За Искрата, Живеца и ...
Когато бяхме на 20 :)
Някои казваха ние сме големи за да ходиме на дискотеки :)
Когато бяхме на 25 :)
Някои казваха ние сме големи за да ходиме на дискотеки :)
Когато станахме на 30 :)))
Същите почнаха да питат, ма ти още ли танцуваш, няма ли да ни вземеш на парти някой път :)?
Същите след партито на което ги бях завел с влажни очи и наведени глави, колко са изпуснали докато са били големи за това между 20 и 30 години :).
Малък пример, всъщност приказката е за Искрата , Живеца и.....
Така се получи , че преживях събитие след което оцених много неща :)!
Имах дълга връзка с още по-дълга раздяла :) (сякаш минаваха векове) :) и след като мина, част от мен безвъзвратно си отиде, сякаш отмита от летен дъжд. Защото всичко свърши един следобед, един ден, едно лято......
Продължих все така да танцувам и да се веселя, докато една вечер, една сряда, един Ноември през 2005-а :) бях на вечеря и незнайно и за мен защо се обадих на една дама с която бяхме само на здрасти и засичане по партита за по танц.
Попитах я какво прави, тя каза: Супа.
После тя ме попита аз какво правя, отговорих: Почивам си след парти в "Грамофон" (заведение в София - нещо средно между коридора вкъщи и килера на вилата).
Аз попитах: Искаш ли да дойдеш?
Тя каза: Да?
И така дойде и пихме зелен чай и след час - два си тръгнахме.
На следващия ден тя предложи кино. След киното незнайно и за мен защо тя предложи - Ела вкъщи да те гушна. От което силно се притесних :). После я целунах :).
Аз обяних, че съм на работа и няма да мога, може би друг ден. След това последва едно дълго като Млечния Път обяснение, как не била "такова момиче" (което и аз не знам какво имаше предвид) и последва дълга обосновка :) на желанието си с оттенък на вина (по-скоро червени отколкото бели).
Чудех се, кое е това, което ни кара да птавим нещата в Живота си :). Вдъхновение, Искра, Живец......
Коя е онази движеща сила във всеки един от нас :).
Все въпроси на които ми е малко трудно да намеря отговор.
Странни неща, дано всички да имаме Искрата и Живеца дълго време.
Някои казваха ние сме големи за да ходиме на дискотеки :)
Когато бяхме на 25 :)
Някои казваха ние сме големи за да ходиме на дискотеки :)
Когато станахме на 30 :)))
Същите почнаха да питат, ма ти още ли танцуваш, няма ли да ни вземеш на парти някой път :)?
Същите след партито на което ги бях завел с влажни очи и наведени глави, колко са изпуснали докато са били големи за това между 20 и 30 години :).
Малък пример, всъщност приказката е за Искрата , Живеца и.....
Така се получи , че преживях събитие след което оцених много неща :)!
Имах дълга връзка с още по-дълга раздяла :) (сякаш минаваха векове) :) и след като мина, част от мен безвъзвратно си отиде, сякаш отмита от летен дъжд. Защото всичко свърши един следобед, един ден, едно лято......
Продължих все така да танцувам и да се веселя, докато една вечер, една сряда, един Ноември през 2005-а :) бях на вечеря и незнайно и за мен защо се обадих на една дама с която бяхме само на здрасти и засичане по партита за по танц.
Попитах я какво прави, тя каза: Супа.
После тя ме попита аз какво правя, отговорих: Почивам си след парти в "Грамофон" (заведение в София - нещо средно между коридора вкъщи и килера на вилата).
Аз попитах: Искаш ли да дойдеш?
Тя каза: Да?
И така дойде и пихме зелен чай и след час - два си тръгнахме.
На следващия ден тя предложи кино. След киното незнайно и за мен защо тя предложи - Ела вкъщи да те гушна. От което силно се притесних :). После я целунах :).
Аз обяних, че съм на работа и няма да мога, може би друг ден. След това последва едно дълго като Млечния Път обяснение, как не била "такова момиче" (което и аз не знам какво имаше предвид) и последва дълга обосновка :) на желанието си с оттенък на вина (по-скоро червени отколкото бели).
Чудех се, кое е това, което ни кара да птавим нещата в Живота си :). Вдъхновение, Искра, Живец......
Коя е онази движеща сила във всеки един от нас :).
Все въпроси на които ми е малко трудно да намеря отговор.
Странни неща, дано всички да имаме Искрата и Живеца дълго време.
Много ти се радвам...Интересни неща ти се случват.
Хубаво е понякога да се отдадеш на порива и на моментното желание. Бих искала и на мен по-често да ми се случва...но аз много мисля.
Но повече ме заинтригува описанието на дългата ти връзка, защото все едно видях себе си в този абзац. Всъщност може би не в толкова дългата връзка, колкото в дългата раздяла след нея. Има връзки, след които раздялата е наистина мъчителна. Но не съжалявам , че я преживях. Беше красиво.:))(в крайна сметка)
()()()()
никой ли не се сети за любовта ? за чувствата ? какво щяхме да превим без тях ?????!!!???