З А Б Р А В /н/ Е Н Г Р А Д

Разхождайки се по улиците на забрав/н/еният ни град се разсейвам по два начина,първият е да търся усмихнати лица сред минувачите,но това тук се оказва много трудно и изморително занимание,вторият е доста по-лесен,да чета некролозите и всичко написано що е закачено по стълбове и дървета,но то пък ме натоварва душевно и мисловно.

То и да искам няма какво да правя друго,кината отдавна са закрити,скоро закриха и една от малкото истински книжарници.

Вярно,строи се доста тук,магазини,хотели,но се чудя вкой ще купува и отсяда в тях. От дилетантската ми представа за икономиката ,знам ,че най-лесно се изпират парите в строителството,спорта и в издаването на вестници.Е на мен не ми се е случвало,нито са ме канили, най-много жената да изпере някой лев ако съм го забравил по джобовете си.

Но думата ми е за второто ми занимание,четенето на некролози,забелязвам че в последно време толкова много хора на възраст от 30 до 55 години си отидоха от този свят,че ме е страх,градът ни да не заприлича на този от приказката “Свирачът от Хамелин”.Ето в петък си отиде още един човек,който ще остане в душите и спомените на учениците,приятелите и колегите завинаги на 45.А другите отдавна са по чужбина и по-големите ни градове,където икономиката работи.

Когато пристигнат микробусите от чужбина става такава навалица,че всяка политическа сила би искала да са на техен митинг,но не знам по каква причина избягват да се мяркат наоколо тогава