ЗА МАЛКО ДА КАЖА: "ДЕЦА, ИЗВИНЯВАЙТЕ!"
Вероятно трябваше да пусна този пост преди седмица. Тогава разсъждавах доста емоционално, а ми се искаше да гледам на нещата по-спокойно.
Думата ми е за десети ноември. А поводът беше празненството в Германия на 9 ноември по случай падането на берлинската стена. Много се ядосах на това, че споменаха участието в промените на хората от всички останали бивши социалистически страни, а нас не ни споменаха. Тогава бях на 29 години и ми се струва, че моето поколение трябваше да бъде източникът на енергия на събитията. През главата ми мина оная прословута фраза “Не народ, а мърша…” и все в тоя порядък…
Мислих си и за наивните убеждения, които имах тогава, че благодарение на нашето трудолюбие (тогава силно вярвах в това), само една здрава инвестиция и ще потеглим напред. Тогава все още не можех да осъзная, че ако си много умен и работлив, а нямаш достатъчно, в същност не си толкова умен, нали?
Трудно ми беше да осъзная, че общественото съзнание, което се формира от народа ми създава и неговите реалности.
После дойдоха мутрите. И вицовете за тях наместо тези за милиционерите. И хранителната среда за тях и грабежа им беше главно страхът на хората. Винаги ще помня оня случай в село Лехчево, дето ловната дружинка се беше протипоставила на банда мутрагени и те после не посмяха да припарят до там.
Много човешки съдби се промениха в този период. Но за да излязат тези промени на яве, трябваше първо да минат през духа на хората. Та самият аз бях възпитаван като щит и меч на партията, че капиталистът е изедник, а не организатор, едва ли не че трабантът е по-добър от БМВ-то. Учеха ни на критика на буржоазните теории, но не ни даваха да четем тези теории. В школата в Симеоново апокрифно четяхме Фройд и Дейл Карнеги и открито Владимир Леви. Бяхме си направо като онези малки слончета които връзвали с дебела верига на кол, а после като пораснат, и с връвчица да ги вържеш, те трудно ще се отделят от колеца.
Но времето вървеше. И ние трябваше да се променяме, защото ако другите боравеха вече с лъкове, а ние все още мятаме копия, нямаше да ни бъде. Така че бавно и мъчително трябваше да допуснем промяната. И точно тази обърканост доведе лошите които пъргаво се възползваха и ограбиха държавата.
Но всички през това време вървяхме. Къде на принципа “проба - грешка”, къде гледайки от другите...
Веднъж разговарях с дъщеря ми и й казах, че тя е в по-изгодна позиция от мен. Тогава тя ме погледна недоумяващо. “Ами представи си, рекох й, докатоти трябваше да се учиш в тази, макар и несигурна среда, аз бях оформена личност и се наложи да трансформирам себе си, за да съм адаптиран към новата ситуация. В същото време трябваше да се опитам да ви предам онези непреходни ценности на бабите и дядовците ни, които са ни запазили като народ”.
<?xml:namespace prefix="o" ns="urn:schemas-microsoft-com:office:office"?> За това на тези след нас бих казал: “Не ни винете. Ако можете бъдете по-добри от нас. Правихме най-доброто на което сме способни. Задачата ни като родители е да ви вдигнем на раменете си, за да видите по-далеч от нас. Пък вие ако искате ни разкажете какво сте видели….
kelvinator, благодаря. Този постинг ме накара да помисля върху нещата от друг ъгъл. Макар че аз, въпреки че съм от младото поколение, не обвинявам никого от тогавашните млади. Не защото не знам какво е било (постарах се да събера сведения от различни източници, защото този период живо ме интересува), а защото не знам какво ТОЧНО е било. Сигурно всички са допуснали много грешки. Но сигурно е имало и такива, които са се възползвали от тези грешки :)
Ако някой някъде не ни е споменал, това е негов гаф - не наш. Не бих се обиждала от нечий пропуск. Моето усещане за собствената ми стойност не се влияе от това, доколко някой е прецизен и изчерпателен, и грамотен в свое изказване.
В случая с чеха с оная инсталация случаят беше подобен. Човекът беше направил толкова обидни асоциации за Германия, Холандия, Италия, че цялата работа беше очевидно просто провокация, само че в добрия смисъл. Явно целта му беше хората да погледнат малко по-широко на нещата. Един артист има право на своите аналогии. Докато ние му отговорихме с демонстрация на комплекси. Чехът обясни, че като малък бил идвал в България, харесало му много, а този тип тоалетни са го учудили - не бил виждал такива нито преди, нито след това. Просто детски спомен, и този спомен беше чист и блестящ. Лошото не беше инсталацията, а официалната и обществената ни реакция, която доказа, че се вземаме прекалено насериозно, и че самочувсвието ни е прекалено крехко. Силният човек не прави така.
Надявам се това да се промени.
Палавнице, много добре се включваш напоследък. Давай все така.
Шогуне, поздравления за комента ти за инсталацията на чеха. Това се опитвах да обяснявам преди месец два в един два поста, но всички не се съгласиха.
Чудя се как народът не се е бунтувал. Моето обяснение е, че просто хората там никога не са били виждали по-добро, и са си живеели по този начин. Пример: На никого в България преди 80-та не са ни липсвали компютрите и интернет, а преди 60-та година на никого не са липсвали телевизорите. Така и горките руснаци (и други разни народи) са приемали този начин на живот в реда на нещата.
Хубав пост. Много мисли и малко спомени ми нахлуха в главата, но защо първата ми мисъл беше старата соц. поговорка: "Учи, за да не работиш". :)))Интересни максими създаде комунстическата идея, въплатена в соц. строя.
А за българо-съветската дружба... какво да кажа? Винаги ми е била странна, като снимка на лъв/медвед "гушнал" мишле в здрава лапа :)))
Пък интернационалната любов ми е още по странна, но за нея още не съм си измислила асоциация. Сигурно, защото няма такова животно. Но във връзка с нея и споменУвнето ни по света - хайде, можем си и без това, че като почнат да ни споменУват, нищо хубаво не казват.