Животът на мишката

Случайна много добре написано. Но ми се струва, че отглеждаш не мишка, а хамстер.

Благодаря, Чопър :). Всъщност, отглеждам монголски джербил, което си е мишка, само характерът и е малко по- монголски (резервиран и неразбираем) :).

Случайна, тези джибри са по-близо до хомяците, нежели до мишките, но няма да спорим - не това е темата на поста ти.

На мен също много ми хареса разказа. Радвам се, че те има Случайна, за да ни пишеш такива хубави неща. С толкова малко думи, толкова много поводи за размисъл.

Случайна, днес допрочетох книгата" Нефертити". Знаеш ли как ме развълнуваха два въпроса, на които не мога да си отговоря: " Защо времето е по-силно от любовта"  и " Защо омразата е по- силна от времето?". Тази живинка, която отглеждаш просто няма твоя избор! Дори да си изградила своята клетка, ти можеш да промениш живота си- бъди господар на самата себе си!

Iura, категорично не съм съгласна. Ако времето е по- силно от любовта, а омразата е по- силна от времето, излиза, че любовта е най- слаба. Според мен това е абсолютно невярно, защото тя е на- добрият двигател :))). Дори да съм изградила клетка, тя е моята клетка, която аз съм поискала да изградя и никак не съжалявам за нея. Човекът колкото и да иска, просто не може да е господар на себе си - има най- различни обективни и социални фактори, които правят това невъзможно. Затова, може би, ми е добре като мишката - да съществувавам без амбиции за господство дори над себе си. Поздрави.

Животът си е твой, Случайна! Изживей го така, както повелява сърцето ти! Може би нямах право да изказвам мнението си, прости ми!

Всеки има право да изказва мнение - отдавна не е комунизъм. По същата логика всеки има право да е несъгласен с нечие мнение. Нямам представа къде живеете, но ако случайно живеете в България, би трябвало да сте усетила, че много често човек е жертва на обществото и на обстоятелствата - особено е осезателно тук, в България, където живея аз. Сърцето ми повелява много работи, но за жалост обстоятелствата повеляват друго, пък и ми писна да скандализирам комшиите, така, че - смятам да изживея живота си както го изисква обществото и обстоятелствата. Пък в някой следващ живот, ако няма кофти обстоятелства, ще се преродя в кварцова друза и ще се оставя сърцето да ми повелява в какви цветове да отразявам светлината. Поздрави, и моля, изказвайте мнението си, без да се притеснявате от моя реализъм с крайно песимистичен уклон!

Горкото мишленце, защо не можеше да говори, да пита за свободата си, да каже, че му е добре в клетката, ако е така...

Въпреки речевите си възможности, ние Човеците, не се различаваме особено много от останалите "живини"(помаците използват тази дума, мино ми стана защото съм такъв). Повечето хора, биха се изтрепали за куфарче с пари, ако някой им го подхвърли, биха се изпохапали за парче кашкавал, ако им се остави.

Свободата е безценна...утопия!  И все пак трябва да се борим за нашата такава!

А, ето едно нещо, за което сме на едно мнение :))