За Блога с благодарност

   Тия дни ми бе останало малко свободно време. Уви! Та се зачетох из блога. Някои публикации ми направиха силно впечатление, други ме провокираха...Следствие на това, реших да поразгледам и разни постинги с по-задни дати, както и всички свои статии и коментари. В тази връзка ми се иска да споделя с вас предимствата на блоговете и в частност на BGLog.
   Да речем, че някоя статия ви впечатли по някакъв начин, било то положително или е предизвикала известно възмущение у вас. В случая важен е контекста, т.е. предходността на събитията. Посещавам нечий блог и какво да видя там...Започвам от самото начало, някъде назад във времето. И пред мен се очертава образът на една личност. Казвам личност, защото именно това е ключът към истинския и обективен анализ. Каквото и да прочетем в нечий блог, пред нас се разкрива една личност. А това си е цяла магия...Някой е разкрил картите си, споделил е нещо съкровено, едно запазено кътче от сърцето си. Кажете ми, това не е ли прекрасно! Сигурна съм, че за част от нещата, които блогерите са споделили пред нас, никой друг не знае, освен самите нас. Т.е. дори и най-близките около теб - приятели, семейство - никога не са знаели и дори подозирали какво се случва вътре в теб. А ето че тук си намерил смелостта, открил си своите чувства, показал си пред света най-истинската част от себе си. И после какво следва...? Забелязали ли сте, че когато някой сподели нещо с вас, това си е цяла отговорност и даже бреме. Защото сега ти знаеш нещо, единствено ти и никой друг. От една страна това те ласкае, защото ти е гласувано доверие. От друга страна разбираш цялата отговорност, която се е стоварила върху плещите ти. Сега е моментът да проявиш разбиране, защото именно това е целял онзи, който е избрал точно теб. Всъщност той очаква тъкмо това - да го разбереш, да му съчувстваш, да усетиш онова, което и той самият е изпитал. Освен това от теб се очаква да запазиш тайната му, да я заключиш завинаги,  но и да я носиш в себе си. Защо казвам всичко това? Мисълта ми е, че когато четем даден постинг, това си е цяла отговорност. Защото вече сме част от онова тайно общество, просветено , комуто са се доверили, а цената е твоето разбиране, толерантност и дискретност. Независимо какво си прочел, дали мнението ти не съвпада с чуждото, дали се чувстваш обиден по някакъв си начин, дали не разбираш казаното, нищо не е по-важно от това да бъдеш човек. И то един от онези, комуто са се доверили. За да бъде едно общество наистина такова, то най-важно е в него да няма разногласия. Не казвам лично мнение, а зачитане мнението на всички останали. В противен случай обществото бива подложено на изпитание и е много вероятно да бъде саморазрушено. Когато решиш да се присъедениш към дадена общност, първо попитай себе си:"Готов ли съм за това? Готов ли съм да изслушвам, да разбирам чуждите проблеми, да извършвам усилие над волята си, когато не съм съгласен с правилата, да правя саможертви?" Ако решиш, че това не е за теб, то тогава не го прави. Остани си в своя свят, където винаги и със сигурност ще бъдеш разбиран, защото единственият там си ти. Ако ли пък се почувстваш самотен и имаш нужда да споделиш, тогава бъди готов да се срещнеш очи в очи с другите самотници, очакващи твоето разбиране.
   Четеш даден постинг, който в случая запълва празното ти време. Ето това е първата и основна грешка - чуждите сърца не служат да запълват нечие време, защото те са живи и тях ги боли, защото всяко сърце бие в ритъма на нашето собствено. Когато някой е написал нещо, не забравяйте, че то е част от личността, част от цял един свят, подобен на нашия. После решавате да направите своя коментар. Някои го правят ей така, за да са в играта, без да съзнават последствията. Казва се, че всяко мнение е право на всеки. Но аз мисля, че никой няма право да критикува чуждото. Ако не си съгласен по даден въпрос, първо се замисли какво ли е чувствал в този момент неговия автор. Може би там ще откриеш нова истина за себе си, която до момента не си осъзнавал. Ако все пак не успееш да откриеш логиката, значи със сигурност даденият човек е на друго мнение от теб, различен от теб, както и ти самият си различен за него.
