За Eowyn (Стихотворение)
Ако можете да си пуснете и Open your Eyes на Guano Apes, докато четете, картината, свързана с написването на стихотворението ще е пълна ...
Петък 13ти е
Нощта разделя се на две
На здрач
и светлина, изникваща от нейде,
скрита и недостижима...
Тъмнината ме обгръща тъй болезнено,
че изход няма
Страх, стенания и викове за помощ
чуват се навсякъде
Луната кърваво като че ли ме гледа
Звезди като прободни рани
сипят се отвсякъде
Ръце подават се
като че ли за помощ, но -
лъжовно...
Протегнеш ли се
губят се в сумрака от сълзи
Отвори очите си! - стенания отвсякъде
Но уви
Нещо пречи!
Нещо безмилостно не позволява!
Това не е сън -
това е грубата действителност
Нищо не може да се промени
Изход няма ...
От капана на смъртта
не се излиза лесно
Попаднеш ли веднъж
завинаги оставаш там -
сред пламъците на реалността...
Убийствено те мъчи нещо!
Това, че си загубил свободата
Това, че нямаш право
да избираш вече
Безметежно носиш се из самотата...
Еееееее,добро !!!!!
Страхотно...точно чувството на тежест и обреченост, от което имам нужда ...
а защо обичам и се радвам на такива неща ли...преди 3 години попаднах в най-тежката депресия в живота си, най-вече от непросветеност за някои неща, от тогава ми остана вкусът към депресарския метъл (всъщност, именно той ми помогна да изляза от въпросната депресия след около година и половина - две мрачно и лъжовно съществуване) и от тогава самата аз пиша сравнително тъмни и тежки неща...Напоследък обаче нищо не съм писала и се радвам на чуждите :)
Благодаря много за това стихоптворение! Сега не го слушах на Open your eyes, но следващия път - непременно!
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
Аз пък винаги гледам да пиша позитивно и това ми е сигурно едно от малкото стихотворения от този тип... Винаги съм се радвал повече, ако накарам някого да усмихва, отколкото да се задълбочава много и да си скапва настроението... Но, на теб щом ти действа позитивно, радвам се, че ти е харесало, а не те е сдухало... :)