Животът-този литературно-културен колаж
М,да,понякога на мен живота ми прилича на колаж от “Полет над кукувиче гнездо”,”Кланица 5”,”Лабораторията на Декстър” и “Модерни времена”.
Предполагам,че на всеки му се е случвало,поради обстоятелствата и стечение на времето,да го командват хора,които отдавна са преминали “прага на своята некомпетентност” и да му нареждат неща,които няма как да не го ядосат.Като се случи това 2-3 пъти-не си ли казвате нямам нерви да не се ядосвам.Е това не ли прилича на индианеца от първата книга,на когото решават да му направят лоботомия щото не се вписва в схемата или матрицата.
А прословутите новини по коя да е медия,не ви ли карат да си мислите-Слава богу,аз съм по –добре,от тези които дават,а сериалите-Богатите също имат проблеми,даже като се замисля,те май са по големи и от моите.
А последните новини за кучето Мима-не знам,ако Булгаков беше жив,дали щеше да напише “Кучешко сърце”отново.
Не знам този …….(сори нямам израз за него-погледна ли очите на това животно,даже и в момента очите му изразяват повече любов и смирение,колкото съм виждал в очите на доста малко хора.)
Понеже,в мен,постоянно напират въпроси-питам се-Този,който се нарича стопанин на кучето Мима,след като е видял,че на 12.03 единият и`крак е липсвал,защо не е я завел на лекар,ако се е грижел за нея,защо тя е трябвало да ходи в гората,за да си търси храна?Защо чак на 25 същият месец алармира медиите?
Не оправдавам,никого от двамата.
Опитах да се гледам бигбрадър,сори,не мога-за мен това не е извадка от обществото ни-както и да ме убеждават всички медии,в противното.
За мен живота тук ми прилича на някаква клиника, в която ни ампутират съзнанието,милосърдието,гордостта и в замяна ни дават възможността да съществуваме,обаче без да стърчим над останалите в него.Ако решиш да въстанеш срещу статуквото-се чувстваш свободен и освободен от всякакви отговорности,за съжаление пари не се дават за последните.
А както са казали братята американци,ако не става дума за пари,то става въпрос за много пари.Приятели са ми казвали,че в чужбина се работело много по спокойно,отколкото тук.Не знам дали е така,аз съм ходил само като турист.
Накрая понеже са празници,за да не звуча толкова скептично,ето ви и нещо весело:
Закони за работата
Закон наСлаус:Ако вършиш някоя работа,прекалено добре,няма да можеш да се отървеш от нея
2. Закон на Франко за работното място: Ако харесваш онова, което правиш, вероятно го правиш погрешно.
3. Бюрократичен принцип на Ларсън: Ако направиш невъзможното, шефът ти просто ще го включи в постоянните ти задължения.
4. Първи капан на гения: Никой шеф няма да търпи служител, който винаги е прав.5. Закон на Пъркин: Потупването по гърба е само на няколко сантиметра от ритника в задника.
6. Закон на Рафъл за бизнеса: Колкото по-малко работа имат служителите, толкова по-бавно я вършат.
7. Закон на Лемпнър за заетостта: Ако си тръгнеш от работа по-късно, никой няма да забележи. Тръгнеш ли си по-рано, непременно ще срещнеш шефа си на паркинга.8. Максима на офиса: Телефонът никога не звъни, когато нямаш какво да правиш9.
Закон на Ото: Винаги се занимаваш с нещо странично, когато шефът се отбие край бюрото ти.
10. Закон на Клайд: Ако се налага да свършиш нещо и го отлагаш достатъчно дълго, има голяма вероятност някой друг да го направи вместо теб.
11. Правило на Хари: Когато не знаеш какво да правиш, придай си угрижен вид и върви забързано.
А да забравих,по дяволите днес,точно какво празнуваме- разпъването на Христос ли (в него,поне аз не забелязвам нищо празнично)или може би нещо друго?
Поздрави! Приятно искарване на празника!
:. Ние не празнуваме разпъването му, ние на този ден сме съпричастни към смъртта му. През седмицата празнуваме влизането на Иисус в Йерасулим, празнуваме тайната вечеря, но не и разпъването му.
Поздрави! Приятно искарване на празника!
А за осакатеното куче и аз забелязах добрината в очите му и някаква страхлива благодарност, която то не знаеше към кого да насочи и това направо ме разби отвътре. Майка ми каза, само че и то има душа, но аз се запитах защо не мога да кажа такова нещо за повечето хора?
Късмет, Анатоли! И стига поне за малко с екзистенциалните въпроси. Притеснявах се, че няма да мога да си похапна козунак, ама ядох, без проблеми. Ей тук ми липсва Дени, да каже че и тя е похапнала козунак, :)) Бях си пожелала на 30.03. нещо (за в службата ставаше дума) - сбъдна се. Бях си пожелала на 02.04. да си поспя - сбъдна се. Бях си пожелала нещо и за днес - сбъдна се. Нека бъдем свободни - свободни да мечтаем, свободни да избираме.
А пък на pestizid ми харесва призива : " Нека бъдем свободни - свободни да мечтаем, свободни да избираме."
И накрая, но не по важност Честито Възкресение Христово и нека има възкресение в душите ни, в мислите ни, в делата ни! :)))
От давна не съм чел нещо креативно в този посивял блог,
който дори до онзи ден ни честитеше коледните празници ( в шапката)
Радвам се че те има !
Имах в предвид,че може би и ти се съмняваш като мен в думите му и избягваш да ги раздаваш с лека ръка
edinotwas и аз се радвам че ви има, но както съм казвал неведнъж-"Прозата на живота, понякога изяжда поезията ни" в душите,пък и не си вадим хляба с писане.Всеки пише за това,което го вълнува така както може
Да,забравих да кажа,че всеки гледа на живота и случващото се с него от своята камбанария,без да се съобразява,че от друга гледна точка това изглежда не така,както го вижда.
По-вече не мисля да ви отговарям,направих го,защото добрият ме тон задължава