ЗЗЗЗЗЪН. Дорогой товарищ, возьмите пожалуйста трубку. Сталин просить.
Аха, и аз се стресирах. Спокойно - това е просто GSM мелодията на един приятел.
С брутално чувство за хумор.
И слава богу.
В такива моменти си спомням точно колко ненавиждам всички прояви на авторитаризма. В живота, в работата, в политиката и навсякъде. И също овчето поведение.
Забелязали ли сте как масово се смята, че след Васил Левски в България не е имало нито един истински лидер. Приема се, че в България няма Водещи и Обединяващи личности. И това е причина за сериозни драми. Ако четете коментарите към протестите на еколозите ще видите, че основното оплакване и възражение е, че Каузата на еколозите си няма автор, нито бард, тя не е цялостно представена от никой. („Кви са тия бе?” – това е всеобщия критичен коментар...) На никой не са делегирани права да говори от името на останалите. Никой не търгува списък с искания и никой не се натиска да прави компромиси от името на останалите. Аз затова много харесвам цялото движение. Щото то не е идейно-политически обвързано. То повече е „фактологичен протест”. Той е супер конкретно насочен срещу супер конкретно безобразие: Наглото застрояване в природните резервати извършвано публично. Извършвано с негласното одобрение на всевъзможни инстанции, чиято работа е да го санкционират. И аххх!– как дразни липсата на лидер в този случай. Щото ако движението на еколозите имаше лидер, този лидер би могъл да бъде (под)купен, обявен за луд, обвинен във всевъможни престъпления или просто пребит и завлечен в тъмен ъгъл. Пък те горките еколози си нямат лидер... имат само собствено мнение и достатъчно самочувствие да го кажат гласно. И сега какво – може само да сплашваме участниците в движението с разни полицейски похвати. А моментът е неудобен - и за полицията не е изгодно предизборно да изглежда като Голяма и Неадекватна Грешка...
Отвлякох се. Думата ми беше за Лидера. В някаква книжка с китайски афоризми ми беше попаднало текстче, което гласеше: „Силен център и слаба периферия – силна държава. Слаб център и силна периферия – слаба държава”. Не съм съвсем съгласна. Силният център прави държавата лесна за централно управление – нито повече, нито по-малко. Но това че държавата е удобна за контол не значи, че тя е и силна.
Та, хубаво ли е да има лидер? Един? Единствен? Който взима всички решения? Примерно в Русия си имат Путин, но изглежда не са достатъчно щастливи по случая...
Хубаво ли е да чакаме Лидера? Да чакаме и да се надяваме и всеки следващ политик да заричаме – „Той ще оправи България.” Ъхъ, ще я оправи.
Представете си как в една къща никой не ще да мие чиниите и те си стоят мръсни. Хората в къщата поклащат глава и си казват – Еххх, няма ли най-сетне някой да ги измие тия чинии? После от време навреме някой измива по една чиния – за себе си. А купът се трупа и мухлясва. После майката казва – Ако имахме лидер, той щеше да каже кой да измие чиниите... И цялото семейство заплакало..
А не е ли време сами да подредим в дома си? Да изискаме правата си, да отстояваме позициите и убежденията си, без да се крием зад липсата над някакъв Лидер. В крайна сметка всеки може да мие чинии...
ЗЗЗЗЗЪН. Дорогой товарищ, возьмите пожалуйста трубку.
Сталин просить.
Лидерите са ни нужни, да. За съжаление в момента лидерите са други - това са чалга и филмовите герои, шоумените и шоугърлите, повечето хора се интересуват от това и ако го ги питаш нещо за протеста ще кажат "Ааа?".
Повечето хора в България вярват на късмета си. Вярват, че от тях ще стане нещо, въпреки че нямат подплатата за това. Всички тези телевизионни игри, жълти вестници и списания, разни шоупредавания, модни и бутикови предавания, всички те внушават едно - ако си красив, готин, можеш да се впишеш в обществото, то рано или късно късметът ти ще удари джакпота.
И за съжаление същите тези хора след това кандидатстват на работа, мислейки си - аз сега ще почна, пък каквото стане, като ги попиташ дали са наясно каква точно е позицията се оказва, че хал хабер си нямат, нито пък усещаш че имат желание да имат такъв.
Жалко е. Някак си имам чувството че повечето хора в нашата страна са оскотяли, гледат тъпо и нямат воля за нищо, освен за удоволствие и дребни житейски радости... Нито се замислят за живота, нито се питат "кой съм, какъв съм, къде съм?", нито желаят да се поставят в ролята на човек, който носи отговорност. За съжаление, често се случва същите тези хора да им се наложи да носят отговорност и резултата си личи - мерцедеси на работодатели, които с всяка печалба си купуват я къща, я нова кола, но не инвестират в работниците си.
Въобще, темата е огромна.
Да не споменавам, че голяма част от хората са и неграмотни. Но пък големи патриоти. А на мен ми става едно такова хем смешно, хем доста по-тъжно, като видя неграмотен патриот, пишещ ми на на български език на латиница... Май се отплеснах.
Темата е огромна...
А относно еко-протестите, аз се радвам, че има все пак и изключения от общата маса. Същите тези хора утре ще бъдат съзидателите на България. Хората със съвест, хората с култура и хората носещи отговорност. Защото за да излезеш на протест, с ясното съзнание че може да те тикнат в ареста, това си е достатъчна отговорност!
Какво значи да „поемеш риска да се грижиш за милиони други хора”? Все се сещам за репликата на краля към рицарите във филма „Шрек”: „Много от вас ще загинат във битка с дракона, но тази загуба аз ще я преживея....”
Такива ми ти работи. Наистина на думи е лесно.
Teri.
Абсолютно си прав, темата е огромна.
И наистина ужасно много хора ги мързи да чувстват, да мислят и да живеят като цяло. Предпочитат да смятат, че светът им е длъжен, предпочитат да гледат тъпо и да се мъчат да докарат на готиност... О кей, ама това си е техен проблем. Искат лидери и някой да ги ръководи - ми да си търсят, да си намират и да си го гледкат с обожание. Други пък не ги мързи да кажат и покажат, че такъв лидер не искат и искат да живеят самостоятелно. Или че им е все едно за лидера, стига да не се допускат сериозни простотии.
И наистина това с отговорността е много трудно да се дефинира. Едно е да отговаряш за себе си (или да те мързи да отговаряш и за себе си) и съвсем друго е когато отговаряш за други хора...
А в един момент и носенето на отговорност сякаш преминава от вид човешка дейност ( миене на чинии ) в някаква богопомазана митологизирана функция достъпна само за специални хора...
И аз съм се нагледала съм се на хора, които инвестират в къщи и коли. А само след една- две години те са никой в бранша.