ЛИПСВАЩАТА СОЦИАЛНА АЛТЕРНАТИВА В МЕСТНИ ИЗБОРИ 2019

София е най-големият и най-богатият български град. Бюджетът му се равнява на този на най-щедро финансираното министерство – МВР, и продължава да расте. Населението на столицата постоянно се увеличава, на фона на демографския срив в страната. В София се създава 40% от брутния вътрешен продукт на България. Средната заплата е с 40% по-висока от тази в страната.

С други думи, в София се концентрира икономическият растеж – колкото и недостатъчен да е той, постигнат от България през последните години. Но също така София е концентриран израз и на високата, дори жестока цена, на която са постигнати тези „успехи”. И докато расте неравенството между столица и провинция, не по-бавно и пагубно расте несправедливостта в самия столичен град.

През последните 30 години развитието на България се извършваше без идея за социална отговорност и общо благо. А общините са местата, където отсъствието на общност се усеща най-болезнено. Дълбоките проблеми на най-богатата ни община не са нищо друго, освен остър израз на това положение.

14-те години управление на ГЕРБ в София са кулминация на безогледното дясно управление, чиято основна цел е да отклонява публичния ресурс в частни ръце. За тази цел то използва паравана, че „гради“. „Видимите резултати“ са: разбити и буренясали тротоари дори в идеалния център и скъпите квартали, крайности на бедност и богатство, все по-трудно достъпен за жителите си град.

София расте, докато България вехне. 

Но растежът на „нестареещата“ столица не е растежът на градина, отглеждана с общи усилия, а на избуял саморасляк. До плодовете му стига този, който има най-силни лакти, за да се докопа да брули каквото е останало по най-високите клони.

Когато говорим за София, няма как да не говорим за градове като Перник и Монтана,  множество жители на които намират всекидневно своето препитание в столицата. Но няма как да не говорим и за безброй по-отдалечени регионални центрове и малки градове, плащащи с обезлюдяването си за икономическия растеж на София.

Затова въпросът за общинската власт в София е пряко свързан с националната политика на България. По плановете на политиците за управление на столичния град можем да съдим за намеренията им на национално ниво. Но въпреки плахите надежди, че „безалтернативността” на ГЕРБ започва да се пропуква, предстоящите местни избори не дават особен повод за оптимизъм.

 

Нито един от кандидатите няма отговор на растящите в София неравенства. Дебатът твърде силно се фокусира върху личните противопоставяния (Манолова срещу Фандъкова), мухлясалите антикомунистически лозунги на „градската десница”, повсеместния опит за елементарно обяснение на всички структурни проблеми с корупцията и напомпаните мантри за иновации, стартъпи и предприемачество. Така никога няма да решим истинските проблеми на града.

Най-наболелите от тях разделяме на 4 групи. Знаем, че от години всички те са до болка познати на столичани. Но нито една от действащите политически сили така и не се занимава с причините за тях.

 

I.                  ГРАДСКА СРЕДА

Строителство

В София се строи безразборно, некачествено, без каквото и да било инфраструктурно планиране. Южните части на града се разрастват безконтролно и интензивно, създавайки предпоставки за съмнителни условия на живот в иначе скъпите нови комплекси. И по-лошо – повишавайки цените, загрозявайки средата и правейки града по-недостъпен и по-лош за живеене за обитателите на вече съществуващите квартали. Същевременно, същите тези жители не разполагат с достатъчен финансов ресурс да поддържат своите сгради в изправност.

Наложилата се с години политика на Столична община поставя интересите на строителните инвеститори далеч пред тези на жителите на града. Това правило се разпростира и в други сектори. За общината печалбите на частния бизнес са по-важни от качеството на живот на софиянци.

