За България

В очите ти, бездънна влага
и утаена тишина,
а призрачната болка стяга
душата ти, без грам вина.

Глутници чакали вият
за твойто тяло, твойта плът.
За теб, готови да се сбият
и насаме да те ядат.

А ти безоблачно красива
и с грацията на сърна,
избягваш хищниците диви
и си осмисляш вечността.

Ангел от небето сбира
сълзите ти от младостта.
Те в седем шепи се побират,
във седем Рилски езера.