За Дупката....и още нещо...
Да си ми жив и здрав Марко, аватарът, още ника, ника, още името.
Ще те сменям, Марко, да знаеш... До тук беше да ме красиш и представяш пред хората, още обществото, обществото - виртуалното. Ще се разделям с теб и туй то. Много си ми несериозен, лекомислен, още леконравен. Никой на сериозно не те приема. Заговори някой сериозно и ти - иааааа - хоп - озъбиш се на фото на тази ми зелена поляна. И сериозни думи да заредиш - несериозно се приемат с тази ми твоя физиономия озъбила се насреща.
Ще те пращам в архива.
Ще си взема друг (аватар) да ме представя. Нещо по-така, по-сериозно, по-сериозно, още солидно, солидно, още засукано, та и нищо да не кажа - думата ми по-сериозно да "звучи" - като хвърлен камък на място.
Е, ще ми е тъжно малко за тебе...ще потъжа, още поплача, но на сериозно отиват работите, работите виртуалните.
Беше ми приятел верен (Марко) и смях ме разсмиваше само като те погледна, но...има си кога, какво и как. Ни си знаеш мерилото, ни си намери ставилото...Мяра му е майката, мярааа...
А твоята къде е? (Не майката, а мярата?) Все като на тъпан пръчката несериозен се изказваш, несериозен, още неподготвен...А беше време, Марко, когато "речите" си пишеше, три пъти мереше, един път "ревеше"...А сега като си млъкнал, звук не обелваш.
Какво ти стана, Марко, та ми се така умълча??? Дали гладен остана или жаден заспа??? Дали лоша дума на преко ти казах, та ми така млъкна???
Е, приятелю верен, щеш-не щеш или отново почвай да ревеш, или си отивай там, откъдето си дошъл - от Магарешкото царство, вдън гори Тилилейски...
А сега Наздраве и умната, защото заканата остава в сила...Или се взимай в ръце, пардон, в копита или...
Па викна ми Марко, та ревна,
ревна ми, още запя, запя, още занарежда
онази ми тъжна песен, песен, още приказка,
приказка, още изповед...
От сърце му магарешко извираше,
извираше, още редеше:
Питаш ме, още казваш ми:
Що си ми, Марко, тъжен,
тъжен, още намръщен?
Дали си ми, Марко Инатчия,
Инатчия, още Сайбия,
та си ми Марко млъкна,
млъкна, още занемя/?
Та си ми Марко млъкна,
млъкна, още занемя.
Ни ми Марко говори,
ни ми се Марко усмихва,
сал ми си Марко гледа,
гледа, още наднича
с тая ми шия голяма.
Не си ми Марко Кралевити,
най си ми Марко Инатчия,
Инатчия, още Сайбия.
Най ми си чукна Марко
тъкмо 45 Димитровника,
Димитровника, още Лазарника.
Дали ги Марко чукна
или те него чукнаха?
Та ми си Марко рече,
рече, още отсече:
45 Димитровника стигат,
стигат, още артисват,
че ми много придойде,
придойде, още отнесе
да се блъскам в обори,
обори, още окови,
а най си мразя обори,
обори, още окови
за Маркови ми мисли,
мисли, още размисли
за човешки неволи,
човешки, още магарешки,
неволи, още кахъри
в таз ми бедна Бглог-а...
Тъй ми Марко ревна, ревна,
още запя, за вази песен изпя:
- Иаааа! Иаааа! Иаааа!
Послеслов: Наздравиците плииз - пакетирани или завързани с панделка...Наздраве!
ПС: ЧРД!
Точно мислех да измислям нещо за магарето на Хитър Петър и то... интуиция ли е, телепатия ли е? Не знам как стана тая...ама пост има пък не е мой.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!!!
Нема нужда да се хвалиш, че си на 45, след 25 другите ги слагаш на банкова сметка за лихви и ако успееш да взимаш 20 години пенсия, тогава почваш да се хвалиш, че си прецакала системата на социалните недоизмислици.
Сега само здраво похапвай и гледай гостите да не ти изядат тортата. Все пак ти имаш празник и е редно да опразваш наред - чинии, чаши и т.н.:)))
Хайде прескачай дупката и си идвай- не ти е крив Марко.......
ЧЕСТИТО!!!!
Да дава господ на всички ( дори когато са в дупка) така музата да ги навестява!
