ли?Може,защо да не може...И го написахме.Е,все още е чернова,скоро ще пишем оригинала.Миналата година един наш близък се опита да разязни на детето ми,че Дядо Коледа е измислен,че го няма...Много му бях сърдита.Сега обяснявам на детето ми,че той е в мислите ни,в сърцата ни....Отвориха ми работа с една дума.
Колкото по-бързо децата ни спрат да вярват в Дядо Коледа,толкова по-бързо и безвъзвратно се разделят с детството,с вълшебството и онази особена атмосфера на съпричастност,когато вече знаем,че го няма,но пак отиваме и поглеждаме какво има под елхата...
Хм, сега ми дойде една идея - сестра ми някога получи едно тефтерче с катинарче, което ползваше да си записва "нейни си" неща - много и завиждах за него, а синът ми също преди време изяви желание да си има такова нещо.
Поздрав :)
Благодаря за свежите идеи!Аз се замислих по темата, защото не съм съгласна с хамириканския начин от всичко да се правят пари. Вярно, че децата ми не гледат реклами по телевизията заради ограниченията, които им налагам, но още от октомври в някои магазини почват агресивните маркетингови стратегии, целящи да "зарибят" децата за даден продукт. И да вменят вина у родителите, които са като ударени с мокър парцал сред този океан от все нови и нови измишльотини. Няма нищо лошо едно дете да иска много силно да получи нещо конкретно за Коледа. Мечтите и желанията ни движат все пак...
Въпросът е, че сред кичозната шарения на рекламните послания е трудно да се вслушаш в гласеца на собственото си дете, което може въобще да няма нужда от кукла Барби като на..., а просто от нормална нищонеправеща кукла, която да обича...Затова тази година аз смятам да наблюдавам децата си, за да знам какво наистина им харесва и с какво наистина биха играли.
Завиждам ти, че посрещаш само Дядо Коледа, защото ние посрещаме и Дядо Мраз и независимо от възрастта всички си очакват подарък, независимо колко е малък. Така че ти завиждам за проблема. Миналата година моя племенник се увери, че тези Дядовци са умрели отдавна, но от подаръците не се отказва, така че ние ще купуваме телефон, но до 50 лв. Още миналата седмица сме постигнали споразумение.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви