Журналистика ли?! Репортаж?!
Така.. малко предистория. Вчера какво се заприказвахме с майка ми и тя спомена, че местния вестник "Искра" публикувал материал на един псевдожурналист, според мен, нещо което да си кажа право не знам какъв и що за редактор е одобрил да присъства на страниците на медиата. Цитирам:
"Репортаж от Дома за деца в Бузовград
ДИАГНОЗА: ФАБРИЧНО УВРЕДЕН
Светлозар СТОЯНОВ
В самия край на казанлъшкото село Бузовград, чието нелепо име винаги ме е разсмивало, нагоре по канала, край прашен черен път, там, където обикновено на село местните си устройват нелегални сметища, се намира Домът за деца с увреждания. По-официално казано, това е Домът за медико-социални грижи за деца “Мария Луиза”, или пък, както я знаят тук по-старите- Детската болница.
След половин час от автобусната спирка на “мегдана” на селото, благодарение на напътствията на местна краварка с колело, стигам до варосана бяла сграда. Под стрехите й лястовички вият гнезда, от двора й с луда страст напира пищна растителност. Питам за директорката жена с бяла манта, която на пейка досами входа е гушнала две нормално изглеждащи на пръв поглед дечица. Ако не знаех къде съм, щях да помисля, че са й внучета. По-късно ще науча, че тази жена е една от пенсионираните учителки или медицински сестри, които работят срещу символично заплащане по проекта “Баба и внуче” и на половин работен ден се грижат за децата от дома. По този начин възпитаниците на Дома имат контакти с хора, които не са част от персонала.
След две минути съм в канцеларията на д-р Ивелина Панова, директор на Дома (както ще го наричам за по-кратко оттук-нататък), която обещава да ми отдели едва половин час, тъй като е ангажирана като ръководител на проекта за Дневен център за деца с увреждания в гр. Казанлък. Той трябва да отвори врати следващия петък, но поради нашенските неуредици, разбирам, че редица дреболии около старта му се бавят. Д-р Панова набързо ми обяснява, че Центърът се изгражда по програма ФАР и че това е “най-великото постижение за община Казанлък”, тъй като в него грижи ще получават деца до 18 години, като чрез тази социална услуга бъдещите родители на увредени деца може би няма да ги изоставят, знаейки че има кой да се погрижи за тях. Така и двамата родители ще могат да работят, защото в противен случай, с болно дете вкъщи, единият винаги е ангажиран и в семейството влиза само една заплата.
Но да се върнем в Бузовград. Домът тук е построен през 1963 г. В момента тук са настанени, строго казано, деца с повишен социален риск, със здравословни проблеми, хронични заболявания, вродени аномалии. Иначе казано, увредени още преди раждането си деца, които няма да доживеят и десет години. Това са фабрично увредени човешки същества, неподлежащи на ремонт, или поредните излишни членове на обществото. Капацитетът на Дома е от 90 деца, в момента са настанени 79, от новородени до 7-годишни. След тази възраст би трябвало да ги “привеждат” в други домове за социални грижи към Социалното министерство, но на практика тук има и 13-годишни. “В социалните домове няма места, никой не иска нашите деца, защото са много тежко увредени”, споделя д-р Панова. Е, има и около двайсетина здрави, предимно от ромски произход, но и за тях осиновители няма.
По принцип, житейска визия за увредените деца Държавата няма. Явно е изчислила, че седем години живот им стигат. Но оцелели има и те остават тук. Някои и след 13-ата си година. “В Стара Загора не ги приемат”, обяснява д-р Панова, “защото от Социалното министерство им искат да отчитат намаляване на броя на децата в институциите и просто правят там някакви си проекти и се отчитат по разни показатели…”
Цяло щастие за Дома в Бузовград, смята персоналът, е, че се води не към Социалното министерство, а към Министерството на здравеопазването. Тук в момента тече сериозен ремонт на стойност над 16 хил. лв., благодарение на няколко български манекенки начело с Ирен Онтева, която наскоро игра в телевизионната игра на Ники Кънчев “Стани богат” по Нова телевизия, но с изричното условие (поставено от самата Онтева), че парите ще отидат изключително и само за този дом.
