ЗА СТРАХА, КРИЗАТА И НАДЕЖДАТА

Преди няколко дни Валери Запрянов ми направи силно впечатление в предаването "Кой говори" на Пролет Велкова по Дарик Радио. Той каза откровено, че те - журналистите в момента са продавачи на страх. Страх от кризата и сегашната ситуация. Замислих се над това. В същност в момента в действие е един мощен егрегор. Феноменът "криза" завладя общественото съзнание и накара много хора да мислят за това със страх. И този страх като субективна реалност започна да управлява поведението им в чисто обективен план.

Специално при парцелите като сегмент от недвижимите имоти кризата започна още в началото на миналата година. И въпреки това резултатът за 2008 за нас беше относително приемлив.

През седмицата ходих по работа в Агенцията по вписванията. Тия никога няма да си оправят организацията.Опашката беше чак до вратата. Това наред с изключително калпавата организация, обаче показва, че сделки с недвижими имоти стават. И явно ги правят хора, които не са се поддали на страха.

Замислям се какво направихме ние като екип, за да продължим напред въпреки всичко?

В същност направихме много неща, но ми се иска да споделя с вас най-важните от тях. И първото е да се освободим от страха. Има много начини за това. Всеки има за себе си собствената си истина. Лично аз внимателно наблюдавам най-емоционалните си мисли и разгръщам с ума си само тези събития, с които искам да съм емоционално свързан. Развивам ги до пределни подробности на всичко свързано с това, което искам да се случи. Някои го наричат "бавни мисли". Тези, които оставят отпечатък в емоционалния фон на човека.

Друг начин да надмогна страха е да подбирам хората, с които общувам. Бягам като дявол от тамян от негативистите и отрицателно настроените хора. Не ги виня и не им съчувствам. Да се чувстват лошо си е лично техен проект. Само че аз нямам причини да учавствам в такива проекти.

И точно, за да не се поддам на такива програми се опитвам да дисциплинирам ума си да не скача като пияна маймуна от тема на тема, а когато правя нещо, съзнанието ми де е тук и сега изцяло.

Но това е само едната страна на нещата. Както се казва "Божието Богу, а кесаревото - Кесарю". В същност започнахме да работим много повече и увеличихме производството. Създадохме нова организация, която непрекъснато усъвършенстваме, за да излезем на пазара с все повече и по-качествени продукти. Защото това е единствения начин да вървим в една посока и да бъдем полезни на хората, които са неподвластни на егрегора на кризата и искат да правят бизнес тук и сега.

Създадохме добавена стойност на услугите си като се кооперирахме с наши съюзници, чиито бизнес съпътства и допълва нашата дейност. Получи се нещо доста интересно.

Сякаш от само себе си се повиши и дисциплината в работата. Не формалната дисциплина, това за мен не е толкова важно, а дисциплината на мисленето и на действието. И то с дълбокото разбиране на всеки от екипа.

И нещо много важно - научихме се да работим още по-добре по закона за "най-малкото усилие". С минимум разход на време и енергия да постигаме качествен резултат.

Научихме се да разпознаваме лоялните клиенти и да се освобождаваме от много приказващите и нищо неправещи. Ето и някои характеристики на лоялния клиент:

Той знае и се нуждае от нашата услуга.

Той проявява необходимия минимум доверие към нас и е склонен да ни слуша.

Той разполага с финансиране и има властта да се разпорежда с него.

И най-важното - той има чувство за спешност.

И още веднъж осъзнавам колко важно е било да инвестираме и да обучаваме хората от екипа си.

В същност когато съдбата ти поднесе лимон, най-добре е да си направиш лимонада.

Някой верно го казва:

Ако можех да имам едно

магазинче със две полички,

бих продавал познайте какво -

надежда, надежда за всички.