За България...
Мислих доста напоследък и пак не можах да измисля - дали е плюс или минус факта че съм Българин? Тука във Вашингтон като кажа на някой местен че съм българин обикновено ме питат това от коя част на азия или това от коя част на африка беше и този факт ме накара да се замисля. Не мога да разбера как може хората да са толкова невежи и да не знаят къде се намира тази толкова велика в миналото страна. Дори един евреин веднъж ме попита къде се намира България , а ние сме спасили 50 000 от тях през втората световна...
От друга страна пък оня ден си свалих една готина програмка за разглеждане на земята - Goodle Earth - и много ме ядоса факта че македонското скопие е направено по детайлно от една софия например.
Изглежада единственото с което сме известни по света е спорта. Защото малкото хора които бяха чували за България тука ми казваха за Христо Стоичков и за българските щангисти и това е.
Ако някой които е в чужда страна има впечатления за популярността на България ще съм радостен да ги чуя.
Моите впечатления не са по - различни от твоите... Щях да публикувам нещо по този въпрос скоро, но ще го направя тук...
Първо ще споделя, че днес си говорих с един мароканец, напът за работа... Понятие си нямаше къде се намираме, та трябваше да му обяснявам - На юг - Гърция и Турция, На Запад - Югославия... и т.н.
Прави ми впечатление обаче, че студентите, с които общувам знаят къде е България, а някои не се ограничават и с толкова елементарни знания...
Това, което ме уби, беше преди няколко дни.. Както споменах в една статия преди 2 дни мисля, си загубих паспорта... Отидох до Дортмунд, тъй като това беше една от двете последни спирки на влака, в който си бях забравил раницата с паспорта вътре.. След като говорих дълго с един служител на информацията и го разпитвах дали няма някакво бюро за загубени вещи и т.н., стана ясно, че има, но е затворено и няма как да се влезе в този час в момента... Даде ми телефон за да се обадя... Обаче това не ми вършеше работа.. Бях пътувал чак до Дортмунд (30 - 40 мин) и го попитах, тъй като става въпрос за документ, който е много важен, дали все пак няма някой, който да даде ключа за малко, да погледнем и да се успокоя.. Тук в Германия, ако ти откажат нещо, като проявиш малко повече настоятелност, винаги успяваш... Та, обади се този служител на шефа си, изнамери ключ, и хоп - вървим към бюрото за загубени вещи... Попита ме какви цветове ми е раницата, и каква марка.. Казах му, че е Булдозер, а той ме попита дали това е полска марка.. След като му казах, че е българска и разбра, че съм българин го попитах аз откъде е.. Говореше немски с акцент и със сигурност не беше немец.. Оказа се, че е турчин... И започна да ми разправя - В България винаги е зле - винаги като минавам през България, за да се прибирам ме спира полиция, даже по няколко пъти и редовно искат по 10 евро (това вече го бях чувал и от колегите на работа, от които 90 процента са турци).. После ме попита, дали ще влизаме в ЕС, и аз му казах, че 2007 би трябвало да влезем.. И му викам - какво ми говориш за България,има и по-зле (в Румъния съм чувал, че могат да те нападнат банда цигани с бухалки, които препречват пътя, и ако не им хвърляш разни шоколади, или кой знае какво, могат да ти почупят колата.. Друг случай, който бях чул от познати, е че заледяват умишлено пътищата, и ако искаш да минеш, си плащаш, и тогава засипват с пясък, или те изтеглят...) Тези работи не му ги обяснявах подробно, но стана въпрос и за Румъния... Спомена се, че и те ще влизат в ЕС заедно с нас, и разговорът приключи с Alle Banditen in der EU! (Всички бандити в ЕС!) Какво да му кажа повече, като той си казва впечатленията и не лъже?
Ами и на мен ми става кофти и се чудя понякога трябва ли да ми е тъжно? Да не би аз да искам рушвети по границите, че да ми е тъжно.. или аз да стрелям из София и морските курорти със снайпери и т.н. Тъжно е, ама няма какво да се направи, затова ще представлявам себе си, преди България, пък нека кой каквото ще да си мисли... Имам предвид, че не съм длъжен да нося вина заради чужди прегрешения... А иначе, и новините за Георги Илиев се чуваха сред чужденци тук... Какво да им обясниш?
Ааааа, тук при нас знаят. И как няма да, като сигурно повече от 10 години имат български докторанти, както и постоянни контакти с българи. Даже предният шеф на нашата група беше българин и доколкото чувам са доста доволни от него.
Популярността на родината ни е доста голяма по принцип в целия бивш изток на Германия. И как няма да е, като от времето на желязната завеса май само там е ставало за почивка. Малко са що годе порасналите хора, които не са били в България. Любимо място, разбира се, е "Слънчев бряг". Студентите също са запознати, защото съвременната немска образователна система е доста напред (изненада, а? :). Изненада беше и за един приятел, който караше предстудентски курсове. Оказа се, че най-омразния елемент на висшата математика - интеграла, тук хората го учат още в гимназията.
Та обратно към групата и инженерния факултет на Мерзе. Всяка година тук идват студенти от БГ (в пластмасите - от ХТИ). Обаче и другите групи вече се светнаха, че българите са най-печените. Че не е така, не е ;) Пак в нашата група се пазят поверия за НЕВЕРОЯТНИТЕ :), които от време на време праща Майка България - хора, които се опитва с все сили да сринат родния авторитет, граден през годините. Но немците са умни. Знаят, че има и умни българи и дори много умни, кадърни и печени. Много им е мъчно, че тази зима май ще е първата от много години насам, в която няма да си имат българска гордост.
Един професор от металистите (машинните специалности) води цяла група ЗА СВОЯ СМЕТКА до София да посетят МЕИ-то. В момента има двама българи при него и предполагам, че скоро ще си вземе нови (защото на тези им изтича срока, както и на нас).
Абе поне във университетските среди си ни знаят и си ни уважават. На улицата... знам ли. Нали не знам много-много немски и с редовия немец рядко влизам в разговор. Но всички, англоговорящи (считайте чужденци), включително и малкото немци, които се прежалват да говорят английски (не че не могат, просто не искат ;), с които съм имал по-продължителни контакти и запознанства, знаят поне, че има такава държава в Европа, а повечето си имат представа и къде точно се намира.
Друг е въпроса, че извадката ми не е хич представителна ;)