   А какво по въпроса за цензурата? Ами тя също си е израз на мнение, само че някой й е дал за заглавие думата "цензура". Нещо също така субективно. За мен цензурата изглежда по един начин, за друг е нещо различно. Вярно е, можем да се натъкнем на неща, които биха провокирали целия свят. Но как да промениш това, което смяташ за цензура. Със сигурност верният подход не е критика под формата на възмущение. Това само би доставило удоволствие на автора на дадена цензура. Така ще го провокираш и мотивираш да продължава в същия дух. Защото някой го е забелязал, защото светът има мнение към личността му, независимо дали е възмутително или не. Обикновено подобни автори не съумяват да изпъкнат по никакъв начин, не са способни на съзидание, поне така са се самоопределили. Затова и цензурата е най-лесният път към славата. Но когато някой прояви критика към подобно творчество или наложи забрана върху всичко, което е цензура, то мащабите на цензурата със сигурност биха нарастнали застрашително. Винаги има и други начини. Например мълчанието. Защото както казах вече, цензурата от една страна е израз на мнение, което никой няма право да оспорва,а от друга цензурата е такъв тип творчество, чиято цел е именно критиката. А какво ще стане, ако замълчим. Никаква критика, никакво мнение, никакво отношение към автора, т.е. пълно безразличие. Тогава и само тогава цензурата ще изгуби своята същностна цел, а от там и всякаква мотивация за нейното създаване, т.е. нейното убийство се състои именно в мълчанието.
   Та мисълта ми беше съвсем друга - за блоговете.
   Зачитам се аз по своите си постинги и възкликвам на глас:"Боже, това аз ли съм го писала!?" И всъщност разбирам какво е занимавало ума ми през миналата седмица, а също и предходния месец, и още по-назад във времето. Kelvinator публикува наскоро една своя статия за анализа на успеха, която силно ме впечатли. Той спомена нещо от рода, че анализирайки всяка операция, довела до успех, той се е стремил да си припомни как точно се е чувствал в този момент. Нещо такова ми мина през ума, четейки собствените си публикации. И стана така, че някак несъзнателно направих анализ на цялостното си поведение за последните няколко месеца. И чак сега се сетих защо миналата седмица ме подразни това или ме зарадва онова, защо бях сънувала точно такъв сън и т.н. Ами то за всичко си има причини. Понеже преди време нещо е било важно за мен. Само че тогава не съм го осъзнавала. И точно преди ден-два  например, то е изплувало от подсъзнанието ми под формата на сън или реакция.
   Та каква е целта и идеята на настоящото ми писание, което между другото пак се получи едно такова дълго и подробно, не че съм имала за цел да стане така.
   Обичам да пиша. Правя го още от най-ранна детска възраст. Просто ми доставя удоволствие. Повечето неща, които съм написала, са все на някакви хвърчащи листи, стари тетрадки, даже и сълфетки, къртонени кутуйки. Абе каквото ми е най-под ръка. За някои от нещата си бях направила труда преди време да набера или да препиша нагледно. Но повечето така си стоят. А още по-лошото е, че голяма част от творчеството ми просто се пропиля с времето, безвъзвратно се изгуби. И когато вчера заразглеждах блога си, се удивих колко подредено и най-вече на лице може да бъде всичко, написано от мен. Прочетох и коментарите си към чужди статии. Те също не са за подценяване, що се касае за оценка и анализ на собствената ми персона. В тях също открих важна информация относно това, което е било важно за мен в даден момент. И тогава също осъзнах отговорността от това да коментираш нечия публикация.
   Искам да кажа следното: Хора, не изтривайте собствените си публикации. Никога! Те са вашият списък от чувства, Вашата същност, начинът да проследите хронологично всяка една част от себе си. Независимо от дразгите, независимо от коментарите и оценките, които сте получили, помнете, че най-важна е вашата собствена самооценка, самоанализ и самокритика. И още по-важно - продължавайте да творите, създавайте и доизградете собствения си облик, очертайте пътя на вашето сърце!