ЗДРАВЕЙТЕ

Л-Ю-Б-О-В(Ф)

Това са 5 букви събрани по случаен начин. Просто нещо. Дори май най-простото. Но като всяко просто нещо, то става много, мноооооого сложно и неразбираемо, когато се помъчиш да вникнеш в същността му.
Любовта, според мен, е не само чувство, тя е начин на живот. Тя е от позитивната страна на нещата, диаметрално противоположна на омразата. Когато човек приеме любовта цялостно, а не само като чувсво към даден човек, тогава той спира да се чуди и да пише песни от рода на "Кой, ще каже, каво е любов? Кой ще каже какво е..." и започва да чувства любовта в себе си и вече няма нужда да си обяснява какво е. Въпреки, че ако се опита, едва ли би успял. Това е така, защото според мен, смисълът на човешкото същтвувание е заложен в две неща - чувствата и мисълта. Когато те бидат събрани в едно - тогава се получава човека. Но е много трудно с едното да обясниш другото. Те просто трябва да си съществуват заедно и да се допълват... Ай нещо пак отплеснах :)))

ХА!:) Аз таз тема много обичам да я разисквам. Ами любовта съществува, но е трудно постижима. Много по-лесно е влюбването, което може да се приеме за първи етап от пътя към любовта. След като се влюбиш има 2 варианта:1. силно да те наранят, да ти мине и да продължиш напред или 2. да продължиш към любовта(ама пътя е дълъг). Принципно е спорен въпроса дали е възможно днес да обичаш някой и от утре вече не. Лично според мен това е невъзможно. Ако нещата се получат така, то вероятно или човека , който го твърди е бил само влюбен за малко и е решил да продължи напред или въобще не е бил влюбен, искал е нещо друго, злоупотребил е с думичката, постигнал го е и си тръгва.Ако обаче наистина е обичал някого, изпитвал е истинска любов и тя е изчезнала със сигурност това е било дълъг процес на натрупване на причини.

Малко се отвлякох- sorry.:) Идеята ми е да не спираш да вярваш в любовта. Тя съществува, постигането й обаче е ужасно трудно. 

BE COOL and DON"T PANIC

Вярно е, че истинската любов изчезва бавно, но понякога си толкова увлечен в навика и в желанието си да обичаш конкретния човек, че осъзнаването, че всъщност вече не го обичаш, идва като изневиделица. Според мен напълно е възможно да обичаш някого един ден и на следващия да осъзнаеш, че вече всичко е приключило.

Освен това не съм на мнение, че ако се случи нещо такова, то значи не си обичал истински или че всичко, което се е случило, трябва да се счита за грешка. Мисля, че щом една връзка се е получила, независимо за колко време, щом двамата са били щастливи заедно, значи тази връзка не е грешка, това е красив спомен, нещо хубаво, което е събрало двама души и ги е накарало да изживеят красиви мигове заедно. Това не трябва да се забравя или да се опорочава, когато една връзка приключи.

Така, че смятам, че е възможно изведнъж да се окаже, че не изпитваш към някого предишните чувства и това е нормално. Хората непрекъснато се променят, пък и не всеки е такъв, за какъвто сме го мислели, да не говорим, че понякога си създаваме един перфектен илюзорен образ, който се мъчим да насложим през цялото време върху любимия, а може да се появи и някой друг - "по", "най", а може би даже и "Той" или "Тя" - единствените... А причина може и да няма...

shtepselinka, обичам да чета нещата, които пишеш.

Според мен любовта не е само едно чувство, а е комплекс от няколко, не само психически, но и физически, може би толкова много, колкото и каквито си позволим да изпитаме. Влюбването е лесно, по-трудно е запазването на любовта, дори справянето с нея, защото понякога тя е искаща, егоистична, дори болезнена. Не обичам изрази от типа "търся любов", защото не мисля, че тя може да се търси активно. По този начин можем да търсим топлина, нежност, разбиране, секс, но не и любов. Тя просто идва и когато е тук го усещаме с цялата си същност и е любов, когато е споделена, затова не вярван, че може да има несподелена любов - тогава е просто желание.