В отговор набира популярност предложение от страна на кандидат-кметове да се измести строителният натиск от Южна към Северна София, третирайки район, вече пълен с предимно работнически квартали и села, като tabula rasa или празна бъдеща строителна площадка. В резултат проблемите, от които “южни” софиянци се оплакват, следва да бъдат преместени на север, без оглед на негативните социални ефекти като вдигането на цените на имотите, изпъждане на бедното население и замърсяване. Време е да се скъса с модела на развитие, основан на имотни балони, туризъм и презастрояване, вместо той да бъде местен от район в район, докато се запълни и последният свободен квадратен метър.

Обществени пространства

Блокове израстват в детски площадки, заведения завземат тротоари. Това създава не само практическо неудобство. Това е проблем в начина на мислене. Общинската управа нехае за общото, което може да бъде ползвано от всички граждани, и с готовност го предоставя като обект за извличане на частна печалба.

Повсеместните скандално изпълнени ремонти, в които потъват средствата на данъкоплатците, са още едно проявление. Вместо да положи усилия, за да гарантира качествена градска среда, Столична община радушно отделя публични средства, за да пълни касите на фирми, които после спестяват от разходите си. В основата е не просто корупцията, а самият установен модел на публично-частните партньорства.

Междувременно почти нищо не се прави за създаване на достъпна среда за хората с увреждания. А адаптираната инфраструктура е най-важна за включването им в обществения живот. Предприемачите пестят от инвестиции и предпочитат да платят нищожните глоби, за да узаконят сградите си. Вместо да оставят законови вратички за измъкване, общинските власти следва да накарат бизнеса да абсорбира разходите по адаптиране на средата. Това може да се случи, ако инвеститорът бъде задължен да отделя част от средствата в специален фонд за изграждане на достъпна среда, когато не е изпълнил одобрените строителни планове.

Транспорт

В този сектор бизнес моделите също показват пагубното си влияние върху общинската политика. Отдадените на концесия транспортни линии не осигуряват надежден и комфортен транспорт. Останалите пък са в ръцете на общинска фирма, чийто приоритет отново е печалбата, а не обслужването на гражданите. Транспортната мрежа е изградена нерационално, като свързва най-вече бизнес- и търговските центрове и оставя цели жилищни райони откъснати от институциите и самото живо тяло на града.

София на ГЕРБ закрива трамвайни линии и активно привилегирова замърсяващия с газове, шум и прах частен автомобилен транспорт. Пешеходци и велосипедисти са третирани като втора класа граждани. Майки с колички, хора в неравностойно положение, пенсионери – като трета. Градът не е дори физически достъпен за жителите си.

 

II.                ОКОЛНА СРЕДА

Зелена София

София е отдавна прочута като зелен град. Днес нейните паркове, дори междублоковите градинки, са подложени на засилен инвеститорски интерес. Южните квартали плъзят нагоре по Витоша. Самият статут на най-стария природен парк у нас е постоянно поставян под заплаха. Интензивното застрояване от началото на 90-те години блокира коридорите от големи паркове, водещи до централните части, които осигуряваха свеж въздух на града.

Въпреки прекрасните природни (и до неотдавна градоустройствени) дадености, в града отсъстват условия за отдих, спорт и туризъм. Градските паркове се поддържат зле. Достъпът до Витоша с обществения транспорт е неадекватен, което води до струпването на лични автомобили в парка. Липсват адекватни инструкции за опазването на парковете и санкции за нарушителите.

Въздух

Въздухът, който софиянци дишат, е сред най-мръсните и нездравословните в цяла Европа. Действията на властите са незадоволителни – от измерването на замърсяването до мерките за подобряването на качеството на въздуха. Отговорността се приписва на хората, принудени поради бедност да се отопляват на твърдо гориво – за които общината не полага никакви грижи. Никакви грижи не полага тя и за ограничаването на все по-разрастващия се автомобилен трафик, не по-малък замърсител. Сякаш това не стига, Столична община възнамерява да започне да допринася за замърсяването с изгаряне на отпадъци в индустриален мащаб.

