За Коледа
Обхванало ме е едно особено празнично настроение... Странно е, защото има много време до Коледа, почти цял месец, но аз се чувствам така. Нищо, че съм болен. Това, че съм, води единствено до изяждането на купища лимони и изпиването на литри чай, но не и до помрачаването на доброто ми настроение. Мисля си за подаръци, коледни украси, семейни сбирки и какво ли още не.
Обхванал ме е духа на коледа и за това пиша. Защо ли?
Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своебразно продължение на Бъдни вечер. Според Евангелието Христос се ражда в пещера в гр. Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата "календе"). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като "слънце на правдата". Постепенно Богът на слънцето се идентифицира със слънцето на правдата - Христос, а рождения ден на езическия бог се превръща в негово рождество. През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).
Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги". Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др. След като си разпределят краваите, останалите продукти коледарите разпродават, а събраните средства даряват на бедните, църквата, на училището или читалището. Всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско хоро. На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо.
А според Charles Dickens, Коледа има такова едно осбено очарование и мекота. Но ето един откъс от романа му „The Posthumous Papers of the Pickuick Club“, любима книга :)
„... Коледа наближаваше с цялата си суетня; беше време за гостоприемство, радост и добросърдечие; старата година – като някой древен философ, заобиколен от своите приятели – се говеше всред забавления и пиршества да премине тихо и мирно във вечността. Весло и радостно бе това годишно време... множество са действително сърцата, на които Коледа носи поне кратки мигове на щастие и доволство. Колко много семейства, чиито членове са се пръснали надлъж и нашир по света в непрекъснатата борба за живот, се събират отново заедно с щастливи души, преизпълнени от обич и доброжелателство едни към други. Коледа - този извор на искрена наслада – кара хората да забравят ежедневните си скърби и грижи и като най – цивилизованите народи с дълбоката си вяра, така и най – примитивните диваци с грубите си обичаи я считат за една от първите радости в тяхното съществуване, отредена за благословените и щастливите!“
Пак в същата книга може да намерите и тази песен коледна песен :)
Коледна песен
Не искам ваща пролет - в неверния си полет
тя носи цвят и пъпки, и листа,
зове ги в път съдбовен със своя дъжд лъжовен
и пръсва ги навред пред утринта.
Капризна нимфа тя е - сама дори не знае
след час какво ли може да реши.
С усмивка те поглежда, а сетне изпод вежда
най - свежия ти цвят ще съкруши.
Не искам слънце лятно - да си върви обратно!
Аз нивга няма да го диря сам.
Щом облака го крие, на смях ще ме избие -
не ме еня, че се муси сам.
...
Затуй аз песен пея за Коледа - за нея -
сърдечна, вярна, храбра и добра -
обръщам тази чашка и виквам с мощ юнашка
за Коледата три пъти ура!
Ще я поим, додето не свърши питието,
и по другарски ще се разделим.
С достойна честност тя ни показва свойте рани,
нанесени от вятър, мраз и сняг.
Не са те срам - такива следи човек открива
по бузите на всеки смел моряк.
Доде таз песен секне, потонът нека екне
и заехти от стена до стена -
през тази нощ честита приветстваме с възхита
Царицата на всички времена.
:) :) :)
Обхванал ме е духа на коледа и за това пиша. Защо ли?
Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своебразно продължение на Бъдни вечер. Според Евангелието Христос се ражда в пещера в гр. Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата "календе"). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като "слънце на правдата". Постепенно Богът на слънцето се идентифицира със слънцето на правдата - Христос, а рождения ден на езическия бог се превръща в негово рождество. През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).
Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги". Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др. След като си разпределят краваите, останалите продукти коледарите разпродават, а събраните средства даряват на бедните, църквата, на училището или читалището. Всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско хоро. На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо.
А според Charles Dickens, Коледа има такова едно осбено очарование и мекота. Но ето един откъс от романа му „The Posthumous Papers of the Pickuick Club“, любима книга :)
„... Коледа наближаваше с цялата си суетня; беше време за гостоприемство, радост и добросърдечие; старата година – като някой древен философ, заобиколен от своите приятели – се говеше всред забавления и пиршества да премине тихо и мирно във вечността. Весло и радостно бе това годишно време... множество са действително сърцата, на които Коледа носи поне кратки мигове на щастие и доволство. Колко много семейства, чиито членове са се пръснали надлъж и нашир по света в непрекъснатата борба за живот, се събират отново заедно с щастливи души, преизпълнени от обич и доброжелателство едни към други. Коледа - този извор на искрена наслада – кара хората да забравят ежедневните си скърби и грижи и като най – цивилизованите народи с дълбоката си вяра, така и най – примитивните диваци с грубите си обичаи я считат за една от първите радости в тяхното съществуване, отредена за благословените и щастливите!“
Пак в същата книга може да намерите и тази песен коледна песен :)
Коледна песен
Не искам ваща пролет - в неверния си полет
тя носи цвят и пъпки, и листа,
зове ги в път съдбовен със своя дъжд лъжовен
и пръсва ги навред пред утринта.
Капризна нимфа тя е - сама дори не знае
след час какво ли може да реши.
С усмивка те поглежда, а сетне изпод вежда
най - свежия ти цвят ще съкруши.
Не искам слънце лятно - да си върви обратно!
Аз нивга няма да го диря сам.
Щом облака го крие, на смях ще ме избие -
не ме еня, че се муси сам.
...
Затуй аз песен пея за Коледа - за нея -
сърдечна, вярна, храбра и добра -
обръщам тази чашка и виквам с мощ юнашка
за Коледата три пъти ура!
Ще я поим, додето не свърши питието,
и по другарски ще се разделим.
С достойна честност тя ни показва свойте рани,
нанесени от вятър, мраз и сняг.
Не са те срам - такива следи човек открива
по бузите на всеки смел моряк.
Доде таз песен секне, потонът нека екне
и заехти от стена до стена -
през тази нощ честита приветстваме с възхита
Царицата на всички времена.
:) :) :)
Коментари