ЧРД!
ЧРД и от мен - желая ти много щастие, любов и здраве. И незалязващо чувство за хумор.
Камък, казваш, а. Сериозно нещо. Ето тука един от моята каменотека. Тежи си на мястото. Ама камък, дето не се търкаля, обраства с мъх. Така че - роулинг стоун или мъх, пореден избор. За следващите 45. :)
Дале, честито и да си жива и здрава! Коги шъ празнуваш :)? Я па наздравиците само наливни ги подарявам :).
(Родена си на много специален ден - с мъжа ми имаме р.ден - 9 години брак :)))
Даленце, извинявай!!!А мен Черните дупки ме вълнуват, но от астрономическа гледна точка. Те са малко страшнички, за разлика от Сатурновите дупки. Черната поглъща де що се изпречи по пътя и, а при Сатурновата - там е по-лесно измъкването. Скачаш от пръстен на пръстен, от метеорит на метеорит, тук-там космическа прах и...готово...Излязъл си от дупката...
Аз дупката я разглеждам от вътре...
А за Хитърпетровото магаре...Как ми откри първоизточника - на аватара???
А, Диди, интуиция е, интуиция...Видях те рано, рано да щъкаш в Бглог-а и си казах: Я да и свия аз един интуитивен номер на Диди и успях...Споко, моето парче от тортата не си го давам на никого, защото си е мое...Чашата и нея не си я давам, защото и тя си е моя...И мъжа не си го давам, защото и той си е мой...За детето да не говорим, колкото по-прилича на тате си, толкова по си е мое, така че и него не давам...Малей...каква егоистка се заформям...
Копривке!!! Вярно, не ми е крив Марко, ама...И тримата ги чукнахме "димитровниците" - аватар, ник, Марко...
Случайна, то хуморът не е бездънна каца с мед...Все в един момент вземе да привършва и се налага презареждане, а ако няма в склада...какво правим тогава??? Крадем...Хм...И хуморът се нуждае от гледане, поливане, хранене, иначе закърнява...
Шогун, то чукнал/чукал - все тая, все едно означава!? А камъкът си го бива. На мен приятели по заръка от чужбина български камък ми донесоха от българско царство, някогашно...
Галя, 145 казваш!?! Бива, защо не??? И не му е пораснала работата на Марко, ами ушите...
Ела, ами аз вече май празнувах...Наливни наздравици казваш...И тях си ги бива...Наздраве и на вас...
Раде, благодаря за специално отделеното време...
Професоре, и "твоят" Марко си го бива...Такъв един веселичък...А моят Марко му е рано да го пенсионирам...Все още...
Валя, чул те Господ...
А сега да ви се похваля какво ми подариха домашните любимци, както обича да се изразява Диди...Едно магаре...Не, не истинско. На терасата не можем да го гледаме. Сувенир. Така че няма отърваване - от магарето...
Благодаря ви за пожеланията и за това, че бяхте мои гости. Лека нощ!!!
vorfax, да те питам нещо...Така, както си правиш тази чудна тема с детски книжки, да си срещал случайно приказката "Аленото цвете"? Някога у дома имах много детски книжки и в една от тях имаше точно тази приказка...Минаха години...Индустрията "Дисни" направиха "Красавицата и звярът", чиито "прототип" е точно това "Алено цвете". Доскоро в нета не срещах нищо за цветето, което търся. Отскоро обаче срещам материали, които не ми вършат работа. Най-интересно ми беше да прочета: "Красавицата и звярът" се среща още и като "Аленото цвете" - руска народна приказка...Не се среща "още като", защото цветето е преди звяра и звярът е взел за "основа" "Аленото цвете"...
Та да се върна на въпроса: Срещал ли си я или да сядам да я преразказвам по спомени???
Професоре, идва ми да те "разцелувам"...За инфото...И аз влизах в руските и нещо намирах, но май не беше точно това...Благодаря!!!
Админ (модератор) - все едно - махайте поста в блога ми, да не го махна аз...Тъпня....
Дале, не се вдетенявай! Голяма работа- минус :)
"Плюс и минус са полюси различни,
плюс и минус не си приличат,
но страшно се привличат!"
Кой бил щракнал минуса.....Марко- кой? Ти сама го заплаши, че ще го сменяш!
:-))))