 

III.                КОМУНАЛНИ УСЛУГИ

Водоснабдяване

Софийското водоснабдяване е крещящ пример за вредата от концесиите на публични блага. В град с отлични водни ресурси, осигурени от язовир Искър и Витоша, цената на водата непрестанно расте. Това е пряко свързано с отдаването ѝ на концесия, както сочат международният опит и печалният пример на френската фирма „Веолия“, управляваща „Софийска вода“.

Частната компания има интерес да вдига цените, да държи заплатите на служителите си ниски и да спестява от инвестиции в подновяване на мрежа. А от това страда и качеството на поддръжката. В града, прочут от древността с минералните си извори, няма политическа воля за адекватното им управление.

Парно отопление

Постоянно задлъжняващото общинско предприятие „Топлофикация София“ ЕАД скоро ще започне да получава енергия и от инсталацията за изгаряне на отпадъци, финансирана със заем, изтеглен от общината. За мнозина безалтернативната услуга не само няма да поевтинее с повече от 5%, но ще струва и замърсяване на въздуха, което ще трябва да продължава 20 години, за да бъде изплатен заемът. Вместо да се търсят по-екологични източници на енергия и да се намалят загубите по топлопреносната мрежа, настоящата власт обвързва дългосрочно гражданите с морално остаряло и вредно решение, което дръзва да нарича „кръгова икономика“.

В страната, която се слави с най-високия дял на хората в ЕС, които не могат да поддържат дома си топъл (цели 66% от населението), централното отопление е скъпо и обхваща малка част от живущите дори на големите градове. В допълнение цели жилищни комплекси са без топла вода, макар да са топлофицирани. Единствената ефективна мярка за борба с енергийната бедност е максимално разширяване на покритието на домакинствата с централно отопление. Лошият имидж на Топлофикация-София и масовото обедняване на населението доведоха до там, самите граждани да се отказват от това благо.

Отпадъци и сметосъбиране

Кризите със софийския боклук имат поне 15-годишна история. Неадекватната стратегия за управление на отпадъците, заложена преди повече от три мандата, пълни сметищата с главоломна скорост и предстои да кулминира в уж „екологичното“ изгаряне на боклук в центъра на София. И тук концесиите са доказали своята неизгодност – и за гражданите, ползващи услугите, и за наетите от концесионера работници. Вместо да се завишат целите за намаляване, оползотворяване и рециклиране на отпадъка, софиянци плащат на фирмите, които ги тровят.

Днешните управляващи обещаха в началото на изтичащия вече мандат, че ще върнат почистването на столицата на общинското дружество „Чистота-Искър“ ЕАД. Вместо това преди два месеца беше обявена нова обществена поръчка, с която се отнемат и малкото, дадени на общинското предприятие райони и отново се отдават на концесия. Макар „победителите“ все още да не са оповестени, техните имена се знаят. Докато големи столици връщат публичните услуги в ръцете на гражданите, в България продължаваме да храним олигарси с обществени поръчки.

 

IV.             СОЦИАЛНА И ЖИЛИЩНА ПОЛИТИКА

Дори най-ниският сегмент наеми в столицата пълзи застрашително към и заплашва да задмине минималната работна заплата. Същевременно заради инвестиционния натиск, водещ до безразборно строителство, огромна част от новите жилища стоят празни. През повечето време стоят празни и все повечето имоти, отдавани за краткотраен наем чрез услуги като AirBnB, спрямо които държавата не упражнява контрол, не се регистрират към районните администрации и респективно не се облагат с данъци.

В същото време бездомните се увеличават, а масовият жител не може и да мечтае да напусне жилището на родителите преди късна средна възраст. Но жилищна политика в Столична община на практика липсва, не става и дума за нови социални жилища или за приобщаване на празните към жилищния фонд на общината.

Друг начин, по който общинската политика може да помогне на борбата с неравенствата, е чрез създаването на добре платени и сигурни общински работни места. Скъсването с доминиращата логика на концесиите и връщането на градската инфраструктура и ключовите услуги в общински ръце биха могли да отворят стотици работни места.

