ЗАЩО ?... КАК ?...

ЗАЩО ?... КАК ?...

  Вероник погледна часовника си... вече беше станало късно да му мисли повече. Беше време да реши какво ще прави с живота си. И първата крачка беше да реши какво иска да следва. Наивна или не тя искаше да учи нещо, което ще може да работи след завършването, работа, която ще й доставя удоволствие. Знаеше, че повечето хора работят не това, което са учили, а нещо коренно различно. „Но защо трябва да е така, защо трябва да уча нещо, а да работя друго?” противеше се тя. До сега не се бе замисляла над тези неща. Не можеше да си обясни това явление – да не работиш по специалността си. Имаше прекалено много „защо”-та и главата й щеше да се пръсне от мисли.

  Имаше на разположение цяло лято да реши какво иска. Но как да го направи, като не знаеше какво иска. Наблегна на професиите, от които се изкарват добри пари („всеки би направил това,нали?”). Помисли за счетоводство „Защо не ? Звучи ми интересно.”. Реши да попита майка си, която беше счетоводител. Вместо да обяснява , майка й просто реши да я вземе в офиса и да й покаже. Вероник едва издържа цял ден в офиса на майка си. Мислеше, че ще полудее... цял ден бе седяла зад един компютър и въвеждаше цифри. Вече навсякъде й се привиждаха числа, фактури и програми за осчетоводяване. Накрая просто не издържа и трябваше да си тръгне. Напълно й се разбиха представите „Живяла съм в заблуда...” (обожаваше тази фраза). Вероник подхождаше по-творчески към нещата – не можеше да стои по цял ден в един офис, ден след ден в един и същ офис вършейки едни и същи неща...щеше да полудее. Искаше да разбере как собствената й майка издържа. „Свиква се. Нали пари трябва да се изкарват.” каза й тя. Колко просто звучеше „Свиква се...”

  Толкова ли беше наивна? „Не искам да е така, уффф... не искам скучна работа.” Но животът не беше такъв, какъвто го описват в приказките. „Да, гаден и жесток – винаги те прецаква!!!” Леко преувеличавеше, но беше афектирана. Колко сложно й се стори всичко. До сега родителите й се бяха грижили за всичко. „Как го правят?.Как издържат?”. Те бяха тези, които я напътстваха и тласкаха към правилното решение. Но сега вече беше голяма и искаше тя да вземе решението – правилното решение. „Но как да разбера кое е правилното?”  Нещата стояха така – опита се да обобщи „ Да уча и да работя нещо, което не ми допада, но е добре платено или нещо, което не ми харесва, но не мога да се издържам от него...” Стигна толкова далеч в размишленията, че си помисли „Уфф, за нищо не ставам..” Но това не беше вярно. Просто тя не бе вникнала дълбоко в себе си, не бе търсила отговорите където трябва.

  Трябваше просто да се довери на инстинкта си. И тя го направи. Спря да се тревожи и реши да действа. Не знаеше дали е взела правилното решение, не знаеше дали съществува въобще понятие като „правилно решение” ,но тя реши и беше доволна от избора си ... поне за сега...