Навън, както сам ще се убедя с очите си, прилича на райски двор на добре поддържана детска градина с всичките му там люлки и удобства, които ни доближават до стандартите на ЕС. Европейското ми чувство е захранено и от свежия английски с британско наречие на десетте седемнайсет годишни колежанки от Нюкясъл, който боядисват на една от терасите на доброволни начала детските кошарки и креватчета.
Персоналът ме води на двора. Там, където извеждат децата, които могат да се движат. Птички пеят, слънце грее, а дечицата досущ като пиленца кълват солети от ръцете на приседнала жена с бяла манта.
Качвам се в тежкото отделение. Гледката (простете клишето, но друго не ми идва наум) е потресаваща. Имам чувството, че съм попаднал в четвъртата серия на “Пришълеца”, където едни лоши извънземни са си правили експерименти, клонирайки човешки същества. Единственото, което децата тук (деца с огромни криви черепчета и рахитични крайници) правят по цял ден, е да лежат вкупом на одеало на пода и да потъркват ръчички и крачета с по шест или два пръста. Тишината се нарушава единствено от нечленоразделни весели крясъци и неопределен вой.
Снимам тези деца. Те ме гледат разбиращо. Докато ги снимам, си мисля, че и да ви ги покажа, вие няма с какво да им помогнете. Мисля си още и да не пиша нищо, просто само да изпратя снимките на вестника, за да ги публикуват. После обаче някак си казвам по едно пресилено “здрасти” на децата за пред персонала. Какво друго да им кажа? Имам ужасното усещане, че децата ме разбират, а аз тях не успявам да разбера. Сякаш комуникацията върви в една посока- те чуват, приемат, обмислят и искат да реагират, обаче там нещо се е счупило, някоя жичка е изпушила и се е прекъснала връзката. И тяхната реакция, остава закодирана в плашещото им детско мучене и ентусиазиран вой… Вижте, увредените деца знаят що за стока сме нормалните хора. Сигурен съм. Видях го в очите им. Този ден атракцията за тях бях аз.
Преди да си тръгна, минавам покрай жена с посребрени коси, неестествено розова за сезона розова кожа и очила със стряскащ диоптър. Гушка нещо като хуманоид от далечна галактика, който нямам сили да опиша. “Тя е доброволка-американка”, обясняват от персонала, “идва вече почти цяла година, иска да работи само с деца с най-тежките заболявания, гушка ги, люлее ги, говори им, пее им песнички”. Сесъли Уълрд е 42 годишна, от Лафайет, Колорадо. Сама се е свързала с д-р Панова и казва, че ще стои тук, докато и стигнат силите. Да, християнка е. Баптистка, англичанка, протестантка, сектантка- не желае да сподели. Бог е един. И за болните, и за здравите.
Е, аз бях дотук. Какво да кажа повече? Домът в Бузовград си има две нови перални от “Стани богат”, шарени люлки, плосък телевизор, скъпи играчки и англоезични бавачки. Но увредените деца и в райска градина да ги уредиш, пак няма да има полза…
Не, не мога да седна и да измисля сега някакъв гръмък финал, изпъстрен с философски вметки за нашата социална отговорност и други такива работи. Просто искам най-откровено да ви благодаря, че издържахте с мен до края на тази разходка. В една иначе райска градина, засадена с най-излишните малки цветя на планетата."
2008-09-04
Източник: http://sedmica.kazanlak.com/?p=view&id=3950
Aко ще говорим за Карбовски и неговата журналистика... то
1. Това потвърждава теорията ми, че хората, за разлика от делфините се срамуват от себе си и от заобикалящите ги, макар, че срамът е едно абсолютно увреждане на човешката психика.
2. Героите на Карбовски винаги са хващани в ситуация: "кажи ся аджеба за кво иде реч". Да, вие им съчувствате, щото си представяте: "ами ако аз бях на мястото на майката, убила детето си, щото то е използвало червилото ми?" (истински случай, показан в ОФ)
Не, не съм почитател на Карбовски и смятам, че той не е подходящ за обществото. Обществото не одобрява редица неща, ососбено истините.
