Животът... като купа ягоди

Мда! Мисля си, че Животът особено много мяза на купата с ягоди, която упостоших преди малко...

В началото грабех като невидяла - коя сладка, коя кисела, коя развалена, ама аз си ги нагъвах без да ми прави впечатление. После почнах да ги поизбирам, а някоя да ми се стори съмнителна и биваше изхвърляна (а пък всъщност е можело да си е съвсем наред). И колкото повече свършваха, толкова повече избирах... и накрая ХОП! (точно онова голямо ХОП! за което говореше Ентусиаста) свършиха ягодите... А на мен ми се бяха усладили и ми се ядяха още...

42!