***

Време е за план, който не разделя икономическите, социалните и екологичните проблеми на града. Защото те имат общ корен: про-пазарното управление, приватизацията и антисоциалните политики. Те създадоха едно богато малцинство, което си живее в скъпите затворени комплекси и не се интересува от мнозинството, обречено на нескончаем кръг от мизерия, мръсотия, скъпотия, експлоатация и още мизерия.

Когато обществените блага – градска среда, околна среда, комунални услуги – са подчинени единствено на капитала, достъпът до тях и качеството им страдат. Затова те не трябва да бъдат средство за нечия печалба, а път за задоволяване на обществените нужди, в името на които са създадени. Когато един град забрави за социалните политики, той става град за малцината, независимо колко „иновативен“ е.

Цената, която плащаме за градоустройство, транспорт, ток, парно и прочее, трябва да покрива устойчивото им възпроизводство и подобрение, а не нечия жажда за пари. Тази цена ще падне, а качеството ще се повиши, когато се извади елементът „печалба“ от уравнението на управлението.

С оглед на всичко това, смисленият кандидат за кмет на София е онзи, който се обяви за:

1.   Връщане в общински ръце на възможно най-много комунални услуги – на първо място водоснабдяване и сметосъбиране; обществен демократичен контрол върху тяхното управление.
2.   Поетапно ограничаване до елиминиране на практиката на публично-частните партньорства при ремонти и други дейности.
3.   Строги мерки спрямо безразборното строителство и съблюдаване на разумни планове и дългосрочни цели.
4.   Градско планиране в интерес на всички граждани, задоволяващо както  непосредствените им потребности, така и тези в сферата на културата и пълноценния социален живот.
5.   Осигуряване на достъпни и чисти обществени пространства, включително места за отдих и спорт.
6.   Недопускане на застрояването на зелени площи; грижа за наличната зеленина и допълнително озеленяване, където това е възможно; възстановяване на зеления коридор от Витоша към София.
7.   Адекватен план за управление, спиране на всякакви строежи и промени в границите и статута на Природен парк Витоша; промотиране на природосъобразен туризъм.
8.   Управление на отпадъците, което цели намаляването, преизползването и рециклирането им.
9.   Достъпни публични транспортни услуги и разширяване на трамвайната мрежа; рационална мрежа от велоалеи; допълнителни мерки за облекчаване на автомобилния трафик; регулация на движението в полза на пешеходците;
10.   Политика за осигуряване на жилища на достъпни цени за всички; адекватно отношение към съвременната динамика на жилищния пазар, в т.ч. регулация на краткосрочните наеми; 
11.   Бързи мерки на общинско ниво за елиминиране на енергийната бедност (по-екологични решения на достъпни цени);  
12.   Осигуряване на достоен труд в общинските предприятия. Засилен обществен контрол над частните (например, общината да не сключва договори за обществени поръчки и публично-частни партньорства с компании, в които няма синдикални организации и сключени колективни трудови договори).
13.   Грижи за децата (и техните родители): облекчаване на процедурите за прием в детски градини и училища; качествени и достъпни детски кухни; инфраструктурни решения, които вземат предвид и децата (както и трудноподвижните хора);
14.   Узаконяване и облагородяване на ромските махали и изоставените в бедността си крайни квартали и по-доброто им свързване с останалите части на града в името на елиминирането на сегрегацията. 

Време е да поставим общините преди инвеститорите, а хората – преди печалбите!

За съжаление, в наличната стока, която е изложена на политическата сергия, ние от инициативата “Хората преди печалбите” не намираме кандидат за кмет на София, чиято програма отговаря на тези елементарни критерии (валидни в редица европейски столици), но призоваваме избирателите да потърсят онези претенденти, които поне малко се доближават до тях!

 

Източник: Солидарна България