Истината - за тези деца?!?
Възмущаваме се на Министерстовото, което гледа на тях като на статистика и цифри.?!?
А, извинете за неудобния въпрос, колко често се сещате за тези деца и какво сте направили за тях (изключвайки СМС-ите по време на PR кампания на някоя компания тип БТВ,МТЕЛ и прочие)?
И какво са правели древните спартанци - мятали са ги от скалата, щото не са можели да плуват във винения басейн.
Говорим за хуманизъм (?!?) в едно общество, в което все още е прието децата да се възпитават с физическа саморазправа (израз на комплексите на възрастните), говорим за хуманизъм в общество, което по-скоро наподобява приказката за мъдрия старец (който бил единствения оцелял и далсъвет на сина си как да се спаси страната от глад), общество, в което макар издиганите високо лозунги: "Няма етническо напрежение", но наемането на роми се оказва проблематично, общество, в което на хомосексуализма се гледа с по-лошо око, отколкото на кражбите от бюджета (Повечето от членовете на това общество биха пребили, порицали и прочие един хомосексуалист, дори да не им пречи, но не биха отишли на митинг, въпреки,че правителството се "ебава" с тях), общество, в което се прави всичко възможно да се смаже детската психика на осиновения, показвайки му колко е нещастно, щото е било захвърлено и че то е излишно
Толкова за това общество.
Горното - бе написано от едно лице, което преди 23 години е било осиновено.
И пришълците (не децата с увреждания) -ряпа да ядат, при такова отношение, в това, иначе възприемащо се за нормално - общество
А повярвайте ми - по-голямата част от обществото ни е съставено от истински пришълци
Причината да не пращам СМС-и е в това, че не вярвам в половинчатото добро. Не вярвам, че моят 1 лев ще промени нещо. И винаги съм мислил, че повечето (знаеш, че не обичам да употребявам "всички") от пращащите СМС-и го правят за да успокоят съвестта си, а не с истинското желание да помогнат. Я ми кажи защо тези, дето пращат СМС-и не вземат просещата на ъгъла баба и не я заведат да се нахрани човешки? Същите тези люде смятат, че ако запалят по-дебела свещ в черквата, Бог ще ги обича повече. Само че Бог не действа по този начин. Той гледа сърцето, а не кесията.
По въпроса за осиновяването. Аз лично не харесвам родителите си. Не са ме оставили гладен, не са ме оставили без пари, но не ги харесвам. Бих могъл да кажа, че ги мразя. Причините не желая да споделям, прекалено лични са. Когато съм мислил по тези въпроси (а едва ли има нормален овек, който да не е мислил), съм стигал до извода, че съм по-склонен да осиновя дете, отколкото да имам мое. Или бих заживял със самотна майка, и бих приел детето като мое. И не виждам защо обществото толкова иска да унижи осиновените. Ако осиновя дете един ден, ще му кажа че е осиновено от момента, в който може да схване какво му казвам. И ще му кажа да не се срамува, защото другите родители живеят с каквото им се е паднало, а аз съм го избрал, защото е добро, умно и хубаво.Когато пратиш СМС, който се таксува 2.40 примерно, не даваш пари на сирачетата. Даваш пари на държавата (чрез ДДС), след това на мобилния оператор, който си прибира таксата независимо от "благотворителната" цел на кампанията. Даваш пари на организаторите, които си прибират разходите за билбордове и реклами в медиите. След това каквото остане се превежда на съответния детски дом, чиито директор си прибира съответния дял чрез установените далавери. После от остатъка се плащат заплати на същите тези "лелки", които се отнасят с дечицата като с животни. Даже по-лошо, защото кучето ми не живее в собствената си мръсотия и не е на границата на гладната смърт. И до децата я стигнат 20 стотинки, я не. Ако дадеш тези 2.40 на учителката с 30 годишен стаж, която рови по кофите, тя ще изкара два дни.
Аз лично правя същото като Eowyn, и не се чувствам виновна. Правя каквото мога, за да помогна, но не мисля, че за някой е реалистично по-сериозно посвещаване на някоя кауза. Смятам, че всеки си има място в обществото, където е полезен и ако всички отидем като въпросната американка да се грижим за най-тежките случаи това няма да ни направи по-стойностни граждани или по-добри хора.
А колкото да Карбовски, той поне се опитва да покаже на хората това, което не искат да видят. Вярно, малко прекалява с черногледството и с насаждането на вина, но това си е неговият начин да въздейства. Не е подходящ за по-чувствителни хора, но пък за някои хора си е доста ефективен.
Не пиша това за да покажа на всички колко съм добър и състрадателен. За мен това не е благотворителност и не прави добър. Ако бях истински добър, щях да сваля дрехите от гърба си и да дам всичките си пари, за да помогна на човека. А след това щях да си отида без да чакам благодарност, защото не правиш добро ако искаш благодарност за него.
Хех, аз по отношение на даренията знам сякаш повечко... както и да е
СМС-ите обикновено се разпределят така - 0.4 лева (от 2.4 лева) държава, после при оператора - не отива нищо, обаче при местните звинца (звена), отива пая
Щото всеки бърка в кашата, няма договор за дарение с условия, точно какво дасе купи на децата, а дори да има такъв - няма кой давиди даликупеният ориз не е продаден на битака. (честно)
Освен това - на хората им идва на ум, за "децата лишени от родителска грижа" (супер яка квалификация - хем, неособено обидна, хемказваща, абе бъдещите отрепки), та на хората им иде наум за такива като моя брат когато Ани Салич каже - пратете СМС за еди си кой кандидат в нам си кое шоу, с което вие ще подпомогнете децата от могилино
И на хората, и на БТВ, и на МТЕЛ, да им таковам таковато
Спомням си децата от американкия дом (еди дом в Русе, дето беше спонсориран от американския червен кръст), децата не бяха лишени от нищо... Но се радваха на дъвките на хората, които им ги носеха... Личен контакт. Приятелство. Дружба. Любов... Нима всички деца са израстнали в материално благополучие... не... но, любов е имало с тях. И моето детство бе бедно и не по-малко проблематично, даже повече отколкото на другите деца, но ... имало е любов и грижа
Човек трябва да дава и помага според възможностите си, защото иначе това се превръща в тежест и става лицемерно. В крайна сметка, ако ще си давам всичките пари на някой, защо изобщо да ги изкарвам. За мен балансът е всичко.
Казват, че трябва да даваш 1/10 от спечеленото за благотворителност. Давай 1/5, ако искаш. Но вината не е правилната причина за даренията, а състраданието. Нито ти, нито аз сме виновни, че някой си е изоставил децата или че го е сполетяла някаква беда. Ние просто се опитвам да помогнем. Аз го правя като пускам смс-и, защото някаква част от парите ще стигнат до деца в нужда. От там нататък е задължение на държавата или на организаторите да ми изпълнят желанието.
denijane, тук с теб не съм съгласен.
Виновни сме, щото сме виновни заради безхаберието причинило това.
Колко деца са били изоставяни, въпреки немотията през 15 век, колко деца са изоставяни въпреки немотията през 19 век, колко деца са изоставени през 20 век и колко деца са изоставени през 21 век
какви са причините, би ли ми казала
Недъгава ценностна система, витаеща в обществото, за която ценностна система им пука на малцина
Без да се обиждаш, но... "от там нататък е задължение на държавата или на организаторите да ми изпълнят желанието". А откъде знаеш дали ще го изпълнят? Радва ли те такава благотворителност чрез посредник? Или просто даваш парите в следващата си сметка за телефон и оставяш вината за изчезването на парите ти да лежи на плещите на организаторите и получаващите помощта? Пример е бащата на Мануела. Ами няма да дам пари на някой, когото не познавам. Въпрос на принцип, но предпочитам аз да преценявам на кого ще помогна.
