ЗАВИНАГИ

ЗАВИНАГИ

Валентин Кангалов

И сърцето отново за теб ще говори,
ще си спомня отново краткият миг,
а в безсилие,душата моя ще спори,
за искрите, огънят и тъния шик ...
Как се видяхме и как се затворихме,
след красиво споделяне и много говорене.
Как бяхме на крачка, дори не се молихме
и всичко бе стих, без излишно бърборене.

Елена Димова

Сърцето мое, отново към теб галупира.
То помни и пази краткия миг.
Душата моя пред нищо не спира,
иска искрите, огънят и светлия миг
Ревниво пространство бе по между ни
и двамата пазим тръпката-гнет.
Красивата обич, вплете душите ни
ЗАВИНАГИ-в безкраен-уж мъничък стих.

Ели Зарева

Сърцето ми ще пази вечно този миг,
когато си споделяхме без думи със очи
и без излишни думи от безполезно бърборене
в очите ни изгряха хиляди лъчи.
И няма и за миг пред нищо да се спирам
докато не върна радостта от огъня на този шик
дори да жертвам себе си и да умирам
ще върна спомена за ЗАВИНАГИ от този миг.

автори: Валентин Кангалов, Елена Димова, Ели Зарева
01.01.2012