Жуллиета

Жуллиета  се събуди от някаква странна музика  с непознат от нея ритъм и от студа,който  обгръщаше мрачната гробница. Тя потръпна,обзета от чувство на страх и безпокойство. Чувствата се усилваха,все повече и повече. Разбра, постепенно че не се намира в семейната им гробница във Верона,а на съвсем друго място. Тръгна нерешително към  процеждащите се слънчеви лъчи,като се мъчеше да си спомни какво и` беше казал отец  Лоренцо за билковата отвара,която  бе изпила. Не усети кога стигна до вратата,натисна дръжката и`, за нейно учудване вратата се отвори. Жуллиета примижа от яркото слънце, като привикна към  светлината,  установи че  се намира в някакъв парк. Хората в него бяха облечени по модата във Верона, но имаше и други доста странно облечени за нейният вкус.
Главата  и` все още беше замаяна, но успя да се сети че отец  Лоренцо беше  разказвал как в младите си години се е интересувал от алхимия и  метафизика. Казваше също , че тази отвара имала странични ефекти, но досега те никога не се били проявявали. Имаше чувството , че беше спала повече от 300 години,  а не само 3 дни. Жуллиета  все още не знаеше колко е близо до истината, установи че хората в парка говорят на някакъв гърлен и непознат език, а азбуката им бе  още по неразбираема.
Хората в парка не и` обръщаха почти никакво внимание, в града течеше средновековен фестивал.Успя с мъка да разчете, че се намира в град  Писе,  реката която минаваше през него приличаше на Адиже, но мостовете над нея бяха  в пъти  по малко, но пък бе пълна с лодки и кораби. По улиците му се движеха самоходни каляски, които вдигаха невъобразим шум. Видя някакъв странен светещ часовник, от него разбра че годината е 1992. Опита се да попита няколко човека,къде се намира Верона, но те  клатеха глави неразбиращо и сочеха с ръка. Тя реши да тръгне в указаната и`посока, след 2-3 пресечки  тя се спря зашеметена и невярваща. Пред очите и` се издигаше нейната  родна къща. След като се вгледа внимателно , разбра че е нейно копие. На фасадата и` имаше балкон, а вратите бяха доста по-широки. На д тях  мигаше надпис „ VERONA “, а отвътре се носеше музиката която беше чула в парка. Жуллиета отвори вратите и прекрачи прага нерешително, никой не я спря. Вътре беше пълно с хора ,на сцената пееше  една не добре облечена  или пък съблечена кака. Тя дори изпита леко неудобство,когато се къпеше , май беше по-облечена от нея. Седна на една от масите, добре че на идване смени 1-2 дуката  в оказион и сега имаше достатъчно от местната валута. Жуллиета беше зашеметена и замаяна от държанието на хората, светлините и пушеците. Те хвърляха пари по певицата, а посмелите направо и` ги пъхаха в оскъдният  и` тоалет. Изведнъж пред нея се изправи добре облечен мъж, поклони се елегантно и се представи-Тео Балди, продуцент, водещ на телевизионно шоу. Попита я дали може да пее ( на средновековен латински) оказа се, че е завършил мъртви езици и поради липса на работа се е преквалифицирал. Така   тя стана втората интернационална звезда в компанията му след  Хан Ънг.
Месеците минаваха, Жуллиета все по-вече свикваше с новия си живот,дори вече се казваше Джулия. Вечер  докато заобиколена от бизнесмени,манекени и футболисти които цяла вечер флиртуваха с нея, а тя пееше-„Къде си мили,ела намери ме”-образът на момчето от Верона, все повече избледняваше в душата и сърцето и`
В истинската Верона380 г. по –рано  Ромео обикаляше  унил и самотен  по улиците и`, търсейки любовта и любимата си. Дали се самоубил от мъка и отчаяние, че не успява все да я намери- не знам…
30.08.2012