ЛаСомбра-ами въпрос на виждане. Ти мислиш "с какво аз заслужавам повече от него". Аз знам, че не става въпрос за заслужаване. Просто някои хора имат повече от други и както никой милиардер не ми е длъжен, защото има повече от мен, така и аз не съм длъжна на някой, че имам повече от него. Всеки се бори с живота както може и помага колкото иска. Аз правя каквото мога. Не се интересувам от дарението? Ами наистина не се интересувам-аз съм направила това, което ми е възможно. Изпълнила съм моя дълг. Как според теб ще реагира примерно майката на Емануела ако всичките милиони дарители (примерно) и се изредят да я питат какво е направила с парите. Ми няма да е много щастлива. Затова казвам, че това не е моя отговорност. Аз имам отговорност като ми поискат и мога да дам и преценя, че това ще помогне, да го направя. Хората, които получават парите ми имат отговорност пред мен да ги изхарчат според желанието ми. А прокуратурата е длъжна да се самосезира при доказателство, че нещата не са в норма.
Може да звуча студено, но това е идеята да живеем в общество- всеки си има някаква функция и трябва да си я изпълнява. Аз как да имам време да работя (или да почивам колкото ми е нужно) ако трябва да следя всяко дарение което правя? Ами няма как.
Щом ти искаш да преценяваш получателите, в това няма нищо лошо, естествено и ти си в правото си да го правиш. Но това не важи за мен. Може би просто ти харесваш нещата да са по-лични, аз пък смятам, че когато са твърде лични не са достатъчно чисти (или може би безвъзмездни). Не те обвинявам, просто АЗ така се чувствам и затова не ги правя така. При теб най-вероятно просто не е така.
Знаеш ли за какво си виновна (казвай ги го по принцип,като обръщение към читателя, а не конкретно към теб, щото ти може да си изключение)
Та, ние сме виновни, че изобщо понасяме такова общество, щото ти живеейки в това общество с какво точно го промени?!?!
Демек, ти живеейки в твоята къща какво точно направи за да я подобриш?
Прилича цялата работа на една студенстска стая с трима студента, дето всеки един от тях вика, бе пука ми затъпата стая .... И почва да си драска с маркери по тапетите, почва да троши разни неща и прочие.
Т.е. ако ти не озаптяваш и несе опитваш да промениш стаята, в която живееш, ти пак си един вид съучастник в разрухата й.
А ние сме баш такива, съучастници в разрухата на ценностната ни система в нашето общество (студентската ни стая)
И за това ще ме е срам да казвам, че съм гражданин на България. Извинете, един мой познат от Москва ми казва, абе това българите са страшна работа: пише у немската и италианската преса, че имало магазини,на които е залепено следното съобщение на входа: "Забранено влизането на домашни любими и българи"
Е, щом и най невъзпианите италианци (дето доскоро ги сочехас пръст) почнаха да сочат нас....немам думи
Но съвсем определено не мисля, че можеш насилствено да промениш някой, затова и не опитвам. Живея живота си така както смятам, че е правилно (или се опитвам, защото не винаги се получава) и когато искат помощта ми-помагам. Но...определно смятам, че за да е устойчива една промяна, тя трябва да дойде отвътре, от всеки отделен индивид. Всичко останало е някакъв популизъм или е по-скоро нетраен резултат.
Днес си говорихме за руснаците и немците, как докато в Германия като се налагат сурови наказания след известно време се получава искания резултат от хората, в Русия-ефект никакъв. Поне не траен или искрен. Изводът за мен беше, че докато не убедиш някой, че нещо е правилно, той ще намира хиляди начини да си продължи постарому.
Честно казано не зная защо скочихте срещу тази статия. Прочетох я три пъти и мога да ви кажа, че всичко написано е вярно. И най-много ме зарадва в случая, че в този дом, в който не съм бил, директорката е направило наистина много. Всъщност зная защо не ви хареса, защото едва ли някой от вас е посещавал такъв дом. Ако бяхте ходили, щяхте да знаете, че най-тежко болните деца изобщо не приличат на хора и ми се е случвало да плача от безсилие, че не мога да направя нищо за тях, защото нито едно човешко същество не заслужава да живее така. Макар че това трудно може да бъде наречено живот. И ако искате мога да ви заведа в един такъв дом, да гушнете едно такова дете и след това да опишете усещанията си. Много е лесно да се пише отстрани, много е лесно да си седиш пред компютъра в уютния си дом и като видиш някоя ужасяваща истина по телевизията, просто да изключиш телевизора и да се правиш, че тези неща не съществуват. Да, лесно е и е удобно, както е лесно и удобно просто да заклеймиш някой, дръзнал да напише истината, която е видял.
Айде сега, заклеймете ме и мен
LaSombra, теоретично съм съгласен с теб, за това че грижата за слабите е естествена, но за съжаление винаги между теорията и практиката има голямо разминаване. В съвременния свят хората предпочитат да не знаят за нещастията, отколкото да ги съпреживеят или да се опитат да помогнат. Не всички хора разбира се и слава Богу, че е така. И няма никакво значение дали ще преведеш 1, 5 или 10000 за нуждаещите се, няма никакво значение дали ще пратиш един или 1000 СМСа, по важното е да си съпричастен. Имам една любима дума, която много рядко чувам да бъде използвана - ДОБРОТВОРСТВО. Да твориш добро, без да очакваш нищо в замяна, а повечето хора вече на знаят какво е да направиш нещо, без отплата.
И да, не е нужно да даваш 1000 лева на дом, след като нямаш тази възможност, на какво пречи поне веднъж месечно да отделиш от скъпоценното си време и заедно с приятели да посетите най-близкия дом, да пообщувате с децата, да им занесете по едно шоколадово яйце от 50 стотинки, да се посмеете заедно с тях, да ги погушкате и да им дадете това от което те най-силно се нуждаят, усещането че някой ги обича. За това не са нужни пари, трябва само доброта и любов, нещо което убеден съм има поне по малко у всеки от нас.
И за "пришелецът" - хванахте се за думата, но това което е написал този човек е абсолютно вярно. Тези деца изглеждат наистина като извънземни. Те са сополиви, омазани са в собствените си екскременти, изглеждат учасно, това са фактите. НО аз ги обичам именно такива и дори те да не го разбират, се опитвам да им дам най-голямата любов на света, нещо което те истински заслужават.
На мен ми е по-жалко, че в тази статия, повечето хора които са били в този дом, повечето добротворци не са били българи, а американци, ей от това дори ме е срам, но целувам ръка на тези хора.
Кекла, и за миг не се съмнявам, че си съпричастна към тези деца, знаем се отдавна, макар и да не пиша вече много тук и едва ли са останали много хора, които ме познават. Не мислиш ли, че все пак е по-добре някой да пише за тези неща, отколкото да се правим, че те не съществуват. Защо трябваше да дойдат от ВВС и да снимат Могилино, за да се сети някой, че този дом съществува и че като него има още десетки и покрай него разни телевизии да започнат да си правят ПР и забавни програми със СМСи. Не че тези места нямат нужда от пари, но те имат нужда от цялостна грижа, а не от кампании. В България хората се сещат за тези домове около Коледа, тогава те са затрупани с хумани, банани и портокали, идват издокараните лелки и чичковци, стоварват бананите от бусовете, децата им правят представление, те пускат по някоя сълза и си отиват и така е до следващата Коледа. Спомням си, че когато преди 2-3 години, тук имаше коледна акция, тогава предложих да не бъде точно по Коледа, а да го направим през март, април, май и т.н., докато можем. Но за тези домове трябва да се пише, трябва да се говори, хората трябва да разберат безумието, че в тези домове има банани, но няма парно, че ги зариват с памперси, а после им искат хиляди левове за унищожаването на изразходваните памперси, че там работят едни прекрасни жени, за по 150-200 лева на месец.
Да, ние не можем да осигурим всичко необходимо за тези деца, но ако 100 човека се грижат за по 1 дете, ако му носят дори омалелите дрешки на своето, играчките с които то вече не си играе, ако отделяме малко време и внимание само на 1 дете от такъв дом, то тогава наистина нещата могат да станат и поне 100 деца ще се чувстват по-обичани, по-нужни.
А за това, че ти си била добротворка в този дом и на теб ти целувам ръка и ти благодаря.