Животът като риболов
Вчера с двойка колеги отидохме на риболов. Мястото беше сравнително близо до София, но достатъчно закътано и обезлюдено, а природата, въпреки разположената наблизо вилна зона, беше почти непокътната.
Та, извадихме такъмите, хвърлихме въдиците и се започна. Да кажем, че до голяма степен ни вървеше, но не това е най-важното. По-значимото за мен е огромното удоволствие, което изпитах от самото преживяване. И за първи път в живота си се запитах защо, по дяволите, едно женско градско чедо като мен може да бъде толкова запалено по риболова? Защо, при положение, че изпитвам адска погнуса от процеси като събиране на собствената си коса от канала в банята след душ, не чувствам абсолютно никакви притеснения да нанизвам малки невинни червейчета на кукичката на въдицата? Защо, след като се отнасям с голяма доза неприязън към декоративни рибки в аквариуми, намирам за най-естественото нещо докосването на живата риба, когато се налага да я откача от кукичката?
Не намерих особено логични отговори на тези конкретни въпроси, но определено стигнах до някои изводи за по-голямата риболовна картинка. Естествено, ограничавам се до твърдението, че тези заключения са валидни за мен като единица, а не за всички риболовци като цяло. Ето и някои от тях:
Явно обичам риболова, защото доста е помогнал и продължава да помага за развитието на някои мои личностни качества. По природа съм доста нетърпелив човек и това определено е в мой ущърб. От най-ранна детска възраст чувам от майка си съвета "Бъди търпелива!". И въпреки, че тази фраза се е превърнала в нейн постоянен рефрен, когато иде реч за мен, всичките съвети, които съм получила от нея в тази насока, не са били толкова полезни, колкото ловенето на риба. В риболова търпението е от основно значение. Нямаш ли търпение, неуспехът е гарантиран. Понякога не успявам да устоя на подтика да засека и да дръпна веднага щом клъвне, но винаги, когато направя тази грешка, се сещам колко важно е да имаш търпение. Опитвам се да пренасям тази практика и в живота, особено любовния:).
Риболовът спомага за подържането на оптимизма жив. Както в живота, така и в риболова, всичко е поредица от успехи и неуспехи. Понякога имаш късмет, друг път не. Ето, вчера например. Сутринта много ни вървеше. Почти на всяко хвърляне вадехме риба. Към 10.30, обаче спря да кълве. Тотално. И тъкмо когато се бяхме отчаяли, към 12.30 ни сполетя нова вълна на щастие - успехът от сутринта се върна. И така, като в живота, човек винаги може да вярва, че ако днес не успее, утре, в други ден или може би следващата седмица, със сигурност ще го очаква богат улов.Та, извадихме такъмите, хвърлихме въдиците и се започна. Да кажем, че до голяма степен ни вървеше, но не това е най-важното. По-значимото за мен е огромното удоволствие, което изпитах от самото преживяване. И за първи път в живота си се запитах защо, по дяволите, едно женско градско чедо като мен може да бъде толкова запалено по риболова? Защо, при положение, че изпитвам адска погнуса от процеси като събиране на собствената си коса от канала в банята след душ, не чувствам абсолютно никакви притеснения да нанизвам малки невинни червейчета на кукичката на въдицата? Защо, след като се отнасям с голяма доза неприязън към декоративни рибки в аквариуми, намирам за най-естественото нещо докосването на живата риба, когато се налага да я откача от кукичката?
Не намерих особено логични отговори на тези конкретни въпроси, но определено стигнах до някои изводи за по-голямата риболовна картинка. Естествено, ограничавам се до твърдението, че тези заключения са валидни за мен като единица, а не за всички риболовци като цяло. Ето и някои от тях:
Явно обичам риболова, защото доста е помогнал и продължава да помага за развитието на някои мои личностни качества. По природа съм доста нетърпелив човек и това определено е в мой ущърб. От най-ранна детска възраст чувам от майка си съвета "Бъди търпелива!". И въпреки, че тази фраза се е превърнала в нейн постоянен рефрен, когато иде реч за мен, всичките съвети, които съм получила от нея в тази насока, не са били толкова полезни, колкото ловенето на риба. В риболова търпението е от основно значение. Нямаш ли търпение, неуспехът е гарантиран. Понякога не успявам да устоя на подтика да засека и да дръпна веднага щом клъвне, но винаги, когато направя тази грешка, се сещам колко важно е да имаш търпение. Опитвам се да пренасям тази практика и в живота, особено любовния:).
Другото най-важно нещо за мен е, че само на риба успявам да се отпусна и да излея цялото си същество както си му е редът. Отпускам се, ако ми е криво се чувствам напълно свободна да се напсувам на воля като каруцар, нещо, което не бих си позволила при други обстоятелства, защото са ме учили, че "не е красиво момиче да псува". Например, вчера и тримата наговорихме един куп глупости и цинизми, които никога не сме си казвали нито в офиса, нито в някакво заведение, нито пък когато се напихме като прасета на тийм билдинга. И като че ли ни олекна...
Естествено, изброеното не изчерпва всичко, на което съм се научила от риболова. Има и други изключително важни неща, като техника, стратегия и още много. И затова винаги ще съм благодарна на баща си и на най-добрия си приятел затова, че ме запалиха по риболова и ми помогнаха да стана един нелош рибар, а, надявам се, и нелош човек.
Коментари