Отива ли си любовта? Ако е истинска - никога. Дори и да се разделим с този, когото обичаме, той остава за нас специален. И дори и повече да не го видим, дори и след години понякога го сънуваме и в сънищата ни той е същият. И е нежно и красиво. И на сутринта знаем, че е любов.

The words of the prophets are written on the subway walls

аз пък мразя да разисквам тая тема, твърде ми е лигава :)

но тъй като напоследък ми е романтично, ще ти кажа какво е за мен любовта. Не се изразява с думи, започнеш ли да я изразяваш с думи, значи не можеш да я почувстваш...поне за мен е така, твърде честото "обичам те" е по-скоро самоубеждаване...

Любовта е ,когато сутрин се събудя и косите ни са се преплели по възглавницата, когато той спи и лицето му е ангелски нежно (макар че си е жив дявол буден:) ) .Любовта е когато ме е притиснал толкова силно до себе си,че губя дъх :) Любовта е когато се опитвам да му сготвя, макар че никак не ме бива в това.Любов е да каже,че съм сготвила прекрасно, а всъщност са едни обикновени пържени яйца ...Разбираш ли? Такива дребни жестове са "любов", а не гръмките думи "обичам те"...ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК

Абсолютно ви поддържам и теб и Еоуин, не е нужно непрекъснато да говориш за това колко много обичаш някого, а трябва ежедневно да го доказваш на дело и то главно в малките непрекъснато случващи се нещица.

А между другото много ми харесва изречението, което си слагаш след коментарите, откъде е?

В този дух и това ми харесва (сори, че се намесвам) ;)

I can see my future
Writings on the wall
Legend in my lifetime
Stories will recall

Leather Rebel
Lightning in the dark
Leather Rebel
With a burning heart

Judas Priest ,  "Painkiller"  1990

Марио Асенов 

Харесваш ли Simon and Garfunkel? През годините, независимо от промяната в музикалните ми предпочитания (от есктремен метъл към джаз), те си останаха една от любимите ми групи. Ето още една тяхна, която много харесвам, но е добре да се чуе, а не само да се прочете:

Wednesday Morning 3am

I can hear the soft breathing
Of the girl that I love,
As she lies here beside me
Asleep with the night,
And her hair, in a fine mist
Floats on my pillow,
Reflecting the glow
Of the winter moonlight.

She is soft, she is warm,
But my heart remains heavy,
And I watch as her breasts
Gently rise, gently fall,
For I know with the first light of dawn
I'll be leaving,
And tonight will be
All I have left to recall.

Oh, what have I done,
Why have I done it,
I've committed a crime,
I've broken the law.
For twenty-five dollars
And pieces of silver,
I held up and robbed
A hard liquor store.

My life seems unreal,
My crime an illusion,
A scene badly written
In which I must play.
Yet I know as I gaze
At my young love beside me,
The morning is just a few hours away.

The words of the prophets are written on the subway walls

Осъзнаването наистина може да дойде изневиделица, но аз все пак си мисля, че за да се стигне дотам е имало причини, дали те са били осъзнати е друг въпрос. Ако изпитваш истинска любов едва ли може да ти мине за един ден. Това ми се струва че не е зимен грип!:)

Аз и на двете си бивши приятелки им обяснавах, че не смятам за грешка връзките ни и че трябва да помним само доброто, ама те и двете не ме разбраха нещо. Едната от тях все още изпада в дълги полемики и спорове за това какво ми се е случило изведнъж та съм спрял да я обичам и че това не било възможно. Ами....

BE COOL and DON"T PANIC

Случаите в който изпадаш в този омаг. кръг( нямам ер малък , щото пиша на фонетична:):):)) са доста неприятни. Лично според мен в такива състояния изпадат хора, които не са наясно със себе си и с това какво искат и какво очакват от даден човек. Ако сме на ясно със себе си не би трябвало да изпадаме в такава ситуация.

BE COOL and DON"T PANIC