Как така ме намери
сред телесния зов
за любов
на толкова други
жени
непоискани,
сякаш мислите
преболели да чакат
докосване в мрака
са те искали
истински.
Сякаш дланите
укротели от плахост
за докосване сляпо
са те носили
в мекотата на пръстите...
И са искали още.
И са чакали още....
И с душа
непокорна,некръстена –
премаляла
в очите ти лягам.
Късно е
за последно докосване
и си мисля
за после...
Сетивата ми някой е вързал
на възел.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви